Стъпки в пясъка плюс Тилт

Филмът на Светослав Овчаров “Зад кадър” взе престижни фестивални награди, но минава почти незабелязано у нас

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. BIOGRAPH, юни 2012

В типичния си стил Бърнев леко преиграва и вкарва една идея повече комизъм, но въпреки това ролята му на съсипания от ДС кинооператор се запомня.

Новият български филм на Светослав Овчаров излезе по кината почти две години след като спечели сериозни статуетки от фестивала в Кайро – за най-добра режисура и награда на критиката. Друга българска лента скоро не е била отличавана така на подобен кинофорум категория “А”. Но това не е най-важното. Не е важно и доколко “Зад кадър” прилича на германския шедьовър отпреди 7 години “Животът на другите”, тъй като всъщност е замислен още преди неговата поява. Същественото е, че имаме налице смислен, дълбок, достъпен и същевременно артистичен филм, с който българското кино прави крачка не просто напред, а по-нависоко.

Да, вярно е, че “Зад кадър” е по-скоро конвертируем, типично “фестивален” проект, отколкото масов хит от типа “Мисия Лондон”, LOVE.NET и “Шменти капели”. Киносалоните не са претъпкани, но и кой знае каква реклама нямаше, ако не броим спотовете в ефира на съпродуциращата БНТ. Това е жалко, защото филмът заслужава да достигне до широка публика.

“Зад кадър” успява да бръкне по-надълбоко в темата, която разработват “Стъпки в пясъка” и “Тилт” – за Желязната завеса като разрушител на човешки съдби, за това как малките компромиси могат да разрушат и най-възвишените идеи и чувства.

Сюжетът е по действителен случай и разказва съдбата на известния оператор Христо Тотев, заснел класически творби като “Осъдени души” и “Адаптация”. През 70-те години жената на главния герой заминава с детето им в Западен Берлин, за да го лекуват. Той не отива, защото снима суперпродукции, а и от Държавна сигурност не го пускат. Синът е спасен, но семейството – унищожено. Бащата, един от най-успешните кинооператори на България, е съсипан.

Историята не би била разказана толкова убедително, ако не беше добрият сценарий (освен Овчаров, пръст в него имат Руси Чанев и самият Христо Тотев). В актьорския състав блестят Касиел Ноа Ашер и Иван Бърнев, а особено силна и емблематична роля прави Красимир Доков (познат и като висш полицай от сериала “Под прикритие”). Цветана Манева, Койна Русева и Валентин Ганев допълват внушителния каст с умело дозирано, но запомнящо се присъствие.

Сред героите на филма са дори… Людмила Живкова и баба Ванга.

Най-силните компоненти на “Зад кадър” са монтажът, режисурата на Овчаров и операторският стил на Рали Ралчев. В пресъздаването на епохата отпреди 40-ина години филмът е безупречен. Има и няколко артистични “отклонения”, с които авторите намигат към всяко фестивално жури и загатват, че и в България може да се прави елитарно европейско кино.

Но стигаме отново до въпроса защо “Зад кадър” не достига до публиката, която заслужава да има у нас.

Грехота е филм, обиколил някои от най-престижните фестивали и получил адмирации навсякъде по света, да минава почти незабелязано по тукашните кина – само защото държавната субсидия не е стигнала за по-сериозен маркетинг, а частните медии предпочитат да рекламират “Отмъстителите” или “Мъже в черно”. Отговорност носят и самите му създатели, които вероятно са сметнали за достатъчно да направят този филм и после просто да посетят 2-3 континента с него под мишница. Усилията по пропагандирането му е трябвало да бъдат не по-малки от творческите такива.

Така че – добре е, че имаме филми като “Зад кадър”, но дваж по-тъжно е, че повечето зрители така и няма да научат за това.