Не е съвсем точна аналогията със Сашо Роман, Радо Шишарката и Валентин Валдес, които се обединиха срещу новия поп-фолк. Но все пак навява подобни асоциации.

Филмът на Сталоун, продаван у нас с излишно тривиалното заглавие „Непобедимите“, е триумф на старата школа в екшън-киното или поне сериозен опит в тази посока. Това, че Шварценегер и Брус Уилис са се притекли на помощ (Арнолд даже без да иска пари, а Брус – буквално в последния момент, вместо Кърт Ръсел), прави усилието още по-емблематично.

Да, личи си отвсякъде, че филмът е трогателен напън да се даде отпор на модерните екшъни тип Майкъл Бей, Крис Нолън и, в най-лошия вариант – Роланд Емерих.
Да, пълно е с небивалици, най-вече откъм взривове, което винаги излиза по-евтино от друг тип зрелища. Да, на моменти е смешно да гледаш как старчоците се опитват да изглеждат секси и във форма (но в повечето сцени наистина са). Затова пък има поне дузина уникални екшън сцени – и като хореография, и като начин на заснемане. Както и лафове от първата до последната минута.

Най-добри актьори? Джейсън Стейтъм и Джет Ли, които тук си партнират за трети път на екрана. Мики Рурк отново го раздава психологически, както беше и в The Wrestler. Изненадващо нюансирано присъства Долф Лундгрен. За сметка на това мексиканската актриса в главната женска роля (не си струва даже да й уточняваме името) е трагична и с нулева харизма. Много зле е и този, който играе баща й – генералът от измислената латиноамериканска държава.

Сталоун? Като за човек на 64 години изглежда смайващо. Докато снимал този филм, успял да счупи врат и зъб, да пипне бронхит и не знам си какво още. Дано да доживее до продължението, каквото почти сигурно ще има. Говори се за по-сериозна роля на Брус Уилис в него (като супер-злодей), както и за привличането на Вин Дизел и Скалата…