Сезонът никога не започва достатъчно рано и не е дълъг колкото трябва, но също и никога не е толкова слаб, че да дочакаме структурни промени
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 август
И тази година „дежа вю“ – през май са големите очаквания за рекорден ръст на туристическия сезон, в края на юни и началото на юли са канските писъци, че е пълен провал и курортисти няма, а в началото на август оплакванията в бранша рязко секват, защото всички са твърде заети с това да сменят чаршафи и покривки и да броят банкноти.
Колко досадно наистина – каквото и да сочи статистиката, за родния хотелиер и ресторантьор угодия никога няма да има. Даже и ако всички легла и маси са им заети от началото на април до края на октомври, те пак ще се оплакват – от международното положение, от глупостта на фейсбук-стадото, което си умира да хейти всичко българско и родно, от капризите на природата и от безхаберието на собственото си правителство, за което, естествено, са гласували, или пък ги е домързяло да гласуват за някое друго.
Не че това е само някакъв български феномен – алчността и фокусирането върху това „колко по-добре можеше да бъде“ е широко срещана международна черта. Но тукашният туризъм има конкретни географски особености, които правят сравненията с конкурентите му от други държави твърде сложни за по-примитивните мозъци.
Ясно е, че у нас морският сезон е кратък и трудно може да надхвърли 3 месеца. Колкото и топъл да се очертава този септември (според някои прогнози дори целият октомври ще става за плаж), той няма как да компенсира мразовития април, студения май и дъждовния юни. И това не е нещо, което хотелиери и ресторантьори по Черноморието научават чак сега – знаели са го винаги, още преди да си построят, закупят или арендоват обектите. Защо изобщо са се хванали на това хоро? Да се пускат от него, докато е време, и да оставят по-знаещи, можещи и работливи от тях да го играят. Едно е сигурно – 25 милиона български нощувки по курортите ни няма да се изпарят току-така, само защото някой вечно мрънкащ предприемач от туризма за поредна година е решил да се оплаче, че сезонът му е много кратък.
Но факт е, че заради климатичните особености Турция например почти не развива черноморски туризъм – всичките държавни и предприемачески усилия са насочени върху курортите в Егейско море. При руснаците е друго – те просто нямат друг избор, а и по природа не са такива мрънкалници, каквито сме ние – радват се на това, което притежават, и се опитват да го експлоатират както могат. Румънците пък са още по-зле откъм географски възможности – не че въобще нямат курорти, но нищо не може да ги спре всяка година (близо 2 милиона пътувания) да пристигат и отсядат у нас. Всичко е въпрос на реализъм. Мърморенето от страна на (или срещу) българския туризъм е плод единствено на неадекватни очаквания, алчност и прекаляване с пожелателното мислене.
Сравненията с Гърция, които всяка година тровят публичното ни пространство, това лято като че ли поутихнаха. Очевидно вече достатъчно критична маса българи отиде да провери нагледно как стои въпросът по „ръкавите“ и островите. И констатира, че освен красивата светлосиня вода (не много приятна за къпане поради по-голямата соленост) и пресните скариди, почти нищо друго не е за предпочитане пред българските курорти. Безплатните шезлонги и чадъри срещу две фрапета от по 8 евро стават все по-голяма рядкост и обикновено са на пършиви селски плажове, където трудно ще се излъже да полегне някой друг извън свидливи туристи с дачии от балканските страни, които си носят щайги с домати и краставици в багажника. Страшен кеф е да си спестиш 20-ина лева, за да си в такова обкръжение, няма що! Услуги като мобилна връзка, безжичен интернет, достъп до аптеки и медицинско обслужване и таксиметров превоз, в повечето лелеяни гръцки курорти или почти липсват, или са на несравнимо по-лошо ниво или много по-висока цена от българските. А пазаруването в местни магазини, доколкото изобщо ги има, е истинско финансово погребение.
Българите, които ходят на почивки в Гърция, Турция и други държави, са по-малко от една трета от тези, които предпочитат нашите курорти. Това сочи безпристрастната статистика. Фактът, че са по-кресливи и че държат на всяка цена да мотивират защо са били път до Халкидики или Корфу, вместо до Слънчев бряг, ще продължи да зарежда атмосферата с национален нихилизъм и мазохизъм. Но, за щастие, това явление започва да утихва в по-поносими граници.
Проблемът за тукашните курорти се заключава в парадокса на българския туризъм, с който се сблъскваме всяка година – нещата не са добре, но никога не стават и достатъчно зле, за да се стигне до драстични структурни промени, промяна на собственост и на приоритети в предлаганите услуги. Повече културни събития през юни и юли? Кулинарен туризъм, винен туризъм, исторически туризъм, религиозен туризъм? За повечето морски кметове и предприемачи (е, не съвсем за всички) тези неща си остават напълно непознати явления. Кой ще тръгне да се занимава с такива неща, като и така е окей?
Колкото и да е къс сезонът, печалбите от него очевидно са достатъчни, за да не е готов никой да се прости с хотела си, или да махне апартамента си от сайтовете за отдаване под наем. Или да положи някакво извънредно усилие, с което да привлича хората от ранна пролет до късна есен. Но опитайте да намерите къде да спите във Варна и Бургас през юли и август и ще се видите в сериозно приключение. Агония, ама сладка.
Тази година освен с полския бум, сезонът ще се запомни и с частичното завръщане на руснаците, които започнаха да пристигат по всевъзможни заобиколни маршрути, както и с възродената инвазия на англичаните. След като испанските курорти подеха кампании по ограничаването на пиянските им ваканции, британците преоткриха добрия стар „Слънчев бряг“ – независимо, че тв каналът ITV още през май завъртя цял сериал в опит да ги предупреди да не идват тук. На тази типично жълта журналистика, преувеличаваща фактите и търсеща сензации където ги няма, англичаните отговориха с насмешка и подигравки в интернет-форумите. Истината е, че повечето от тях летуват у нас от години и десетилетия наред. Даже не си и помислят да ходят в други държави, където да се бият за хотелски шезлонг или квадратен метър на оскъдната и претъпкана плажна ивица и да плащат в пъти повече за храна и алкохол. Миналата година все още ги плашеше ковидът, но сега вече нищо не може да ги спре да идват тук. Нека някой от апологетите на „гръцкото море“ да се опита да им обясни какви глупаци са…
Скандално е обаче, че държавните инвестиции за реклама на туризма ни не надхвърлят 16 милиона евро и са около 8 пъти по-малко от тези на Турция и 5 пъти по-малко от тези на Гърция. Отделно самите хотелски вериги влагат два пъти повече от правителството ни, и тези пари със сигурност не са отишли на вятъра. Туризмът е от браншовете, в които всяко усилие гарантирано се възнаграждава – то просто няма как да остане скрито, защото хората, колкото и да са глупави, чак толкова глупави не са, че да избягват хубавото и качественото. Рекламата „от уста на уста“ не могат да я преборят нито клипове по „Евроспорт“, нито по Си Ен Ен. Щом като у нас пристигат туристи от 57 държави и всяка година броят им расте, очевидно има за какво. Но това няма да попречи и догодина в началото на юли да четем какъв апокалипсис е по курортите ни. Просто така функционира българското публично пространство…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
25 милиона български нощувки? Дори аз се впечатлих. За малка страна като нашата това звучи сериозно. Иначе за морето и друг път съм Ви казвала, господин Неделчев- не съм аз човекът за българския плаж. 🙂 Не знам. Предполагам, ярките спомени от детството и ранното ми юношество, когато ВСИЧКО по това наше престрадало крайбрежие просто беше друго и поне за мен беше истински красиво, както и фактът, че преживях много време в чужбина в ранната си младост и зрели години- а това все пак формира мисленето по определен начин- та, предполам, че всичко това, съчетано с наистина ужасните ми преживявания по морето в ново време, прави така, щото наистина да имам пет наум. Всеки има право на избор, разбира се. Нищо лично. В Гърция ходих три пъти на ръкавите, четвърти път нямаше. Ходих по веднъж на Тасос, Закинтос, Лефкада и Миконос. Да ги видя извън атласа по география. Ми хубаво. Видях ги. Стига ми. Ето, тия дни чета из пресата- Христо Стоичков бил на море в Несебър. Не пише точно къде. Обаче дебело е подчертано , че във въпросният комплекс има басейн лично за него. Зададох си следния въпрос- ако приемем, че знам кой е този комплекс и съм готова да си платя съответната цена- и за мен ли ще има личен басейн? Отговорът е не. Защото не съм Стоичков. Независимо от това, че съм готова да си платя. Българският туризъм има много трески за дялане, но според мен една от трите най- сериозни е двойният стандарт. Ако си чужденец или си „известен“- всичко е наред. Това дразни. Поне мен- със сигурност. Иначе всеки е свободен да почива, където иска. Аз принципно предпочитам места с по- малко хора. За мен почивка означава тишина. Такава ми е работата, че това ми е нужно. Не може да става и дума за сравнение предполагам, но като неспециалист имам някои наблюдения. Имаме няколко имота в Родопите. В села, които традиционно минават за туристически. Вероятно сте чувал за небезизвеството село Долен- там наследих една къща преди сто години. И в Момчиловци. За има- няма 25 години време българите в Долен вече сме си кажи- речи по- малката част от населението. Имаме германци, норвежци, датчани. Всякакви. И това се отрази на селото по невероятен начин. Не просто всички имоти са оправени и добре гледани- а имаше къщи без покриви даже!- не просто се грижим за мястото, в което живеем, ами се оказва, че сме притегателна точка не само за близките си, които искат да видят Родопите. Предполагам, че не е същото, като морския туризъм,но наблюдавам хората, които работят това около нас. Наблюдавам с какво внимание и търпение работят. Аз не бих могла, признавам си. В Момчиловци е същото. Къщата там се стопанисва от едно прекрасно семейство с три деца. Аз, ако изкарам на техния режим на работа един месец- трябва да ида в санаториум! И това не е шега. Предпочитам си операционната май. 🙂 Наскоро дамата от това семейство каза, че вече имат резервации за следващата година. Мисълта ми е, че сигурно и България е пълна с хора, които наистина обичат тази работа, тя е важна за тях и съответно- вършат я колкото могат по- добре. Просто по някаква причина в морския бизнес тези хора май не са особено видими на пръв поглед. Колкото до нощувките във Варна или Бургас за през юли и август- печалният ми опит от това лято само потвърждава казаното от Вас. За сравнение- не само тук е така. Това лято ( като всяко лято де) ходихме няколко пъти на Арена ди Верона. Билетите съм купила пред пет месеца, обаче нощувките съм резервирала миналия септември. И успях само защото традиционно ползваме услугите на прекрасен малък семеен хотел близо до Верона. Та хората ни имат за нещо като „вътрешни“. И просто направиха чудеса, за да ни настанят за нашите дати- иначе още тогава всичко беше заето. Нищо де, тая година съм се поправила- вече няма да го мисля хотела за следващото лято. Което пък ме подсеща за Вашите редове за културния туризъм. Знаете ли, че един мой близък от Италия, заедно следвахме, преди време ми показа данни от официална държавна статистика( стара е обаче, от 2008- ма година), според която оперният фестивал на Арена Ди Верона в чисто финансово изражение носи приходи на широката околност от 50- 55 км. около самата Верона. Това са пари, които се плащат за нощувки, транспорт, храна, забавления. В тази статистика не влизат парите, заплатени за самите билети за спектаклите. 55 км. околовръст. И всички са в „бизнеса“ на фестивала. А той е доста дълъг- продължава повече от месец и половина. Чудя се у нас защо не се набляга на тези неща. Защо всеки е оставен да се оправя поединично. Не знам. А имаме какво да предложим! Що се касае до културен или винен туризъм- имаме и още как! Ама то трябва и акъл. Както се казваше в една реклама преди време.
ХаресвамХаресвам
С две думи, за Верона вие сте това, което е Стоичков за Несебър 😎 А за Родопите искрено ви завиждам – обожавам тази планина и хората в нея!
ХаресвамХаресвам
ХА- ХА- ХА! :))) Хареса ми това сравнение със Стоичков! Въпреки че не мога да се сравня с него аз. Като ми затворят някъде цял хотел- ще Ви се похваля! 🙂 Да е жив и здрав, нищо лично. Колкото до Родопите- където и да идете, няма да сбъркате. Аз лично много харесвам язоворите- Доспат, Батак, Огняново. Нали мъжът е рибар…От лудите- пуска рибата, като я хване. Освен, ако не го заплаша, че ще яде трева, ако не отнесем вкъщи поне две- три. Той си „говори“ с рибите, аз чета медицински списания на теферич. Въпреки че, мене ако питате- най- забележителното на Родопите са хората. Те са наистина друга България. И въобще не са като нас. Дори читавите помежду нас, градските обитатели, не могат да стъпят на малкия пръст на тия хора. В Долен има една баба на Рафие на 97. 30 килограма с дрехите и апарата за кръвно. Метър и петдесет с обувки. Сещате се, редовно се виждаме с нея. Следя я. Кръвна захар, кръвно налягане, обичайните неща. Близките й са по чужбина. Ще ми повярвате ли, ако Ви кажа, че тая жена е по- добра форма от мен!? Най- спретнатият двор е нейният, най- красивите цветя са нейните, най- хубата оранжерия- пак нейната. Не се спира. Цялото село й се молим. Абе, жена. И двора ще оправим, и оранжерията, спри се. Да умра, тъй ли. Така казва- ще умре, ако не работи. И все усмихната, все спокойна. Пък животът не е бил добър с нея. Във всеки смисъл. Но аз тая жена толкова години намусена не съм я видяла и тон да повиши не съм чула. Питах я веднъж как така. Все усмихната, не се оплаква. А тя: “ Чедо, човек ако е работен и обичен, и не е зъл и завистлив- какво друго? Гледай си дома, направи добро за хаир на Бог и на хората и това е.“ Ето това са Родопите. И подозирам, че точно заради това всички все натам ни тегли!
ХаресвамХаресвам
Да, точно заради хората Родопите са ми любимо място. Може бе са такива заради планината е въздуха, изолацията от цивилизацията може би също влияе. Също толкова хубави са хората в североизточната крайна точка, там около Дуранкулак, Каварна и Яйлата, където съм бил на археологически бригади в гимназията.
ХаресвамХаресвам
Идете задължително в село Змеица някой ден. Не сте виждал такова село, убедена съм! 🙂 Пък ако вече сте ходил- знаете какво имам предвид. Все едно сте на дъното на котел. Ама буквално. Едно време през комунизма близка мамина приятелка отиде там учителка по разпределение. И не си тръгна. Остана си в котела. 🙂 Ходех при тях лятото, защото имам много лош бронхит. Пък едно време само така го лекувах- с борове и море. Самото село си е съвсем в планината, обаче на някакво напълно равно място. Ама като тепсия, сякаш на ръка заравнено. И отвсякъде тая гора. Борове. Мури. Огромни дървета. Ама отвсякъде! Ако не са я вече изсекли де… И близо. Имате усещането, че през прозореца ако протегнете ръка- бор ще хванете. И точно от тая оптична илюзия идва усещането, че сте на дъното на котел. Много е странно. И влудяващо малко, налага се да призная. Трудно се свиква. Поне за мен беше трудно. Но пък такава красота! Един мой колега от базата Рамщайн все повтаря: „Вашите Родопи доказват, че Бог съществува!“ Който се е докоснал до тая планина, сърцето му е останало там. А какви вълшебни спомени имам от Каварна, ех! И на какво я направиха, като го няма Кметъла вече! Виж, на Яйлата не съм стъпила. А доста хора като Вас казват, че е прекрасно. Това лято няма да се класирам, ама другото ще опитам! 🙂
ХаресвамХаресвам
Майка ми беше няколко години учителка в Петково, оттам са ми главните спомени и впечатления – имаше голямо Оздравително училище там. Така че този район – Момчиловци, Виево, Славеино, Петково, Баните, Малка Арда… го познавах добре и беше прекрасно там и през лятото и през зимата. Ще проуча за Змеица.
ХаресвамХаресвам