Оказва се, че класическият български интернет хейтър не е емоционално объркан, той просто е тъп. А тъпите хора си имат особености. Те не си задават въпроси и не се усъмняват в своето мнение. Нямат капацитет да сравнят една умна и една глупава теза и да направят разликата между двете. Те просто се смятат за върха на творението. Това е доказано още през 1999 година от двама психолози – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Те подложили на научни тестове за интелигентност, логически способности и чувство за хумор група хора. След което ги накарали да се самооценят. Оказало се, че най-зле представилата се една четвърт от тях се оценявала най-високо. Реалната им успеваемост според тестовете била около 12%, а според тях самите – 62%. По-умните били далеч по-критични към себе си. Явлението, при което некомпетентните хора изключително надценяват собствените си умения, а компетентните страдат от ниско самочувствие, от тогава се нарича Ефектът „Дънинг-Крюгер”.
Точно този синдром е причината въпреки привидната критичност на коментиращите в интернет, техните мнения да нямат никакво значение за свободата на словото. Защото талантливият автор е отделил часове, понякога дни, за да напише нещо, мъчил си е мозъка, чел е допълнителна литература, обобщил си е опита, понякога дори се е изповядал. И зад всичко това стоят години натрупвания, иначе не би посмял да коментира темата. А след това някакъв невежа е цъкнал с мишката върху нея, прочел е първите три реда, които не е разбрал, защото са му далеч над нивото, отишъл е на коментарите и е написал, че това е тъпотия. Аргументи? Няма, разбира се. Тъпакът винаги е прав по дълбоко вътрешно убеждение. Неталантливият или корумпиран автор пък също е жертва на ефекта „Дънинг-Крюгер” и дори да види аргументирана критика под текста си, ще реши, че е дело на пълен нещастник, който му е под нивото. Защото и той като всеки тъпак има склонност да се надценява и не различава хейтър от опонент.
Ако всички статии, които четете, ви се струват тъпи и сте убедени, че можете да ги напишете по-добре (макар никога да не сте го правили), дори когато са дело на всепризнати интелектуалци, а не на неизвестни авторки като мен, е много вероятно да страдате от „Дънинг-Крюгер”. Ако пък сте автор и в морето от хейтърски псувни и обиди не можете да намерите логическото златно зрънце на хората, които умеят да водят полемика, може би болестта ви е същата.
Виктория от блога „Сладък живот“ в статията „Хейтър ли си?“
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Много интересно наистина. Същият феномен го има при българите, живеещи в чужбина – заклеймяват всяка инициатива, идваща от България, без значение колко труд е вложен в нея и колко е качествена, като „българска работа“. При това разбира се никой не си прави труда да вникне в естеството на въпросната инициатива и в иманентните проблеми, които всяка среда носи със себе си. Именно тези от тях, които се занимават с най-мизерните и ниско платени дейности и нямат никакво желание да се интегрират в обществото, в което живеят, обичат да се изживяват в коментарите си като най-големите „европейци“.
ХаресвамХаресвам