А всъщност, сигурни ли сте, че не сте били? Сигурни ли сте, че ако сте имали възможност да бъдете, нямаше? Потърсете снимките от семейните албуми и се посмейте и над себе си. Но даже и да предположим, че вие не сте били такива, а сте били стилни, възвишени, умерени и възпитани – около вас всички ли са такива и ако не са, защо не са? Нима в ежедневието ви царят безупречна хармония, вкус, елегантност и “от кутюр”?

Ето как неусетно стигнахме и до депутатите в поредния парламент. Положението е горе-долу същото. Тези там срещу паметника с коня с нищо кой знае какво не са по-различни от вас. От нас. Имаше една популярна доскоро мантра за политическата каста, която се възпроизвеждала на всеки 4 години. Е, чуйте новините, ако още не сте – тя вече не е актуална. В парламента ги няма хора като Румен Петков и Овчаров, като Петър Димитров, Иван Костов или класната Екатерина Михайлова. Даже и Ахмед Доган не е там. За тях бяхме свикнали да мислим, че не са като нормалните хора и че се появяват на жълтите павета по някаква неясна воля свише. Но вече не е така. Макар и съставен от едва 4 партии, парламентът повече отвсякога е пълен с “нормални” хора, които до вчера са били някъде сред нас – колеги, съседи, братовчеди. Затова е истинско безумие да се нахвърляме върху тях с добре познатата смес от досада, ирония и гняв. Не само защото ние сме си ги избрали, или пък пасивно сме разрешили на ромите от Столипиново и Факултета да го направят вместо нас. А и защото това са представители на същия този плебс, към който спадаме и ние, негодуващите. Не сме ги внесли от чужбина. Не са ни ги натрапили на изборите. Не са ни държали насила вкъщи да не отидем да гласуваме.

Имам чувството, че някои хора едва дочакаха изборите да минат, за да им олекне. Всъщност те са две отделни групи. Едните нямаха търпение да научат кои ще са новите господари, на които трябва да служат. Безвластието около изборите ги изнервяше и всеки ден живееха с усещането, че “пари им изтичат в канала”.

Вторият вид нетърпеливи хора е по-досаден и, по-лошото – напълно безполезен. Това са тези, които чакат промяната, за да сменят посоката на вечното си мърморене. За тях никаква власт не е конструктивна и полезна, тя винаги е виновна за проблемите и нещастията на народа – същия този народ, който неуморно сменя управниците си. Позицията да си пасивен критикар на всичко е изгодна, но само донякъде. Този тип хора са до такава степен излишни, че в един момент престават да бъдат интересни и на самите себе си. По правило те не са успели в нито една област. Нямат сериозна кариера, нямат бизнес, не са признати авторитети в някаква сфера. Царе са единствено на това да намират кусури и да иронизират. Интернет например е пълен с точно такива.

Кичозни или не, абитуриентите са част от нас. Те са точно толкова странни, колкото и дупките по улиците, и счупените плочки по тротоарите, и мръсните входове, в които се прибираме всяка вечер. “Изхвърлянето” по време на баловете е точно толкова смешно, колкото и еуфорията около поредните политически избори. Да негодуваш, че нещата не се оправят, а после със старото настървение да критикуваш всеки, който се поблазни от суетата да опита – това го има Only In Bulgaria. Ако депутатите не ти харесват – моля, излез, гласувай и избери нещо по-добро. Ако пък избираш да си от негласуващите, тогава поне си мълчи.