„Фермата“ търси повече смисъл и полза, „Игри на волята“ – главно рейтинг

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 15 септември

Новият телевизионен сезон вече е в разгара си, а за първите дни от него водещите канали програмираха премиерите на най-скъпоструващите си риалити-проекти. Би Ти Ви залага на цели три формата, все доказани през годините и с постоянна аудитория, която ги чака с интерес. В Нова акцентират главно върху плажните дуели от „Игри на волята“, които заемат почти целия й праймтайм, подгрявани в някои дни от „Черешката на тортата“.

След като няколко години поред се експериментираше с какви ли не формати, през последните сезони телевизиите се отказаха от рисковани начинания и заложиха на сигурно. Самата аудитория също вече е достатъчно сегментирана – почти всеки зрител предварително знае кои предавания ще следи и кои ще пропусне. Онези, които подхождат непредубедено и в движение решават върху кое шоу да се фокусират, са все по-оредяващо малцинство.

Първи стартираха сблъсъците в „Игри на волята“. За петия си сезон състезанието, отначало снизходително наричано „Сървайвър от българските плажове“, е успяло да направи най-добрия кастинг на участници измежду всички досегашни издания. Но това не е изненадващо – след като сезоните от втори нататък бяха толкова успешни, е съвсем логично в поредния да са пожелали да участват още по-интересни и качествени претенденти. Отделните тимове тази година гъмжат от шампиони в различни видове спорт, от силни характери и атлети с различен профил, но и с интелектуален капацитет. Тактиката от някои предишни сезони – да се вкарват умишлено „дразнители“ от типа на „антигероинята“ от предишно издание Мани, чиято режисьорски поставена задача е главно да тероризират психически и съперниците си, и публиката – сега сякаш е изоставена.

„Игри на волята“ сега е повече състезание от когато и да било, а предизвикателствата са почти нечовешки трудни. На моменти човек има чувството, че не гледа риалити-шоу, а истински шампионат в някакъв екстремен спорт – до такава степен атлетизмът и мотивацията доминират над всичко останало.

Ако „Игрите“ могат да бъдат определени като комерсиален блокбъстър в жанра екшънтрилър, конкурентният формат „Фермата“ е по-скоро от филмите, предназначени за по-взискателна публика, които още със своя замисъл търсят не толкова боксофис-приходи, колкото статуетки от различни фестивали. Там смисълът и познавателният елемент за публиката все повече надделяват над битката на характери и скандалджийския сеир тип „Биг Брадър“. Отделните предавания приличат повече на уроци по история, етнография, занаяти, животновъдство и фолклор. Още в един от първите епизоди гостуването на хор „Ваня Монева“ докара до сълзи на възторг както участниците във формата, така и много зрители.

Да, отделните епизоди не протичат така динамично и напрегнато, както е при „Игри на волята“. За зрителите с по-нисък праг на концентрация и търпение те изглеждат направо скучно, независимо от силно променения (наистина за добро) регламент тази година. Кастингът от участници не изглежда чак толкова впечатляващ, колкото е този на „Игрите“, но затова пък в него действително са представени всички видове архетипи от днешното ни общество.

В този си вид „Фермата“ трудно ще достига рейтинга на далеч по-динамичния си конкурент от ефира на Нова, но чест прави на bTV, че вече девета година поддържа и фаворизира този скъп проект в програмната си схема. Ако изобщо в днешно време трябва да търпим присъствието на толкова изхабен телевизионен жанр, какъвто са риалити форматите, то нека поне са като „Фермата“ – да има какво да научиш от тях и да подлагат на кратък, но задълбочен анализ случващото се на екрана. С достатъчна, но не прекалена и дразнеща, доза патриотизъм. В края на сезона рейтинговата победа сигурно ще е за „Игрите“, но статуетката за най-качествено съдържание трябва да отиде при bTV.

Завръщането на преформатирания „Мастършеф“с осми сезон – след година и половина пауза и с трима чисто нови съдии – в ефира на същата телевизия, е освежаващо и също е повод за аплодисменти. Повечето зрители по инерция бяха готови да заключат, че предишните шефове – Токев, Михалчев и Силвена Роу – са напълно незаменими и че никой не би могъл да конкурира харизмата им. Но истината е, че и новите кулинарни майстори са не по-малко интересни като типажи, а и не изглеждат по-некомпетентни. Александър Таралежков, Илиан Кустев и Явор Сарафов тепърва ще трупат симпатии, но по-важното е, че като кастинг, дизайн, заснемане и монтаж, „Мастършеф“ остава най-добре продуцираното риалити в българския ефир. То с лекота приковава вниманието дори на зрители, които трудно могат да бъдат изкушени от кулинария и готвене. Показва интересни и различни като типажи българи от различни поколения, а операторската работа, режисурата и динамиката са без аналог в нашия ефир.

Същите суперлативи трудно могат да се кажат за „Гласът на България“ – шоуто, което заедно с „България търси талант“ се конкурира по самоцелност и сякаш демонстративна неефективност. Това, че досега е имало, и сигурно ще продължи да има, висок зрителски рейтинг, не го прави нито по-полезно, нито по-интригуващо за публиката. Голямата гледаемост се дължи отчасти на липсата на адекватна конкуренция от подобен музикален формат, така и на традиционното зрителско любопитство що за кандидати ще се изложат (или пък ще бъдат оценени подобаващо) в този десети сезон.

Вече почти никой не очаква от това състезание нито да излъчи истинска нова попзвезда, нито дори най-елементарна обективност или пък истинско напрежение в надпреварата. Всичко изглежда твърде режисирано и предначертано, а поведението на музикалните треньори е хем изкуствено, хем със странна смесица от самочувствие и самосъжаление, че също като претендентите са пионки в игра, дърпана задкулисно. Дано поне са получили подобаващи хонорари за подобно изпитание.

„Гласът“ е нещо като диаметрална противоположност на „Фермата“ – чрез него bTV получава неделна рейтингова компенсация за недооценяването на аграрното си риалити през делничните дни.

Казано обобщено, в новия риалити сезон двете водещи телевизии наистина предлагат „за всекиго по нещо“, без да се стремят да изненадат и шокират. Вървят по добре утъпкани пътеки и доставят на все по-сегментирана аудитория съдържание, което тя е свикнала да консумира.