Oscar-истерията достигна своя пик. Да припомня, че тази година bTV Cinema ще излъчва цялата церемония директно, от полунощ в неделя срещу понеделник чак до сутринта.
Дали „Артистът“ ще пребори „Изобретението на Хюго“ и дали Клуни ще спечели отдавна очакваната статуетка за главна мъжка роля, преборвайки Жан Дюжарден и Брад Пит – честно казано, не ме вълнува особено. Тази година повечето номинации са някак си скучни, а посочването на цели 9 кандидатури в най-важната категория (с което киноакадемията отново се надява да увеличи зрителския интерес) е по-изнасилено отвсякога и в никакъв случай не засилва авторитета на наградите.
Кои обаче бяха филмите през 2011-а, които ме накараха най-дълго да мисля или да си спомням за тях – независимо дали са номинирани или не?
Ето кратък списък с най-впечатляващите за мен заглавия.
Like Crazy, реж. Дрейк Доремъс, с Фелисити Джоунс, Антон Йелчин, Дженифър Лоурънс
От времето на Closer не бях гледал толкова откровена, не-напудрена, реалистична и трогваща любовна история. Цинизъм и нихилизъм се редуват с романтиката и идеализма на всеки десетина минути. Поставя повече въпроси, отколкото човек би могъл да очаква от този изтъркан жанр. Плюс страхотна актьорска игра. Миналата година Like Crazy бе отличен като най-добра драма на фестивала за независимо кино в „Сънданс“. Всъщност, заслужава много по-големи награди от тази.
Melancholia, реж. Ларс фон Триер, с Кирстен Дънст, Шарлот Генсбур, Александър Скарсгард, Джон Хърт, Стелан Скарсгард, Кийфър Съдърланд
Не вярвах, че толкова ще харесам този филм, но факт. Най-близкото сравнение с него, за което се сещам, е „До края на света“ на Вим Вендерс, който мога да гледам стотици пъти, без да ми омръзне. Освен че е ослепително красив и съдържа най-зрелищните начални 10 минути, снимани в киното напоследък, филмът на лудия датчанин е и изненадващо мъдър, философски, умерено циничен и наситен с хуманизъм и любов. Параноичната героиня на Кирстен Дънст се оказва най-спокойният наблюдател на края на този свят. Може би защото е най-убеденият му враг. Заслужава ли тази планета да продължи да съществува? Какъв по-адекватен въпрос през 2012 година? Очаквах да бъде възнаграден с повече отличия, въпреки че и
тези, които има, не са никак малко.
Moneyball,
реж. Бенет Милър, с Брад Пит, Джона Хил, Филип Сиймур Хофман и Робин Райт
Най-добрият спортен филм от години. Но ще бъде голяма грешка, ако подходите към него като към бейзболна драма. С диалог, написан от най-добрия холивудски сценарист в момента – Аарън Соркин, перфектна игра на Пит и Хил (заслужават оскари, но за съжаление няма да ги получат), „Кешбол“ предизвиква особено усещане за еуфория от 15-ата минута нататък.
The Ides of March,
реж. Джордж Клуни, с Райън Гослинг, Джордж Клуни, Филип Сиймур Хофман, Пол Джиамати, Ивън Рейчъл Ууд
Защо не номинираха Гослинг за „Оскар“ с тази негова роля? Може би защото филмът е твърде дързък, до голяма степен анти-американски и анти-политически. Защо не номинираха Клуни за поддържаща роля? За да му дадат най-сетне статуетка за главна, въпреки че в „Потомците“ играе по-еднопластово от тук. Защо не номинираха невероятната Ивън Рейчъл Ууд за поддържаща женска роля? Сигурно защото е твърде красива, за да бъде и толкова талантлива актриса.
Снощи гледах този филм за втори път. Наистина незабравимо преживяване, като прибавим и музиката,
за която вече писах в предишната публикация на този блог.
J. Edgar, реж. Клинт Истууд, с Леонардо Дикаприо, Арми Хамър, Наоми Уотс
Холивуд някак си недолюбва Дикаприо още от времето на „Титаник“. Много хора в киноакадемията, а и извън нея, все още отказват да признаят, че той отдавна не е просто секссимвол, а сериозен актьор, който може да изиграе и най-трудната роля. А по-трудна от тази на дългогодишния бос на ФБР има ли? Да, вярно е, че в този филм гримът е някак си странен и неубедителен. Но всичко останало е на ниво, постижимо само за режисьори от ранга на Истууд или може би Оливър Стоун. Безкомпромисна и обективна биография на най-противоречивата личност в американската нова история. И задължителна номинация „Оскар“ за Лео, каквато той, естествено, не получи.
Други запомнящи се филми от 2011-а? The Iron Lady, Margin Call, Midnight in Paris, The Artist, Drive, Contagion… Някои от тях получиха достатъчно номинации и статуетки, други останаха пренебрегнати. Но най-запомнящи се и вълнуващи са изброените по-горе. Не ги пропускайте за нищо на света.
Георги Неделчев - коментари и други неща 