…Либералът е уверен, че са настъпили други времена и в тези времена ще влязат само избраните. Онези, които няма да повлекат подире си хоругви, каруци с натурии, пръст, врани в главата.

Следователно само той, либералът, ще влезе в новото време. Сякаш че гол. Предлага и на другите да се съблекат: оставете всичко, хайде с мен, голи, без вашите плугове, атомни бомби, имперски комплекси.

И ето, ти оставяш всичко, тръгваш гол, прикриваш срамотиите си, двете ръце не стигат, срамът е навсякъде, ти самият си срам и позор. Примигваш с очи и изведнъж става ясно – излъгали са те. Той е облечен, нашият нов приятел! Той съвсем не е гол, напротив – облича се, зарежда се, задвижва антени, настройва локатори, сканира, пресича всичко.

Той, стискаме палци, има Харта за правата. Той има икономическа целесъобразност. Зад него стоят силите на доброто. Очите му са честни, има нелош английски. Дори руският му е по-добър от вашия – вие даже родния си език не владеете, цървули. „Ето, виж как се прави“ (нашият приятел замисловато борави с езика, ние внимаваме, омагьосани.)

Той всичко е постигнал сам, ние сме единствените, които са взели назаем, отнели са, откраднали са. Историята на робството е наша, изтезания, бичове, а той, видите ли, си има свое собствено минало, памет за него, болка. В нашите сърца няма пепел, а в неговото има, и неговата пепел е по-пепелива. Нашата пепел вече сме я разпръснали, а неговата е останала и само за нея има смисъл да се говори. Да говорим за нашата пепел е оскърбително, в това определено има нещо екстремистко.

Неговата история на света винаги започва с „европейския избор“. Ако няма „европейски избор“, няма никаква история, има само половецки танци и соловецки екзекуции.

„Европейският избор“ е нещо като десерта в богатска къща с високи стъпала и просторна гостна без мухи. Мърляви селски деца се опитват да докопат десерта – ръцете им мръсни, ноктите неизрязани, завиват се като на Баба Яга, сополите засъхнали на носа, няма страхливци пред портите: това сме ние…

Захар Прилепин, руски писател, публицист и политик

Целия текст – в сайта „Гласове“