Новините за кризата в Гърция, Испания и Италия пак не ни успокояват. Нали сме си българи

Промените в света покрай предишната и задаващата се нова криза са по-фундаментални, отколкото евро-провинциалният ни български манталитет може да осмисли. Кредитната депресия накара много фирми и отделни граждани на Запад да изтрезнеят от потребителската еуфория на развития капитализъм. Новата криза, която вече е дългова, е драма на междунационално равнище. Отрезвяването не спохожда конкретни компании или потребители, а цели държави и нации.

При предишната криза прецакани имаше по цял свят, но най-прецакани отново бяхме ние. Ако един средностатистически американец или германец беше обеднял с няколкостотин или дори хиляда евро месечно, българинът загуби по-малко – стотина-двеста, но те бяха много по-фатални за живота му. От потребител, който може да мечтае и да гледа в бъдещето – какъв нов телевизор или кола ще си ткупи, нашенецът се превърна отново в презрян пролетарий, затрупан от кредити и мразещ всичко живо наоколо – от колегите през шефа до цялата държава, която, естествено, винаги е виновна за всичко. Масовата логика беше – абе ония там са зле, ама никога няма да са зле като нас.

Даже и когато ние сме най-добре, пак сме по-зле, отколкото тяхното най-зле.

Сега, парадоксално, но факт, се задават други времена. Дълговата криза на европейските държави, че и на Щатите, променя коренно репутацията им в масовото съзнание на международно ниво. Преобръщането няма да стане за ден или два, но тенденцията е неоспорима.

Какви са конкретните изражения и показатели на констатацията, че май (о, чудо!) има и по-зле от нас?

Най-близките примери са от Гърция. Масови протести, политическа криза, неизбежни съкращения в държавния сектор, чудовищна безработица сред младежите под 30 години. Опитвам се да си представя какво би било, ако всичкото това се стовари върху български гръб. Може би ние няма да излезем на улицата да протестираме така организирано, но нищо чудно и да се бе стигнало и до някакви революции от типично български, просташки тип. При всички случаи любимото ни мърморене би счупило всякакви рекорди. А я си представете гледката на празен квартален супермаркет, каквито у нас имахме по време на Лукановата зима? Сега в гръцките градове се наблюдава точно това явление – магазини за хранителни стоки, по чиито рафтове няма почти нищо. Доставчиците просто отказват да ги зареждат, тъй като продавачите нямат с какво да платят стоката – всички постъпления са отишли за заплати или кой знае къде.

В Испания, Португалия и Италия ситуацията не е толкова драматична, но със сигурност е по-стресираща за местните хора, отколкото българинът може да си представи. Тук обаче все още ни влачи инерцията да смятаме, че ние сме най-зле и по-зле от това не може да има. Нашите политици са най-корумпираните, нашият футбол е най-продажният, нашите курорти са най-лошите.

През последните месеци заваляха опровержения на всичко това. Оказа се, че британски политици са не по-малко алчни и нагли от българските – плащали си компаньонки с държавни пари, ходили на луксозни командировки без повод и т.н. и т.н. Самите англичани внезапно полудяха и си опустошиха градовете. Заговори се, че даже нямат готовност да организират предстоящата Олимпиада 2012 като хората.

Лондон да не може да организира нещо, което е успял да направи Пекин? Това доскоро би звучало като виц.

Швейцария замрази 200 милиона долара, депозирани в банки от мултинационални компании с цел подкупи и корупция. Футболните първенства на Германия, Италия и всъщност на почти всички европейски държави се тресат от скандали за уговорени мачове, продажни съдии и прочие.

Румънци масово купуват и регистрират коли в русенско и силистренско, защото им излиза много по-изгодно. Гърци образуват колони, за да зареждат бензин от България. Слънчев бряг е пълен със западни туристи, почти навсякъде се чува италианска или английска реч. И не изглеждат никак недоволни от това, което е около тях. Въпреки че ако четеш българска преса, тук е най-гнусното място на планетата.

Накъде отива този свят? Нима ще се окаже, че Източна Европа и въобще така наречените нови демокрации не са чак дотам достойни за съжаление и презрение?

Съвсем наскоро една от емблемите на западния шоубизнес – музикалният гигант “Уорнър мюзик”, бе купен от руски милиардер. Най-скъпият спорт – Формула 1, все повече се ориентира на изток. Даже световно първенство по футбол бе дадено не на родната му Англия, а на Катар. Сякаш Земята е започнала да се върти в обратната посока.

Светът се променя под носа ни, а ние, както винаги, проспиваме това. Все така преувеличаваме негативните репортажи за нас, появили се в чуждестранни медии и с мазохистично удоволствие ги препечатваме и преразказваме до припадък. За българина оплакването отдавна се е превърнало в национален спорт, или както казва Теди Москов – в предпочитан начин за достигане на оргазъм.

В близко или поне не чак толкова далечно бъдеще предстои да се сгромолясат куп митове,

с които у нас са израснали цели поколения – непоклатимостта на американската икономика, стабилността на еврото и евросъюза като цяло, работливостта на западноевропееца. Това са неизбежности, обусловени от глобални тенденции без алтернатива. Ясно е, че светът няма да рухне и че изгнилата мушмула на капитализма ще продължи да бъде най-сладкия плод. Въпросът, който касае нас, е дали поне сега няма да успеем да намерим мястото си сред “белите хора” – онези със самочувствието на пълноценни обитатели на парчето земя, което им е отредено. Може би някоя друга екскурзия до Гърция или Испания няма да е излишна никому – с образователно-възпитателна цел.