Националната принадлежност вече няма значение, поне в цивилизования свят. Ако си роден в гладуващ Дакар, значението на местораждането ти е драматично, но в Европа и Америка всички сме заедно в кюпа на пропадащите. Особено жалки са гърците. Ако в Бевърли Хилс кризата се изразява в опразнените магазини в най-баровския мол, както и с осезателно намаления климатик там – сигурен знак, че пестят пари от електричество, което е абсолютно нечувано за тази държава – в Гърция всичко вече изглежда по-зле, отколкото в България. Освен плажовете им, разбира се. 


На връщане от Гърция възкликнах в един момент „Ура! България!“, защото почувствах моментна и безкрайно глупава гордост, че само след 20 години демокрация ние сме по-добре от тях. По-работливи. Дори по-честни, което е направо невероятно.


Но на влизане в нашата държава поведението на пътя се промени. Всички натиснаха газта и започнаха с невероятна агресия да се задминават. Естествено, не закъсня катастрофата. В средата на едно село се бяха намляли до неузнаваемост 3 коли. За една седмица в Халкидики не видях нито една катастрофа, нито усетих такава неистова мачовщина като по българските пътища. Гърците са по-зле от нас, но явно по-спокойни и в по-голям мир със себе си.

Милена Фучеджиева в статията „Светът се срутва, а ревем, че България е зле“, в. „Уикенд“