В „Диво сърце“ Боби Перу само искаше да чуе, че Лула е готова да прави секс с него, и това му беше достатъчно. Напомня ли ви това на резолюцията от едно среднощно заседание, последвана от замразяване на преговорите?

Ситуацията на „промяната“ след изтеклия запис от среднощния им национален съвет е толкова показателна, символична и знаменателна, че веднага изплуват асоциации. При това, предимно със сексуално съдържание. Лично аз се сещам за един виц и за една сцена от култов филм. Ще разкажа първо вица:

На изискан коктейл бизнесмен се приближава до атрактивна дама: „Бихте ли си легнали с мен срещу милион долара?”. Тя го оглежда и отговаря: „Защо не.” „А бихте ли легнали с мен срещу 100 долара?”, продължава той. „Как смеете, аз да не съм някоя проститутка…”, възмутено отговаря дамата. „Каква сте – това вече го изяснихме. Сега преговаряме за цената…”, обяснява бизнесменът…

Горе долу на същата дама ми приличаха не само заговорниците от ПП, но и известен столичен адвокат, защитник на „промяната“ и поборник за демокрация, в предаването на Сашо Диков през уикенда. Анализирайки срамното заседание, той наговори куп шокиращи неща, между които и следното: „Да не влизаме в дълбините на понятието „изпиране“. Ясно беше, че при тази конфигурация, за да не я нарека коалиция, това е един компромис. Хората като нас ще трябва да си затворим, поне временно, очите…“. Тоест, за 100 долара не може, но за един милион – защо не. „От немайкъде“, каза на финала адвокатът-правозащитник, опитвайки се да оправдае нуждата от тактически съюз между ПП и ГЕРБ. О, нима от немайкъде? Тя тази думичка ще се окаже вълшебна и ще може да се използва още много пъти, нали?

Да припомня и сцената от незабравимия филм на Дейвид Линч отпреди 33 години „Диво сърце“, триумфирал със „Златната палма“ в Кан. Там основният злодей се казва Боби Перу в изпълнение на гениалния актьор Уилем Дефо. В ключова сцена той е сгащил натясно главната героиня Лула (Лора Дърн), бегълка заедно с гаджето си Сейлър (Никълъс Кейдж). Но ужасяващият Боби я приклещва в стаята й и започва да я заплашва с ужасни неща, ако не чуе лично от устата й желание да правят секс. Когато Лула, трепереща от страх за живота и целостта си, най-накрая прошепва “fuck me”, Перу се ухилва широко с развалените си зъби и си тръгва с думите: „Ще го направя някой ден! Но сега трябва да тръгвам! Не плачи, а пей!“.

На националния си съвет, излъчван онлайн пред 50-ина „свои хора“ и семействата им, втората политическа сила, почти победител от последните избори, се държеше точно като разтрепераната Лула от „Диво сърце“. Така и не се стигна до секса – от нея Боби Перу искаше само да чуе, че го желае. Предостатъчно му беше. Формация, парализирана от страх, че си отива, че е обречена до свиване до нивото на 7-10 процента, и то само ако е в коалиция с ДБ… Това беше целият лайтмотив на среднощната им уйдурма и нищо друго – стремежът да се извлече някаква полза за тях, докато въобще имат някакъв шанс. Защото осъзнават, че скоро няма и такъв да имат, а само ще стоят „край тоалетната на парламента, подминавани от всички“ (цитат по Кирил Петков – б.а.).

Не стана нито веднъж дума нито за някакви национални приоритети (дори и да бяха описани в по-циничен харвардски стил, а не с този официален термин), по които може да се търси консенсус с ГЕРБ. Дори оправданието с „посолството“ не бе разиграно за повече от две секунди като алиби – а то би могло да бъде достатъчно ефикасно за пред членския състав и електората. През цялото време се говореше само за цената, на която атрактивната дама от коктейла ще се продаде на бизнесмена. И за нищо друго.

„Да минат сто дни реално функциониране на правителството, и тогава ще можем да отсъдим кой кого е надхитрил. Бойко Борисов (в нашата метафора тук – Боби Перу – б.а.) е една счупена играчка, той вече не е онази ламя, която шеташе преди, той не може да обладава, както преди“. Тези думи, отново пред сащисания и не изоставящ донкихотовския си идеализъм Сашо Диков, принадлежат на брадат професор (дете на комунистическа номенклатура, израснало в Лондон, и бивш аспирант по история на БКП), който днес е сред основните говорители на „добрите сили“. Преведено на среднощен български – нека сега стане сексът, пък след 9 месеца ще се види кой е бащата и кой – майката, ако въобще се появи някакво отроче…

Въобще цялата ситуация непрекъснато извиква сексуални алегории и просташки сравнения. Но няма как да е другояче – толкова откровена политическа меркантилност и проституция отдавна, за да не кажем никога, не са лъсвали на бял свят в новата ни история.

И трети цитат, пак от предаването на Диков, който е като пулсомер и хроникьор на жълтопаветното движение у нас. Член на „отровното дуо“ коментатори-протестъри описа гласуваното решение на ПП така: „Това си е чиста проба легитимация на насилника – той те насилва, а ти му казваш добре, дай да се съберем в името на децата… Ситуацията малко прилича на смешния разговор „легнахме си, ама кой ли ще е отгоре?“. „Абе то не става въпрос кой ще е отдолу или отгоре, а кой ще е отпред и кой отзад“, съвсем основателно го поправи водещият…

Цинично или не, факт е, че казаното на заседанието не е голяма изненада за никого. Много хора бяха сигурни в това далеч преди да получат подобно нагледно доказателство. Че ще има натиск за съставяне на абсурден кабинет – това сме прогнозирали и тук неведнъж. Че ще се търси как това „да се продаде“ (друг цитат от заседанието) на електората – също. Тепърва ще анализираме и аргументираме отново и отново, че наративът „корупция-антикорупция, лоши сили – добри сили“ вече втора, дори трета година не е актуален, нито е първостепенен. И че новата парадигма е съвсем друга, а нейната ос е външнополитическа и дори геостратегическа. Новото противопоставяне е между пионки, които се местят не в София, а в други столици.

Надали и някой се съмнява, че и в останалите ни политически формации се водят почти аналогични по същност и цинизъм разговори. Изненадата е съвсем другаде, и точно там се крие най-големият песимизъм, че скоро ще видим някаква светлинка в тунела.

Шокиращото след чутовния скандал със записа е наличието на толкова голям брой хора, готови и днес да си късат ризите в защита на тези жалки корупционери и мегаломанчета, каращи „детския автобус“ (по Киро Харварда, преди да изпсува на майка – б.а.). Хора като адвоката-правозащитник и професора-номенклатура при Сашо Диков, като писачите от разни грантаджийски сайтчета и очилати водещи на национални телевизии и радиостанции… Или просто най-обикновени, агитиращи напълно безплатно, изкукали журналистки, журналистчета и туитър-активисти, не спиращи да ни убеждават, че в кирчовците и кокорчовците е единственият ни шанс да имаме някакво бъдеще.

Не онези среднощни заговорници (сред които, впрочем, имаше и принципни хора – всъщност се оказаха почти половината), а тези, готови с гърдите си да запушват амбразурата на картечницата срещу тях, са най-опасните хора за страната ни. Защото Кирчо и Кокорчо утре може и да ги няма, но ще ги заменят други, готови пак така да се подложат на всеки политически Боби Перу. И тези същите пропагандатори, професори и адвокати ще защитават с пяна на уста и тях – следващите нагли лъжци.

Разходете се из сайтовете, из Фейсбук и Туитър и вижте кой продължава да оправдава харвардската шайка. И бъдете сигурни – той е или много глупав, или психически мръднал, или много коварен и корумпиран човек. Няма четвърти вариант. Пазете се най-вече от тези хора. От другите няма нужда да се пазим – те, както се видя, се самообезвреждат.