Огромната част от привържениците на социализма не са успели да осъществят амбициите си. Надеждите им са провалени, а плановете – осуетени, най-вече защото умственият им потенциал е недостатъчен. Това им е причинило дълбока болка. Намерили са утеха в идеята за социализъм: в убеждението, че не самите те, а светът е виновен за техния провал. По-точно виновен е несъвършеният социален ред. Събарянето на този ред ще им донесе онзи успех, от който съществуващата система ги е лишила.
Подобни внушения повишават депресираното самочувствие на подобни хора и ги освобождават от терзанията на комплекса им за малоценност. В резултат те така се вкопчват в своята „спасителна лъжа”, че когато трябва да избират между нея и здравия разум, жертват разума.