Една смешна случка от вчера. За малко да ме арестуват като квартален наркодилър. Поне се убедих нагледно в бдителността на столичния полицай. Но как стана всичко.

Отивам аз на фитнес с големия сак през рамо, пълен с кецове, хавлии, джапанки и прочие. Облечен съм в анцуг, горнището е раирано синьо-бяло и с качулка на главата, понеже е студено. Под качулката съм нахлупил на ушите големите слушалки модел „50 сент“ и слушам новия албум на Кание Уест. Точно преди да започна да катеря стъпалата към „Редута“ и парка „Гео Милев“, пресичам една квартална уличка, а на стотина метра по нея се задава полицейска патрулка. Както и да е, продължавам нагоре и се кефя как е вмъкнато онова блус-парче на „Омега“ в песента New Slaves. Увеличил съм звука и съм в пълна изолация от мъглата наоколо.

Половин минута по-късно някой ме потупва изотзад по рамото. Обръщам се – един полицай, явно от онези в патрулката, запъхтял се от спринта да ме гони по стълбите. След него пъшка и колегата му.
„Добър ден, викаме ви отзад господине, но с тези слушалки явно не чувате“. Хаха, представям си какво са си помислили, като не съм се обърнал още от първия път. „Лична карта или някакъв друг документ ако обичате…“.
– Защо, проблем някакъв ли има? – питам го с усмивката на човек, който няма от какво да се притеснява, и вадя картата от портфейла си.
„Ще ви помоля и сака да отворите за проверка…“. Представям си, ако в него имаше буркан с някаква фитнес-субстанция за разреждане с вода! Щяха сигурно да искат и да я тестват чрез натривка или Бог знае какво. Протеин на прах нямах, но затова пък имах два днешни вестника, купени току-що от близкото ОМВ.

Всъщност полицаите в този момент вече знаеха, че е положението е отбой и не съм такъв, за какъвто са ме взели. Но чак тогава си дадох сметка как визуално напълно отговарям на всички техни критерии за наркопласьор – анцуг с качулка, раперски слушалки, шушлеков елек върху анцуга, голям сак през рамото и невъзмутима, решителна походка, ненарушима от подвиквания.
– Успявате ли понякога да хванете някого наистина? – питам ги, след като вече съм затворил сака.
– О, ами вие как мислите. Разбира се. Затова и ви проверихме…

Дали наистина е така и какво щяха да направят, ако се бях оказал наркодилър – да ме арестуват или да ми поискат рекет, за да ме пуснат – нямам представа. Поне се убедих нагледно как родната полиция наистина пази. Пожелах им успех, нахлупих отново слушалките и продължих нагоре, а те – към патрулката си долу на уличката. Ако са ме гледали как 20 метра по-късно спрях, за да снимам едно красиво заскрежено дърво с телефона си, какво ли са си помислили?