Каква горчива ирония на съдбата. Иван Андонов си отиде в края на годината, която бе най-успешна за изкуството, олицетворявано от него с цялото му творчество. Актьор с десетки роли, режисьор на над 30 филма, художник – той беше универсална личност, с която се свързват някои от най-високите моменти във визуалната ни култура – “Дами канят” (1980), “Опасен чар” (1984), “Вчера” (1987), “Индиански игри” (1990)… Негово дело беше и първият модерен български сериал – “Дунав мост” (1999), станал ранен предвестник на възхода на телевизионното кино десетилетие по-късно.

Екранът загуби свои емблеми и идоли, но годината не беше само мрачна и тъжна. За пръв път от началото на прехода бял свят видяха цели 10 кинопремиери. Готови или пред завършване са още дузина нови. 

През 2011-а български заглавия са били гледани от 700 хиляди зрители. За сравнение – година по-рано, когато триумфира “Мисия Лондон”, общият брой продадени билети е бил малко над 400 000.

Най-голям успех постигнаха LOVE.NET, режисиран от Илиян Джевелеков (около 210 000 зрители), “Операция Шменти-капели” на Влади Въргала (170 000) и “Тилт” на Виктор Чучков-син (150 000 зрители).

Първи – през февруари – беше “Тилт”, който наскоро имаше и телевизионна премиера по БНТ. В “Уикенд” го нарекохме новото “Вчера” и имахме достатъчно причини за това – не само защото действието започва по времената, когато се въртеше филмът с Христо Шопов и Георги Стайков. Също като творбата на Иван Андонов той се връща 20 години назад, за да обобщи цяла българска епоха под камуфлажа на младежки бунтарски филм. Нуждаехме се от нещо подобно от десетилетия – рекапитулация на най-важното, преживяно от няколко поколения, а също и тяхна равносметка, катарзис.

После – през април – дойде касовият триумф на LOVE.NET.

“БългарскиятДекамерон” всъщност беше вариация на холивудския хит “Социална мрежа”, но в еротичен вариант. Това също беше филм, от който киното ни се нуждаеше отдавна, макар и по съвсем други причини от “Тилт”. Комерсиален по презумпция, написан на достъпен език със запомнящ се диалог и заснет с вкус (ако не броим прекаляването с продуктово позициониране), филмът не бе шедьовър, но постигна уникални резултати. Той стана добър пример за агресивен маркетинг. Създателите му не се задоволиха само с това да го пуснат по кината. Месеци след това те “отглеждаха” своето отроче с внимание и старание, изстисквайки максимума от него. LOVE.NETвърна надеждите, че един ден киноиндустрията в България може да се окаже не просто разхищение на държавни пари, а печеливш бизнес.

Още по-далеч в тази посока отиде Влади Въргала със своя проект-подвиг “Шменти-капели”. Заснет без никаква субсидия с участието на гениални актьори, филмът стана нещо като модерен български “Ъндърграунд”. Освен хумор, какъвто ни липсваше от времената на “Опасен чар” и “Двойникът”, в него пулсират балканско самосъжаление и жизнерадостна самоирония. Макар и бутафорен и твърде пропаганден на моменти, “Шменти-капели” притежава и гениалността от филмите на Рангел Вълчанов и спектаклите на Теди Москов.

През съдбовната за киното ни 2011-а имаше и несполучливи премиери. “Сбогом, мамо”, “Островът” и “Кецове” подействаха отрезвяващо на всички, които тъкмо бяха повярвали, че вече сме неспособни на слаба филмова продукция. Тези проекти припомниха, че държавата все още не е справедлив съдник в одобряването и разпределянето на бюджети, а кино-гилдията все още не е преодоляла комплексите, които влачеше през предишните две десетилетия.