Миризмата на метро не може да се окачестви като приятна за обонянието, но е единствената от подобен род, която предизвиква изцяло положителни емоции. Защо? Ами защото човек я асоциира с пътуванията си в чужбина.

У мен лично специфичният въздух в метрото връща спомени за престоя ми в Рим преди повече от 21 години, както и за пътуванията ми до Лондон в по-скорошни времена. Специално лондонското метро ми е едно от любимите места като атмосфера – не само заради уникалния дизайн на някои станции, но и заради приветливите физиономии на лондончани, коренно различни от тези на навъсените и смешно надменни парижани, например. Свързвам го и с английската преса – без съмнение най-добре развитата в света. Когато застана пред павилион за списания в лондонското метро, мога направо да си загубя дъха от вълнение. Искам да изкупя и изчета всичко.

Наскоро се возих по новите маршрути на софийското метро. Ами много е хубаво. Мога да си представя колко по-хубаво ще стане, когато станциите и тунелите, например този под „Руски“ от Орлов мост до ректората, се осмислят повече и изпълнят със съдържание.

Когато те лъхне въздухът там, някак си интуитивно осъзнаваш – София е вече в Европа и няма връщане назад.