Не е чак толкова срамно, когато е срещу новото дете-чудо на българския шах (Киприан Бербатов), и когато освен теб същото е сполетяло още 14 човека, при това повечето – в по-малко ходове.
Сеансът по шах беше в рамките на Фестивала на мисловните спортове, организиран от Федерацията по турнирен покер в хотел „Дедеман Принцес“. Имаше турнири по бридж, покер и табла. В дъното на всичко е неуморимият Игор Марковски, с когото съм играл шах даже в директно телевизионно предаване.

14-годишният международен майстор (ЕЛО-коефициент 2490) е европейски шампион за деца до 12 години. Братовчед е на Димитър Бербатов, а баща му е свещеник – ако тези два факта имат някакво значение в случая.

От 17-те партии, които изигра в зала „Опал“ на хотела, Киприан спечели 15, една завърши реми (срещу Георги Чаушки) и една загуби (срещу финансиста Георги Балканджийски, любител, играещ без никаква специална школовка).

Първите ходове вместо Киприан направи световният шампион Веселин Топалов.

Победителят Балканджийски седеше вдясно от мен, но така и не разбрах кога успя да направи такава силна атака с черните. Успя да вземе единия от топовете на Киприан с коня си, а в отговор на това нямаше никаква контраигра. Съответно Бербатов джентълменски го поздрави с победата, някъде около 30-ия ход, което му прави чест.

Вляво от мене беше Дучето, шефът на агитката на ЦСКА – непретенциозен играч, но с голям хъс, който се опитваше да устиска до последно. Киприан му прибра кон и пешка, обаче нашият не се предава. Викам му – Дуче, нямаш материал, предавай се. А той: „Но имам желание!“. Е, задържа се някъде докъм 38-ия ход.
Самият аз устисках равностойна позиция 30-ина хода след началото, но в топовния ендшпил две сдвоени пешки и отстъпен 4-и хоризонтал се оказаха фатален минус. Може би не трябваше да сменям първия чифт топове – тогава все още позицията ми беше една идея по-добра:

Не ми оставаше нищо друго, освен да пожелая още много победи на симпатичното и скромно момче. На една от дъските срещу него игра още една надежда на българския шах – 8-годишният Матей Пейков, който вече печели турнири със значително по-големи съперници.
Ако не друго, поне в тази държава шахматистите са добри. Може би защото това е най-демократичният и евтин за практикуване спорт, или пък просто защото сме мислители от класа.