Редакционният увод в августовския „Биограф“
Мисля, че съм напълно безстрашен човек. Е, не казвам, че никога не изпитвам страх. Непрекъснато се тревожа и обсебвам относно някакви неща. Но никога не се оставям страхът да застане на пътя ми, когато искам да постигна нещо.
Том Форд
Пред вас е още един от броевете на Biograph, в които поставяме акцент върху модата и стила като две от най-важните неща в живота на съвременния човек. На корицата ни досега са били легендарни дизайнери от „златната епоха“ като Коко Шанел, Карл Лагерфелд, Джорджо Армани и Джани Версаче. Посвещавали сме Cover story и на легендарната модна къща Gucci. Сега за пръв път поставяме акцент върху кариерата и творчеството на дизайнер от друга генерация.
Енергичният и целеустремен американец Том Форд е човекът, който наистина революционизира не само стила и дизайна, но и модния бизнес като маркетинг и реклама. Влиянието му върху тази индустрия е несравнимо с никой друг от неговото поколение. Форд е фигура, чиито мащаби далеч надхвърлят сферата, в която работи. Той е визионер и вдъхновител, каквито се раждат веднъж на много години.
В допълнение към историята от корицата припомняме невероятния живот и кариера на италианската легенда Валентино, един от последните живи императори на модата. Разговаряме и с един от най-ерудираните специалисти на тема мода и стил у нас – професор Любомир Стойков.
Не пропускайте и откровенията на актрисата Ернестина Шинова, театрала Юрий Дачев, който също е юбиляр, и на актьора, който днес се изявява като художник в Испания – Васил Василев-Зуека.
Сигурен съм, че ще ви заинтригува и новата рубрика-поредица на Тончо Краевски, в чието първо издание той разказва за френския писател Луи-Фердинан Селин.
Приятно четене по време на ваканцията!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Още не съм прочела целия БИОГРАФ за „моя“ си месец август. Обаче е страхотен! 🙂 Не че съм очаквала друго де. Сигурно ще Ви се стори много смешно, обаче едно от нещата, които най- обичам в това уникално и абсолютно единствено списание, е фактът, че може да си го четеш от където си искаш. От средата, от края. Все едно. Та, още съм наникъде. Обаче държа да кажа, че с огромно удоволствие прочетох новата рубрика на Тончо Краевски за френския писател Селин. Попадала съм на други негови статии по други теми. Мисля, че рубриката ще се радва на сериозен интерес и успех.
Откъсът от книгата на Антъни Делон ще пропусна- вече прочетох книгата. Както се казва- не е лесно да се казваш Делон. Особено ако си мъж, предполагам.
Историята от корицата е…абе, като за корица. 🙂 Дори за човек като мен, който е убеден, че модата е индустрия, която е разрушила повече животи, отколкото е вдъхновила, Том Форд не е просто още един дизайнер. Това е човек, който доказва с работата си, че идеите имат значение. И вдъхновението също. Е, провокациите понякога са малко отгоре може би, но нали това е модата. Провокация без край. Обичам много два от ароматите му, те имат специално място в емоционалната памет на живота ми. По ред причини. Страхотна кавър стори. Отново.
Но, разбира се, материалът за Валентино! Ах, Валентино. Коя от нас не иска да се види в рокля на Валентино?! Преди доста години в Италия, в един магазин купих една чанта. И когато попитах какви цветове има, получих следния отговор: “ Черно, бордо, бежово и червено Валентино“. Червено Валентино. Като червеното на Тициан. Или прочутият цвят Сиена. Не можем да го опишем, но всички знаем какво е цветът Сиена. Та и с Валентино така. Като че ли те двамата с Армани са последните оцелели от един друг свят. Който в някои отношения май е по- добър от нашия днешен свят.
Беше ми любопитно да прочета интервюто със Зуека. Въпреки че…да кажем, че не съм много наясно какво прави Зуека точно в БИОГРАФ, но едва ли аз съм човекът за подобни преценки. Заминаването му от България предизвика много (излишен) шум, та затова интервюто ми беше любопитно. Когато замина той каза за 24 часа, че не иска синът му да живее в чалга държава без правила. Което си е негово право, разбира се. Но да работиш за налагането на чалгата две десетилетия, да впрегнеш несъмнения си талант в халтура и чалга и да се възмущаваш от нея е доста…интересна житейска позиция. Картините му няма да коментирам. Не съм компетентна. Но репликата: “ Дреме ми, че не ме приемат за художник“ е в най- добрия случай обикновено нахалство. Ако аз и две приятелки започнем да си правим представления, защото „търсим себе си и смисъла на живота“- всички ще ни скочат, ако се наречем актриси. И ще бъдат прави. Ние не сме актриси. Защото не сме подготвени за това. По тая логика всеки касапин може да ми е „колега“- защото реже. Или аз да съм „колега“ на касапите- защото режа прецизно. Да де, ама аз съм учила половин живот това „рязане“. И не съм убедена, че мога да транжирам правилно и качествено една крава например- въпреки прецизната си вълшебна ръка. Та и Зуека така. Да е жив и здрав, животът си е негов, изборите също. Само че художник е нещо различно от човек, който експериментира с акрил в хола си. От друга страна погледнато, да зачеркнеш е така един цял живот и да започнеш от нищото някъде си. Въобще не съм убедена, че много хора го могат. И в този смисъл Зуека е пример- за това, че винаги има начин да последваш себе си и това да е за добро.
Още веднъж- благодаря, господин Неделчев. 🙂 Този моден и много интересен БИОГРАФ е първият „подарък“ за мен през август- и за имения ми, и за рождения ми ден. Всъщност БИОГРАФ винаги е подарък, който чакам с нетърпение. Но през август- особено много.
И понеже сте на вълна юбиляри- като прекрасната Ернестина Шинова. Точно днес още един човек навършва 60. Знам, че знаете кой. 🙂 Някой ден може пък да има и такава кавър стори. Да бъдеш Джеймс Хетфийлд. Още един човек, чийто живот доказва, че човек може да победи себе си. И да помогне на други да го направят и чрез личната си история, и особено чрез музиката си. На мен лично той точно три пъти ми е помогнал да не се предам. Да не потъна там, от където връщане няма. Имам повече от една причина да го обичам безкрайно.
Хубаво лято и до четене! Следващият БИОГРАФ ще ми прави компания на плажа…:)))
ХаресвамХаресвам
Джеймс Хетфийлд съм го интервюирал лично, макар и по телефона, през далечната 1999-а, когато е бил на 36 😉
ХаресвамХаресвам
Завидях Ви! 🙂 Не особено благородно при това. Но предполагам, че това е една от най- хубавите страни на Вашата професия- че Ви среща с хора, за които ние, простосмъртните само чуваме и четем. 1999- та. Това е в друг живот. Във всеки смисъл. 🙂
Ако трябва да съм честна, и на мен ми се е случвало. На масата да се окаже някой, дето го гледаме по телевизията. Случвало се е. Но както се досещате, при моята професия емоциите са не особено положителни. Е, поне не преди успешния край на манипулацията. 🙂
ХаресвамХаресвам