БСП се намира в структурно тежка ситуация. Свързана е с обстоятелството, че традиционното ядро нейни поддръжници основно са сред по-възрастните поколения. Те дължат успеха на своя собствен живот на тази партия и на нейното управление в миналото, но това ядро се съкращава по естествени причини. БСП в последните години не успява да привлича достатъчно подкрепа сред по-младите. Така подкрепата за партията плавно и бавно, но неотклонно намалява. Този спад в обозримо бъдеще ще доведе до редуцирането на БСП от основна политическа сила към партия от втори порядък, която ще получава между 10 и 15% на избори. Този е основният структурен проблем на БСП и лидерите й разбират това.
Решават го по различен начин. Първанов – с неговите външно смешни фронтове и коалиции около БСП, Станишев – като използва някои по-модерни политически технологии, например инициативата за референдум по повод на АЕЦ “Белене”, където поддръжниците на БСП ще трябва да бъдат увеличени с поддръжниците на ядрената енергетика и атомната централа. По този начин БСП и самият Станишев ще могат да кажат примерно: “Ето на, 1 милион души гласуваха за нас!”
И Станишев, и Първанов разбират, че идването на власт във вече използвания формат БСП–Доган+който още попадне, е изключително непривлекателна възможност за избирателите, включително и тези на БСП. Безскрупулността на БСП и Доган, както и безпринципността на НДСВ като участник в тройната коалиция създадоха достатъчно силен отблъскващ пример, за да бъде той привлекателен като алтернативен за следващите избори.