Комедии на ишлеме

Предизвестен провал ли е “Женени с деца в България”?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 април

“Женени с деца” извъртя 11 сезона и 259 епизода между 1987 и 1997 година…

…а днес със същите герои и сценарий Нова телевизия опитва да събере публика в понеделнишките вечери.

“Етажна собственост” имитира испанските “Щури съседи”. “Домашен арест” е адаптация по румънски ситком, който неуспешно опитал да пробие и на украинския пазар. Стартиралият наскоро “Женени с деца в България” пък е нашенска версия на една от най-популярните поредици в света – 259-серийната комедия за Ал и Пеги Бънди от края на 80-те години.

Какво е това масово ишлеме – няма ли оригинални сюжети, няма ли сценаристи? Спокойно, проблемът не е само български. И Холивуд е в творческа криза, затова все по-безсрамно копира европейски и азиатски филми, преснимани с американски актьори. Последният пример беше “Мъжете които мразеха жените” – дословна имитация на шведския оригинал по романа на Стиг Ларшон.

Но да се върнем на “Женени с деца”. Предизвестен провал ли беше експериментът на Нова телевизия с легендарния ситком на телевизия “Фокс”, който у нас се върти по bTV Cinema? Оправдан риск ли е да се изкопира всичко едно към едно, с изключение на фамилията на главните герои – Бикови вместо Бънди?

Най-тъжното е, че българската версия не е заснета никак зле. Стефания Колева е забавна като Пеги, а Георги Борисов е учудващо адекватен аналог на Ед О’Нийл и неговия Ал Бънди. За много българи изобщо не е трудно да открият себе си в двамата полуидиоти. Алекс Сърчаджиева също прави добра роля като съседката Дора.

Големият въпрос обаче е в какъв таргет се прицелва “Женени с деца в България” и има ли въобще такъв. Близко е до ума, че почитателите на оригинала трудно ще възприемат каквото и да било негово копие – освен ако не е направено по изключително оригинален и модерен начин. А тук това не е налице – има просто едно прилично професионално ниво и нищо повече.

Онези зрители, които пък никога не са гледали Ал Бънди, едва ли има шанс изведнъж да обикнат някакво българско негово подобие. Те просто не харесват такъв тип просташки хумор и толкоз. Няма шанс да станат редовни зрители на този ситком.

“Женени с деца в България” може би щеше да има по-голям рейтингов шанс, ако беше само далечна имитация, а не лицензиран римейк на американския оригинал. С друго име, друг декор и друга конфигурация на основните персонажи. Да бяха гепили само идеята за олигофренското семейство, да бяха си платили за правото да експлоатират сценария, но да бяха скрили от публиката претенцията, че правят модерна версия на една доказана класика.

Да, немалко зрители пак щяха да правят аналогии и да негодуват, но поне нямаше да са така априори настроени срещу проекта. А и българските сценаристи щяха да получат известна свобода, шанс да измислят някоя-друга по-правдоподобна, изцяло българска сценка. А сега какво? Едно голямо недоумение, достойно за най-кратката рецензия на Бърнард Шоу – “Защо?”.

В този си вид българските “Женени с деца” са обречени на агония, която не заслужават. Вината е най-вече мениджърска и продуцентска и в по-малка степен драматургична, режисьорска или актьорска. Експериментът с ишлемето е калкулирана и гарантирана загуба – като нагласен мач във футбола, от който някой печели в черното тото зад кулисите.

Лутането в Нова телевизия продължава. Другият й сериал, продуциран съвместно с “Олд Скуул” на Нико Тупарев – “Отплата” – стартира добре, но тръгна точно в посоката, от която се опасявахме в предишен коментар на “Уикенд”. Добре разработените герои от първи епизод почти напълно изчезнаха от следващите два, а силната изява на Мариус Донкин като коварния адвокат Стаменов потъна в забвение.

Ще намери ли себе си тази телевизия или свободното й падане ще продължи? Сега надеждите се възлагат във възкръсването на Big Brother наесен…