Кой ще грабне оскарите

“Линкълн”, “Животът на Пи” и “Арго” са основните фаворити тази година, а Бен Афлек и Катрин Бигълоу – големите пренебрегнати

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 януари

Даниъл Дей Люис e сигурен носител на “Оскар” за ролята си в “Линкълн”. И тази година обаче българите ще гледат основния фаворит за статуетките цял месец след церемонията.

Докато днес българите свързват думата “Линкълн” най-вече с лайфстайла на един съмнителен владика и кандидат-патриарх, американците се готвят да отрупат с награди едноименния филм за своя велик 16-и президент. Сезонът на статуетките започна – номинациите за “Оскар” бяха обявени, а “Златните глобуси” на чуждестранните журналисти в Холивуд – раздадени. Академичните статуетки ще се връчват на 24 февруари и спекулациите кой ще ги спечели наближават своя апогей.

У нас по вече утвърдена и тъжна традиция публиката така и не може да гледа основните фаворити преди церемонията. “Линкълн” на Стивън Спилбърг, който почти сигурно ще донесе поредния “Оскар” на Даниъл Дей Люис, излиза в българските кина чак към края на март. Седмица след церемонията ще се появи у нас и номинираният в 4 категории “Анна Каренина” с Кийра Найтли и Джъд Лоу. А шедьоври като “Любов” на Михаел Ханеке (5 от най-важните номинации) и “Зверовете от дивия Юг” (4 номинации) изобщо не фигурират в програмацията на киносалоните ни. Е, как после да няма интернет-пиратство?

Нуждата от българска онлайн-платформа, която да излъчва най-новите филми срещу заплащане (подобно на американската “Нетфликс”), става все по-крещяща.

Но да се върнем на фаворитите за оскари. Дали “Линкълн” ще вземе призове извън този за главна роля не е много сигурно. Киноакадемията обича Спилбърг и не пропуска повод да му даде някоя-друга статуетка. Тази година обаче той има сериозна конкуренция като най-добър режисьор в лицето на скромния и педантичен австриец Михаел Ханеке, режисирал ветераните Жан-Луи Трентинян и Емануел Рива в спираща дъха драма за неизбежността на смъртта и силата на любовта. Големи шансове за най-важните статуетки има и “Животът на Пи” на Анг Лий – без съмнение най-красивият и жизнеутвърждаващ филм на 2012-а.

Бен Афлек и неговият “Арго” вече получиха доста награди от кинокритиката, включително двата най-важни златни глобуса. Актьорът-режисьор обаче не е сред кандидатите за директорски “Оскар”, което очевидно го изважда и от фаворитите за филм №1.

За гарантираната статуетка на Дей Люис за мъжка роля вече споменахме. При дамите най-сериозни са кандидатурите на Емануел Рива (“Любов”), Дженифър Лоурънс (“Наръчник на оптимиста”) и Джесика Частейн като непоколебима агентка на ЦРУ, търсеща Осама Бен Ладен във “Враг номер едно”.

Освен липсата на Бен Афлек сред най-добрите режисьори, прави впечатление и отсъствието на Катрин Бигълоу от тази категория. Преди 3 години бившата съпруга на Джеймс Камерън сензационно грабна под носа на неговия “Аватар” статуетката за най-добър филм с “Войната е опиат”. Новата продукция е по-силна, по-амбициозна и още по-актуална от онази, но режисурата й остана подценена от киноакадемията.

Сред другите големи отсъстващи са “Облакът атлас” на брат и сестра Уашовски, който въпреки безспорните си качества не успя да постигне достатъчни касови приходи, “Диваци”на Оливър Стоун, където Бенисио Дел Торо направи уникална поддържаща роля като мексикански гангстер, и новият филм на Уди Алън “На Рим с любов”, който явно се е сторил твърде забавен и лековат на академиците. Пренебрегнат по същата причина остана и хитът на Стивън Содърбърг “Професия стриптийзьор”, където Матю Маконъхи има една от най-силните изяви в кариерата си.

Като цяло тази година прави впечатление силният американско-патриотичен патос в номинациите. И “Линкълн”, и “Арго”, и “Враг номер едно” подсилват националистическата еуфория на янките в трудни за тях времена. Историческите неточности в тези продукции не се премълчават от критиката, но са пренебрежими на фона на “политическата коректност” и касовия им успех.

Ще бъде истинска ирония на съдбата обаче, ако в толкова “американски” сезон големите статуетки отидат или при австриеца Ханеке с неговия френскоезичен шедьовър, или при тайванския му колега Анг Лий с неговия опус за малкото индийче и бенгалския тигър насред океана.