Купил съм си и двата броя до тук, но, честно казано, от втория съм малко разочарован, не по отношение на фотосесиите, а по отношение на статиите. Интервюто с Петко Димитров, статията на Любомира Новачкова и Вашата собствена вече бяха публикувани в И-нет, конкретно Вашата преди повече от две седмици, а на Бубулина – преди една. Останах неприятно изненадан, че списание, което се рекламира като по- „up-to-date“ от месечните, понеже излиза на 2 седмици, е използвало стари, вече пуснати в нета неща, и то три в един брой. Даже малко прекаран се почувствах 🙂 Иначе, фотосесиите ми харесаха, а от статиите тази на Григор Нешев ми е абсолютния фаворит. В заключение – ще си купя и трети брой, с надеждата, че в него ще прочета неща, които не съм срещал преди това 🙂 Поздрави!
Илиане, благодаря за забележките. Всяко мнение на купувач е ценно за нас. Моят коментар е следният:
1. Не всеки е чел тези неща в интернет. Онлайн са ги видели, да кажем, от неколкостотин до няколко хиляди души, максимум. В списанието ще достигнат до много повече. Според теб какъв е вариантът – да не ги пускаме по интернет ли? Или да не ги пускаме в списанието, лишавайки други читатели от тях? Кога ще се чувстваш по-малко „прекаран“? 🙂 Според мен прекаран се чувства читател, който не е прочел почти нищо от едно списание, а не този, който го е прочел за втори път. Явно са ти били интересни, за да задържат вниманието ти, нали?
Прекаран е и всеки читател, платил за една-единствена българска фотосесия, в която често пъти фотошопът напълно обезличава човешките черти на лицето.
Прекаран е и читателят, платил 5 лева за долнопробна порнография, каквато вече и в Интернет не публикуват.
Ако ти смяташ, че читателят на №69 е прекаран, надявам се да имаш повече аргументи от това, че 3 статии или части от тях вече са били прочетени и в Интернет.
2. Интервюто с Петко Димитров е допълнено с нови и важни въпроси относно бъдещето на Night Flight, както и със снимки, които едва ли си виждал преди това.
3. Радвам се, че одобряваш фотосесиите. Надявам се си даваш сметка и за това, че от два наши броя, за 6 лева, читателят получава не само повече български фотосесии от което и да било месечно списание, но и повече статии, заслужаващи да се прочетат докрай. Направи една бърза калкулация от кое списание колко неща са задържали вниманието ти повече от няколко секунди и тогава пак напиши коментар тук, да видим резултатите. 🙂
Накрая още веднъж – благодаря все пак за мнението ти, защото си личи, че не си безразличен към проекта 69. Успех и на теб!
Мерси за отговора. Когато главният редактор отговаря лично на коментари за продукта си, това показва отношение, така че – евала 🙂 Вариантът според мен е първо да пускате статиите в списанието и чак след известно време, да кажем седмица, в личните си блогове. Така е избрала да подходи Кристина Диманова, доколкото видях. Статията в първи брой, а в блога – анонс и обещание, че ще я пусне и там 🙂 Това как съм се почувствал е въпрос на лично усещане, не е нужно да ми се обяснява защо не би трябвало да се чувствам така. Мисля, че ме разбирате. Засега не мога да сравня 69 с други списания, тъй като спрях да си ги купувам преди повече от 6 м. За фотосесиите сте прав безспорно. За цената на списанието имате изключително богато и качествено съдържание, а в крайна сметка – това е най-важният компонент, нали така:) Дано скоро видим сесията с Аделина Цветкова. Спорна работа и успехи 🙂
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Купил съм си и двата броя до тук, но, честно казано, от втория съм малко разочарован, не по отношение на фотосесиите, а по отношение на статиите. Интервюто с Петко Димитров, статията на Любомира Новачкова и Вашата собствена вече бяха публикувани в И-нет, конкретно Вашата преди повече от две седмици, а на Бубулина – преди една. Останах неприятно изненадан, че списание, което се рекламира като по- „up-to-date“ от месечните, понеже излиза на 2 седмици, е използвало стари, вече пуснати в нета неща, и то три в един брой. Даже малко прекаран се почувствах 🙂
Иначе, фотосесиите ми харесаха, а от статиите тази на Григор Нешев ми е абсолютния фаворит.
В заключение – ще си купя и трети брой, с надеждата, че в него ще прочета неща, които не съм срещал преди това 🙂
Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Илиане, благодаря за забележките. Всяко мнение на купувач е ценно за нас. Моят коментар е следният:
1. Не всеки е чел тези неща в интернет. Онлайн са ги видели, да кажем, от неколкостотин до няколко хиляди души, максимум. В списанието ще достигнат до много повече. Според теб какъв е вариантът – да не ги пускаме по интернет ли? Или да не ги пускаме в списанието, лишавайки други читатели от тях? Кога ще се чувстваш по-малко „прекаран“? 🙂
Според мен прекаран се чувства читател, който не е прочел почти нищо от едно списание, а не този, който го е прочел за втори път. Явно са ти били интересни, за да задържат вниманието ти, нали?
Прекаран е и всеки читател, платил за една-единствена българска фотосесия, в която често пъти фотошопът напълно обезличава човешките черти на лицето.
Прекаран е и читателят, платил 5 лева за долнопробна порнография, каквато вече и в Интернет не публикуват.
Ако ти смяташ, че читателят на №69 е прекаран, надявам се да имаш повече аргументи от това, че 3 статии или части от тях вече са били прочетени и в Интернет.
2. Интервюто с Петко Димитров е допълнено с нови и важни въпроси относно бъдещето на Night Flight, както и със снимки, които едва ли си виждал преди това.
3. Радвам се, че одобряваш фотосесиите. Надявам се си даваш сметка и за това, че от два наши броя, за 6 лева, читателят получава не само повече български фотосесии от което и да било месечно списание, но и повече статии, заслужаващи да се прочетат докрай. Направи една бърза калкулация от кое списание колко неща са задържали вниманието ти повече от няколко секунди и тогава пак напиши коментар тук, да видим резултатите. 🙂
Накрая още веднъж – благодаря все пак за мнението ти, защото си личи, че не си безразличен към проекта 69. Успех и на теб!
ХаресвамХаресвам
Мерси за отговора. Когато главният редактор отговаря лично на коментари за продукта си, това показва отношение, така че – евала 🙂
Вариантът според мен е първо да пускате статиите в списанието и чак след известно време, да кажем седмица, в личните си блогове. Така е избрала да подходи Кристина Диманова, доколкото видях. Статията в първи брой, а в блога – анонс и обещание, че ще я пусне и там 🙂
Това как съм се почувствал е въпрос на лично усещане, не е нужно да ми се обяснява защо не би трябвало да се чувствам така. Мисля, че ме разбирате.
Засега не мога да сравня 69 с други списания, тъй като спрях да си ги купувам преди повече от 6 м.
За фотосесиите сте прав безспорно. За цената на списанието имате изключително богато и качествено съдържание, а в крайна сметка – това е най-важният компонент, нали така:) Дано скоро видим сесията с Аделина Цветкова.
Спорна работа и успехи 🙂
ХаресвамХаресвам