От рубриката TV Наблюдател на Avtora.com

Новата носителка на националната корона за красота наистина е хубаво, чаровно и стилно момиче. Ромина Андонова имаше един допълнителен бонус – да спечели титлата веднага след печално известната перничанка Антония Петрова от 2009-а.

Дали тази година имаше и по-достойни кандидатки или не – това е отделен въпрос. В случая повече ни вълнува тъжният факт, че телевизионното отразяване отново беше слабо, отново на почти крокодилско равнище.

Да оставим настрана факта, че Нова телевизия не излъчи конкурса директно, а на запис два дни по-късно. Това обикновено се прави за спестяване на пари и за елиминиране риска от гафове. Няма лошо. Щяхме лесно да преглътнем липсата на интрига, ако шоуто в неделния следобед ни беше впечатлило или изненадало с нещо.

Но не. Отново добре  познатата хореография в най-добрите  традиции на турската конкурсна школа. Отново изтърканите бразилски клубни парчета като музикален фон, нещо средно между хаус, ламбада и естрада.  Отново досаден сценарий, написан на листчетата на водещите. Толкова ли е скъпо всичко да се чете от аутокю, а на аутокюто да са написани някакви по-нормални реплики?

Самите водещи не си отиваха по никакъв начин. Актрисата-певица Деси Тенекеджиева няма визия на модел, нито на телевизионно лице. Като компенсация от нея се очаква малко повече артистичност, но такава не видяхме. Парадоксално е, когато един радио-глас като Драго Симеонов, се изявява като по-добър актьор и импровизатор от партньорката си. 

“Ако моловете бяха университети, тези девойки щяха да си ги завършили до една”, пошегува се Драго в един от редките успешни изблици на сценарно вдъхновение. До него партньорката му сричаше почти всяка своя реплика, за срам и ужас на преподавателите си от НАТФИЗ.Присъствието на Тенекеджиева на сцената на Rainbow Plaza може да бъде оправдано единствено с обяснение, че сигурно не е искала хонорар за изявата си, и че вероятно даже си е платила, за да представи своя песен в паузата между два тура. Колкото до другото музикално изпълнение – на “новото откритие” Monyx – тук по-добре дискретно да замълчим. Никога не е късно човек да стане за резил, а най-срамно е, когато това се случва още при дебюта му. Декорът на сцената  беше на прилично ниво, но не и заснемането на шоуто. Rainbow Plaza не е малка, нито грозна и стара зала. Иска се рядък операторски и режисьорски анти-талант, за да я покажеш така, че да изглежда малка и грозна. Гледните точки на камерите бяха твърде близки, нямаше ефектни панорамни кадри, а монтажът беше конвенционален и скучен като в урок на първокурсници от свободен университет. Вярно е, че всичко опира до пари, а те напоследък са кът. Но кризата и безпаричието подозрително често започнаха да стават оправдание за липсата на професионализъм и високи критерии. За съжаление, “Мис България 2010” влезе в този кюп и с двата си, иначе много красиви, крака.