Премахването на 3 март като национален празник би било гавра не само с Априлското въстание и Шипченската епопея, но и с цялата нова история на Третата българска държава. Но това е най-малкото, което тези хора могат да й причинят

 

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/в. “Уикенд”, 4 август

Този нов обществен смут – идеята 3 март да бъде заменен с 24 май като национален празник в конституцията – всъщност е поредното изкуствено разделение на нацията, от което един куп вътрешни и външни политически фактори ще извлекат съответните ползи за себе си. Иначе тя, нацията, изобщо не е толкова разделена по въпроса, и това е лесно проверимо и доказуемо.

Но ако краят на Руско-турската освободителна война и сключването на Санстефанския мирен договор не продължи да бъде най-почитаната ни дата, с това няма да се свърши светът. Надали вследствие на това българите ще заобичат по-малко руснаците. Най-много някои да започнат да ги обичат още повече.

Ясно е и защо е този зор да се стигне до подобна промяна, и тази яснота също обезсмисля превръщането й в по-голям проблем, отколкото е. Какво друго сме можели да очакваме от това правителство? Нима някой е имал илюзии относно хореографията на цирк „Козяк“, който опъна палатката на 6 юни? Причините за „войната срещу 3 март“ са не само актуално-геополитически (страхът на Брюксел и най-вече на Вашингтон, че в новия все по-разделен свят ние оставаме притеснително близо до орбитата на Москва), но и чисто обективни, произтичащи от „човешкия материал“. Сегашното правителство на практика е второто редовно такова в най-новата ни история, което до такава степен е подчинено на волята на чужди господари и изпълнява нареждания от „посолството“. Каквото и да поискат американците от него в момента, то ще бъде изпълнено. И датата 3 март – този 145-годишен символ на българската признателност към Русия – е най-малката жертва, която ще бъде принесена на олтара на българския евроатлантизъм. Тепърва ще сърбаме и по-гореща попара и ще ядем по-големи жаби.

Аргументите на днешните кириакстефчовци, разбира се, са нелепи. Че договорът в Сан Стефано бил неофициален, „предварителен“, подписан без участието на български представители. Сякаш би могло да се очаква нещо друго към онзи момент, когато ние не сме съществували като държава. Доколко позицията на Русия и на нейния пълномощник е про-българска и доколко – изцяло в неин имперски интерес – това няма никакво значение в случая и не променя факта, че от тази дата – 3 март, България вече има правото да съществува като автономно княжество със собствена армия. Отредена й е площ от 170 000 квадратни километра – с около 50 на сто повече от сегашната ни територия. Санстефанска България, колкото и кратко да е просъществувала до Берлинския конгрес от 13 юли 1878-а, е исторически блян и символ на единението между българска народност, държава и нация.

Това е дата, без която не би могло да съществува Съединението от 6 септември 1885-а (интересното е, че него го честваме по стар стил, а Освобождението – по нов, поне да вземат и това да коригират и да го преместят на 18 септември). Нямаше да я има и обявената на 22 септември 1908-а (отново по стар стил, всъщност трябва да е 5 октомври) пълна независимост на България. Просто всичко в новата ни история започва на 3 март. Това е неоспоримият факт, който толкова боде очите на някои хора.

Това е датата, на която кулминират и усилията на априлските въстаници от 1876-а, чиято цел е била провокирането именно на освободителна война, както и на опълченците-герои от Шипкаот лятото на 1877-а. Как ли биха реагирали тези славни българи, ако някой тогава им беше казал, че през далечната 2023-а техни сънародници ще настояват 3 март да престане да бъде национален празник?

Но на днешните кириакстефчовци, на неможачите от „черешовия кабинет“, и на техните кукловоди от „Козяк“, тази дата няма как да се харесва. Просто тя винаги ще се свързва с термина „Руско-турска освободителна война“. Затова и 3 март е такъв трън и е този зор да бъде премахнат – отначало като национален, а по-късно сигурно и като официален празник. Ще си стане най-обикновен работен ден, в който някакви си там патриоти ще ходят на Шипка и ще веят Самарски знамена. Странни хора, наистина!

Но няма смисъл да се прибягва до този финт с 24 май – друга обичана от българите дата, която пък завинаги ще се свързва със славянската култура. Тя също няма да се приеме с възторг от кириакстефчовците. Денят, в който честваме общата си азбука с путинова Русия? Азбуката, която толкова ни различава от евроатлантизма? Хайде бе! Недай си Боже пък тия същите да чуят, че въпросният ден е почитан и в Русия и в Македония. Какво ще правят тогава?

Не е зле и да ги попитаме защо не предлагат 6 или 22 септември, Съединението и Независимостта, за национален празник вместо 3 март. Да не би да е защото и тези дати не се харесват на Големия брат оттатък океана? А да не би да е защото именно Русия е тази, която първа признава независимостта ни (5 февруари 1909-а) и отменя дължимия от нас на Турция Румелийски данък, след като опрощава 125 милиона лева османски контрибуции след Освободителната война? 

Ако питате днешните либерал-глобалисти и грантаджии у нас, 22 септември е мрачна дата в историята ни, защото превръща България от зависима от Турция в зависима от Русия. Въобще ще се намери ли подходяща и приемана от българите дата, която по никакъв начин да не е свързвана с руснаците? Трудна задача, наистина.

Затова сегашният цирк е смешен и напълно ненужен. Да слагат направо 4 юли за национален празник и да се свършва. Дано мирясат. Поне да се знае у кого днес са и ножът, и сиренето – друг е въпросът докога. 

Денят ще е чудесен за празник с фойерверки на жълтите павета, може да има и общонационален пикник с бургери и хот-дог в парка край „Лозенец“. Ще се веселим заедно с Джо Байдън, Камала Харис и Нанси Пелоси, а от Брюксел, Лондон и Киев ще ни пращат възторжени поздравителни телеграми…

Колко ще просъществува правителството, което се кълне в 4 юли и иска да махне 3 март? Едно е сигурно – с всяко подобно компрадорско и безродно действие животът му ще се скъсява все повече. И вероятността някога да се появи следващо такова ще става все по-нищожна.