Само от Валя и Моро ли се срамувате?

И аз обещавам да се засрамя от байганьовските изцепки в шоуто им, но преди тях ме обиждат много други и далеч по-важни неща

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 юни

Риалити-шоуто „Валя и Моро превземат света“ събра много негодувания, защото двамата му герои ни излагали из Европа.

Покрай всичките драматични събития в държавата и в разгара на световното по футбол народът намери нов символ на националния си срам и пореден обект за заклеймяване по форуми и кафенета. Валя и Моро – съпрузите роми, които доскоро не бяха излизали от родната си Златица, а камо ли в чужбина, обиколиха Европа и с това написаха нов том от Алековия „Бай Ганю“. Приключенията на чешитите, които без комплекси извадиха на показ много наши черти, потопиха в срам и погнуса много от зрителите, които не следяха мачовете в Бразилия – интелектуалци, националисти и обикновени естети. Каква е тази простотия, бива ли така да ни излагат тия двамата, това ли решихме да покажем на европейците – циганията си? Въй, въй, въй, както би казала бургаска участничка в едно друго предаване.

Горкото „шукар риалити“. Мисията му е била да забавлява и разсмива, евентуално и да провокира някакъв размисъл, но се превърна в обществен враг още преди някой да успее да се замисли. Вместо самоироничен портрет на българина от ново време, „Валя и Моро превземат света“ стана боксова круша за всеки, който иска да поупражнява гузната съвест и комплексите си. Стигна се до куриоза Мартин Карбовски, чиито предавания в никакъв случай не са пример за естетика, възпитание и насаждане на позитивни национални ценности, да се възмущава открито от имиджа, който зевзекът Моро създавал на страната ни в Брюксел и Амстердам. Каква ирония. Или може би професионална завист от страна на Карбовски към Иван и Андрей.

Тук няма да анализирам самото шоу, нито целесъобразността му. Трябваше ли да има такова риалити въобще, да бъде заснето по този начин, с тези двама герои и излъчено точно по това време? Сега, след като се разрази национално брожение срещу клетите Валя и Моро, отговорът на всички тези въпроси сигурно е „твърдо нье“, както иронично биха казали „Ъпсурт“. Да, сигурно има много неща, заради които да се срамуваме от това предаване. Гузно и дори перверзно воайорство е гледаш как двама мургави провинциалисти се излагат по белия свят. Вярно е и това, че много от сценките изглеждат пресилени или най-малкото нагласени, режисирани от екипа, който ги е съпровождал. Ако това шоу беше прожектирано в кината, като култовата комедия на Саша Барън Коен „Борат“, всички щяха само да му се радват и да го хвалят нонстоп. Щяха да го сравняват с филмите на Костурица. Помните ли как в „Ъндърграунд“ човек тръгна да яде банан с обвивката, а една маймуна се сети да си го обели? Но в кината щяха да го гледат хиляди пъти по-малко хора и едва ли точно онези, които най-много е трябвало.

Тази статия всъщност е за съвсем друго. С нея искам да попитам всички, които се срамуват от Валя и Моро или са ядосани от експонирането им в национален ефир – от това ли намерихте да се обиждате? Само това ли ви притеснява в наши дни? Единствено това ли може да ви провокира да изразявате публично възмущение във фейсбук, туитър или на чаша ракия в кварталната кръчма?

Аз лично бих се засрамил от много други неща, преди да стигна до модерния бай Ганю от Златица и жена му.

Срам ме е, че се стигна до трагедия като тази във варненското Аспарухово. Няма да навлизам в детайли за причините, довели до нея. Срам ме е от кмета на Варна и от смешното му поведение в нощта на потопа и след това. Срам ме е и от вътрешния министър, който беше напълно в съзвучие с карикатурния градоначалник и изцяло на неговото поведенческо и словесно ниво.

Срам ме е, че цяла година толкова много хора и партии уж искаха избори, а сега се оказа, че май никой не бърза за тях. Срам ме е, че уж стотици хиляди искаха референдум и задължително гласуване, а после изведнъж излезе, че то не било толкова добра идея. Вече не знам какво да мисля и се чувствам като безпросветен ром на брюкселски булевард.

Обидно ми е как изглеждат фонтаните в центъра на Варна – поне последния път, когато ги видях, бяха ужасни. И за това не са виновни нито Моро, нито жена му.

Срам ме е от ситуацията с иначе симпатичния скулптор Вежди Рашидов и авоарите му, спечелени, както той казва, с честен труд и длето в ръка. Сума, многократно надхвърляща гарантираните от държавата и Европейския съюз влогове при евентуален фалит. Сложил ги всичките накуп в една-единствена банка. А сигурно даже и Валя и Моро знаят, че това не е най-добрата идея да държиш спестявания. Обикновено хората ги слагат в различни трезори или пък инвестират части от тях в злато, книжа, имоти или каквото ще да е. Но хайде холан, човекът така решил – кютнал ги всичките на едно място. Ама после пък публично говори пред журналисти против същата тази банка, в която си държи всичките пари! Е как няма да го закъса, кажете. Ако това не е излагация, тогава какво е. Според мен Валя и Моро не биха постъпили така. Нито с влагането на парите на едно място, нито с говоренето след това.

Срам ме е от Волен Сидеров на варненското летище и в белгийския ресторант. И от Чуколов „извинисебе“ също. Срам ме е от Корнелия Нинова, която си подала оставката от ръководството на БСП, но продължавала да подкрепя лидера й и да смята, че той не бива да подава оставка. А ми е съученичка от гимназията, ужас. Срам ме е от „Мадам Йес“ Кунева, която така и не знае какво и с кого точно смята да прави, ако попадне в парламента, а представям си и в изпълнителната власт. Както и че има хора, които смятат за „много интелигентно“ да гласуват за нея и да парадират това. Представяте ли си Кунева като министър-председател? Аз лично предпочитам да гледам Моро до припадък.

Срам ме е от няколко доскорошни депутати от ГЕРБ, за които научихме какви идиоти са едва когато решиха да напускат тази партия. Но кой, как и защо изобщо им беше издигнал кандидатурите? Как е възможно лице като сина на ботевградския кмет въобще да е народен представител?
Срам ме е, че Бойко Борисов, когото по принцип открай време защитавам, напоследък се държи все по-странно и несигурно, сякаш не знае какво иска, сякаш е гузен за нещо или сякаш просто не му се прави каквото и да било.

Разбира се, срам ме е и от Бареков. В случая даже не ме е срам толкова от самия него – неговият случай е клиничен и от сферата на патологията. Дискомфортно ми е, но някак си го разбирам – не е нито първият, нито последният. Обаче ме е срам при мисълта, че може някой мой познат да е гласувал или да вземе да гласува за него. Обидно ще ми е ако се окаже, че имам такива познати.
Въобще срам ме е от всяка фурнаджийска лопата, с каквито, оказва се, е пълно наоколо.

Срам ме е, че имаме не една, а три зелени партии, и всяка от тях е спечелила определен брой гласове на последните избори. Обидно ми е и че много от децата ни са неграмотни и невежи. И това важи далеч не само за ромчетата от Златица и Пирдоп. Неграмотни и невежи са голяма част от същите онези, които роптаят срещу излагациите на Валя и Моро из Европата.
Срам ме е, че телевизиите излъчват предимно турски сериали.

Срам ме е от хора като Сашо Томов-Лупи, които са способни да лъжат нагло не само играчите на един легендарен отбор, но и хилядите му страстни привърженици. Обидно ми е, че такива хора разполагат с власт и пари, в която и да било сфера – футбол, бизнес, политика. Чувствам се безпомощен пред този факт, а Валя и Моро в ефира са последното нещо, което ме притеснява.

Доскоро ме беше срам от онзи смешен фонтан насред „Витошка“, но слава Богу, щели да го махат. Обаче нали се сещате, че не е нито измислен, нито направен от двамата сладури от Златица? Най-вероятно го е измислил някой, който сега се възмущава от техните изпълнения.

Въобще, от много неща ме е срам. Понякога протестирам срещу някои от тях, понякога просто изразявам мнение, понякога си мълча. Списъкът е дълъг и обещавам тържествено, че ако поне няколко неща отпаднат от него и въздъхна с облекчение, че вече не ме е срам от тях, тогава ще насоча целия си сарказъм и гняв срещу тези позорни за нацията пишман-пътешественици, които гледахме през последния месец.

Дотогава предпочитам да им симпатизирам. Да, ромските съпрузи Валя и Моро са типични българи.