Каква година изпращаме?

Почти излязохме от кризата, но влязохме в нова. Изборите не помогнаха, но и не попречиха. Народът? Беше твърде зает с поредните глупости

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 23 декември 2011

В коледните дни ни се иска да си спомняме за хубавите неща от отиващата си година, но и да мечтаем и вярваме в чудесата, които ни чакат през следващата. Иначе българите по традиция сме черногледа нация и бързо забравяме хубавото. Или по-точно – моментално свикваме с него и искаме още – даже и тогава, когато не сме сигурни, че заслужаваме.

2011-а ще бъде запомнена главно с това, че беше по-успешна от тягостната 2010-а – и в икономическо, и във всяко друго отношение. За съжаление обаче, много вероятно е да се окаже по-добра и от предстоящата 2012-а.

Тъкмо излязохме от една криза и се зададе друга. Проблемът е, че от тази новата не се вижда кой ще ни избавя. Повечето европейски държави ще имат не по-малки проблеми от нашите. Така че явно трябва да се спасяваме сами от удавянето – като в лозунг от “12-те стола” на Илф и Петров.

През цялата 2011-а икономиката, изразена в брутния вътрешен продукт, бавно, но стабилно растеше – както спрямо всяко предишно тримесечие, така и към предходната година. Разбира се, това не намали броя на вечно недоволните и на тези, според които живеем все по-зле и по-зле. Но все пак доста българи заживяха по-добре отпреди.

Държавата продължи да изнемогва в опитите да събира и преразпределя. Парите за пенсии, социални помощи и заплати в държавния сектор все така не достигат, а българинът, свикнал на по-широкия колан допреди 3-4 години, е нетърпелив да заживее като европеец. Както се оказа през последните месеци обаче, по-скоро някои европейци ще заживеят като българи, отколкото обратното.

Но поне през 2011-а имаше избори, очаквани като отдушник и едва ли не панацея за проблемите в държавата. Те бяха по-парадоксални отвсякога и, както прогнозирахме тук, а впоследствие се и доказа – “изпити по никое време” за голяма част от политическите сили.

В криза като сегашната да си кмет или президент не е свързано с почти никакви облаги, а даже напротив – ще бъдеш натоварен с очаквания, които е абсурдно да изпълниш.

Това обаче не попречи вотът да бъде максимално истеризиран – от вечната група огладнели политически кокошки, сънуващи просо и държавна баница. Много от тях стигнаха дотам предварително да раздават постове и едва ли не да редят нов кабинет, предвкусвайки неизбежна правителствена криза и нови избори.

Формулата “Народът негодува, следователно е наш ред да управляваме” този път обаче не проработи. Избирателите проявиха неочаквана мъдрост, предпочитайки да дадат и в другите видове власт шанс на досегашното мнозинство, вместо прибързано да потърсят новия месия, който “ще ги оправи”.

Както преди вота, така и след него, управлението беше и ще продължи да бъде критикувано от две коренно противоположни позиции. Едната е, че е прекалено радикално, че не дава въздух и достатъчно пари на хората и че така пречи да се излезе от кризата (откъм БСП, интелектуалци, синдикати, доценти и трактористи). Втората критика е от другия полюс – че не е достатъчно решително, че реформите са половинчати, че не се закриха достатъчно болници, училища и университети.

Здравият разум ясно подсказва – когато едно правителство е критикувано по този начин от две страни, то очевидно се опитва да пази някакъв баланс, който е в интерес и на едните, и на другите. Ако сегашното управление беше толкова пагубно за нацията, колкото твърдяха някои предизборни агитатори по митингите, то загубата на ГЕРБ в градовете и на президентския вот щеше да бъде съкрушителна. Ако и една десета от това, което говореха Първанов, Станишев, Атанас Семов и други доценти беше истина, сега щяхме да имаме съвсем друг държавен глава и съвсем други кметове, а след броени месеци – вероятно и друг премиер.

Това обаче не се случи. Значи или кризата е преминала дъното си, или управлението не е чак толково лошо, или – и най-вероятно – алтернативите на сегашната власт са доста по-непривлекателни за електората.

Дали ГЕРБ ще успее да спечели втори мандат през 2013-а? Не е сигурно, но можем да се обзаложим, че ако това не стане, то управлението на неговите наследници със сигурност ще е още по-кратко.

С навлизането на цяла Европа в дългова криза оставането на Бойко Борисов начело на изпълнителната власт прилича повече на донкихотовска жертва и себеотрицателен държавнически ход, отколкото алчност за управление. Ако ГЕРБ бе играл симулативно на тези избори и ги бе загубил, а после бе отстъпил и правителството при един предсрочен вот, завръщането му на бял кон до 2-3 години би било гарантирано. Но щеше ли от това да спечели страната? Просто щяхме да попилеем няколко години от живота си в поредното политическо лутане.

Така че Борисов засега остава. А както сме писали и друг път – да се опиташ да избавиш този народ от кризата и най-вече от корупцията, не означава нищо друго, освен да обявиш война на поне половината от него.

Но да се върнем на отиващата си 2011-а. Макар и да прояви изненадваща електорална мъдрост, през останалото време и по стар обичай народът не се напрягаше особено. За пореден път счупихме рекордите по празници, извинени и неизвинени отсъствия, болнични дни и клинични пътеки. В парламента, даже когато се гласуваха нови министри, работеха максимум две трети от депутатите. В търсене на врагове и “лошите” набедихме цели съсловия, като например лекарското, че са виновни за какво ли не. Междувременно полудяваме все повече по врачки и групово пазаруване в интернет, защитаваме габровско прасе повече от младежите, чиито убийци остават без присъда, а пред блока коли горят като на кино… Тези неща ще продължат и през 2012-а.

А отиващата си година ще изпратим отново в коледно-потребителска истерия, все едно на 1 януари някой ще ни разстреля и вече няма да ни се налага да му живеем.

Спокойно, ще живеем, каквото и да означава това.

Хубавите неща през 2011-а:

– Не се стигна до правителствена или парламентарна криза

– Избрахме нов президент, необвързан с партия или с бившата Държавна сигурност

– Икономиката отбеляза ръст, макар и едва забележим

– Туризмът регистрира една от най-успешните си години

– Затягането на фискалната дисциплина продължи

– „Булгартабак“ най-после бе приватизиран и ще работи на пазарни начала

– София се сдоби с голяма спортна зала и с магазин “Икеа”

– Български филми като “Операция Шменти-капели”, “Тилт” и “Love.net” привлякоха стотици хиляди в киносалоните

– Телевизионното кино е в небивал разцвет

– Все по-големи холивудски продукции се снимат у нас

– Имаме поне една изцяло завършена магистрала, макар и само 19-километрова – “Люлин”

Лошите неща през 2011-а:

– Изборите ненужно противопоставиха много българи един срещу друг

– Протести и стачки стопираха част от нужните решителни реформи в някои сектори

– Съдебната система все така буксува на едно място, произнесени бяха безумни оправдателни присъди

– Трайно разочаровахме хиляди руски туристи след безумен конфликт между фалирала туристическа агенция и авиокомпания

– Футболът съвсем го закърши

– Въпреки все по-големите бюджети, отпускани от държавата, и здравеопазването изпадна в криза на доверие

– Контрабандата и недостатъчната събираемост на акцизи създават огромна дупка в хазната

– Два от най-големите доскоро вестника – „24 часа“ и „Труд“ – се превърнаха в проводници на отявлена поръчкова журналистика благодарение на новите си издатели. Свиването на тиражите и влиянието им бе резонно