Кого ще накаже “Стъклен дом 4”

Дано не публиката. Сериалът се завърна с по-голямо напрежение, но и с все същите небивалици в сюжета и диалога

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/в. „Уикенд“, 4 ноември

Камен спасява Боряна в началото на четвъртия сезон – нещо, за което доста зрители стискаха палци да не се случи.

“Вицето се хвърли във водата…”. Така зрител на Би Ти Ви коментира първите минути от новия сезон на “Стъклен дом” в интернет-форум. И наистина – по-интригуващо завръщане на сериал от това здраве му кажи: да гледаш кандидат-вицепрезидент на държавата, на косъм не станал такъв, в екшън-сцена насред язовир “Искър”… Е, дали точно Ламбо е цопнал във водата, или негов дубльор – нека това остане малка загадка.

И в следващите минути “вицепрезидентът” остана все така активен. “Ето точно с това мислене вече 20 години не можем да се оправим! Всеки гледа да си замълчи!”.

Да, понякога филмовите сценаристи са по-добри от политическите пиари. Дали заради скорошните избори или заради нещо друго, Стефан Данаилов е в отлична форма и това бе един от сериозните плюсове в старта на четвъртия сезон, започнал със стилно ново интро в диаболичен стил.

Другият стълб в този сериал е Асен Блатечки. Да, героят му е най-благодатен, със сложен характер и обрати, които му позволяват да разгърне потенциал. Но такива възможности дава и образът на Камен, а Калин Врачански си остава все така еднопластов и предвидим във всяка секунда.

Срещу него актьорските мъки на Елена Петрова продължават. Същият изкуствен патос, фалшив драматизъм и издекламирани реплики, сякаш чете реклама на женски уеб-сайт в паузата.

“Чарли бееее, ЖИВЕЙЙЙ!!! Борянааа, умирайййй!”. Ето още един форумски коментар, написан от зрителка в реално време, докато течеше първият епизод. Подзаглавието на четвъртия сезон е “Наказанието”. Понякога, докато гледа кахърната Боряна, зрителят започва да си мисли дали изтърпяващият го не е самият той…

Но дори и безпомощната Елена Петрова не е в състояние да срути високия рейтинг. Героите в този сериал са най-детайлизирани, а някои от актьорите буквално са се сраснали с ролите си. Яна Маринова като Елена, Радина Кърджилова като Сияна, Красимир Ранков като Ставрев и Стефка Янорова като жена му… Това са образи, приемани безусловно от публиката. Колкото и дървен да е диалогът на моменти (страданията на сценаристите в това отношение нямат край), негодувания не се чуват. Актьорите успяват да държат зрителското внимание с екранното си присъствие.

Самата фабула на “Стъклен дом”, в сравнение с останалите актуални български сериали, е и

най-плътна като събития и динамика. Героите са много, обратите – смели, а актьорите се стараят да ги мотивират, доколкото е възможно. Големият проблем е липсата на реализъм. Това си остава сериалът с най-големите небивалици и най-сериозните пробойни във фабулата.

Какво ли не се случи в откриващия епизод от “Стъклен дом 4”: Камен едва не загина, после излезе от кома буквално “като на кино”, а след това набързо го видяхме в перфектна форма да спори с татко си и да ходи по приеми. Бегълката Албена – егоцентричка, на която й пука от много малко неща в този живот – почти безропотно се съгласи да се укрива в Румъния, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Храбрият Ставрев безпогрешно нацели мястото, където лежи раненият Чарли – и то нощем, след като полицаите не успяха да сторят същото посред бял ден. Намирайки окървавения нож, той така и не се сети да звънне един телефон на намушкания – тази находчивост му бе отнета, за да може Алекс да спаси баща си, подкокоросвана от Сияна…

Покрай фантасмагориите имаше и доста силни моменти – особено сцените на Илка Зафирова с Блатечки, както и всеки диалог на Георги Кадурин с Яна Маринова. На финала видяхме и ефектната поява на Юлиян Вергов – на същия тротоар, върху който се развива голяма част от конкурентния сериал на БНТ “Под прикритие”…

Впрочем, за добро или лошо, докато Би Ти Ви излъчваше старта на “Стъклен дом 4”, по държавната телевизия въртяха повторение на криминалната си поредица, продуцирана от същия екип. В рекламните паузи зрителят можеше да направи директно сравнение. Какво показа то?

“Под прикритие” е с много по-автентичен диалог. Събитията там са по-реалистични, близки до истинския живот. Актьорите, с едно-единствено изключение, играят по-добре. Иначе тротоарът зад “Св. Александър Невски” си е все същият.