…и той се казва “Под прикритие”, сезон 3
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 30 ноември
 |
| “Много хора умряха заради теб, боклук”. Захари Бахаров е в стихията си като новия шеф на улицата Иво Андонов |
“Аспарух е моят болид”. “Ганьо, за тебе Алеко е само хижа на Витоша, ще четеш Пенчо Славейков засега”. “Защо си лош бе, защо си лош бе?”. Три реплики, от които се чуват от всеки ъгъл вече няколко дни. Третият сезон на сериала “Под прикритие” започна с много екшън и кръвопролития, няколко неизбежни или излишни клишета и куп лафове, които ще се цитират цяла зима.
Според пийпълметрията, първият епизод в неделя вечерта е бил гледан от половин милион зрители. Такъв резултат БНТ постига само когато излъчва европейско първенство по футбол, “Левски”-ЦСКА или мач на волейболните национали. Поне още толкова обаче са гледали епизода впоследствие по Интернет, където той е качен във всички възможни сайтове и се тегли и коментира като за световно.
Макар и похвално постижение за държавната телевизия, този резултат е далеч от близо двумилионната аудитория на “Столичани в повече” и от милионната публика на “Революция Z: Секс, лъжи и видео” по bTV. И въпреки това, премеждията на Иво, Джаро, Мартин и Куката предизвикват повече коментари и вълнения. Едно от обясненията за това е, че най-активната аудитория – 18-34 г., вече е пристрастена към сериала. Другото е, че у нас отдавна се чакаше сериал като руския “Бригада”, който да задоволи глада на публиката за зрелища, градски жаргон и бандитски сюжети.
Но заслужени ли са хвалбите към старта на “Под прикритие 3” или са пресилени, плод на еуфория у недотам взискателни телеманиаци?
Третият сезон започна с осезаемо по-високо самочувствие. Почти няма кадър, който да не е заснет в бравурно-бомбастичен стил. Видимо се търси външният ефект за сметка на сюжетна задълбоченост и психологизъм. Кавалкади от черни джипове, побоища между затворници, взривена кола и изпочупени стъкла (горката Цеца Манева, какви сцени доживя да снима!), преследване с байкове и във вагоните и тунелите на метрото… Всичко това на фона на добре подбрана музика. Е, заемките от класики като “Недосегаемите” и други образци дразнят, но доволните са повече от мърморещите. Публиката не просто е зажадняла за зрелища от този тип – тя иска да види, че и българите могат да ги снимат не по-зле от западняците и руснаците. В това отношение екипът на Димитър Митовски се е справил повече от прилично с предоставените му 150-ина хиляди лева на епизод. Да, сигурно ще се намерят кинаджии, които ще кажат, че е можело и по-добре. Вероятно е така, но досега телевизионното ни кино не е показвало нищо по-зрелищно.
Сценарият (в авторския екип вече е писателката Ваня Щерева) все така не блести с проникновеност и не би издържал критики при един по-внимателен анализ. Диалогът обаче звучи още по-стегнато от преди, а лафовете вече са буквално през минута. Уплътняването на времето е завидно и в рязък контраст с летаргичния унес на “Къде е Маги”, например. В “Под прикритие” вече всяка секунда е ценна. Изисква се по-голямо съсредоточаване от зрителя, защото разсейването води до съществени пропуски. Вече не само не можеш да отидеш до кухнята за нова бира – не можеш даже да отпиеш от чашата си на спокойствие. А и рекламните паузи по БНТ са доста кратки…
Актьорската игра? Захари Бахаров вече играе със самочувствието на суперзвездата на филма и то е заслужено. В образа му има нюанси, контрасти, голяма амплитуда от състояния. Злодейски образ, който буди симпатия. Е, вярно е, че изявата му като водещ на лотарията по Нова телевизия малко разводнява възприятията, но какво да се прави. Нека изкара някой лев пичът.
Михаил Билалов и Владо Пенев са като Де Ниро и Ал Пачино в “Жега” (е, не съвсем де, но почти, или поне някои сцени са режисирани по този тертип). Косъма, Куката и другите бандюги са типични тарантиновски персонажи – винаги на ръба между сериозното и пародията.
Впрочем, опитвайки се да бъде по-зрелищен и динамичен, филмът неизбежно ще търси и все повече ирония и самоирония, иначе има опасност да изглежда нелеп. “Андонов, научи ли танците, братле?”
Единствената дупка в актьорския състав си остава Ивайло Захариев като Мартин. Момчето е симпатично и изглежда все така добре, но просто толкова си може. Слаб глас, преиграни реакции, глуповато изражение. Никой нормален мафиот никога не би повярвал, че този младеж е мутра, а не ченге. Но какво пък, няма само Калин Врачански и Елена Петрова да отнасят критики, я! Ето, че има и други слаби актьори в тв киното!
От една страна е жалко, че криминале като “Под прикритие” не върви по bTV, за да достигне до милионната аудитория, която заслужава. От друга обаче, парадоксално, но факт – именно защото е поръчан от държавната телевизия, този сериал изглежда толкова смел и свободен. В един частен канал, където се цепи стотинката на две, щяха да смачкат сценаристите и режисьорите от изисквания, за да докопат максимална аудитория. Щяха да ги накарат да включат повече възрастни герои, повече дечурлига, повече това, повече онова… В БНТ – царството на безгрижния харч на държавна пара – такива притеснения не си личи да има. Митовски и компания са се развихрили и очевидно снимат с настроение, без над главите им да виси дамоклевият меч “рейтинг”.
Крайният резултат се приема с аплодисменти. Българинът просто копнееше за едно майсторски изпипано жанрово клише. След още едно-две такива, току-виж дочакал и някой истински шедьовър.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
По мои наблюдения БНТ почнаха много да „дръпват“ напред. Хванах „Падащи звезди“ и бях много приятно изненадана. Не съм гледала и минута от „Под прикритие“, но страшно ми допада начина, по който този сериал кара хората да говорят за него на всяка крачка, допаднаха ми и радио рекламите, въпреки че не знам за какво иде реч почти. Така се прави телевизия.
ХаресвамХаресвам