Коронясването на ослепителната Елизабет Кравец за пореден път противопостави промитите мозъци у нас и извади наяве свещената им простота

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 септември

Как едно 17-годишно момиче с изумрудени очи и спираща дъха усмивка, шампионка по спортни танци, може да се окаже в епицентъра на политически и обществен скандал? Много лесно – достатъчно е да го изберат за „Мис“ в страната, в която живее от 10 години.

Удостояването на варненката Елизабет Кравец с националната корона за красота сигурно е най-щастливият миг в досегашния й живот, но и пръв „червен флаг“ за нея – за безумието на обществото, в което е попаднала и расте. И това безумие, по всичко личи, ще се задълбочава все повече и повече.

Вместо да се радват, че толкова красива Мис България не сме имали от години, две войнстващи прослойки започнаха с пяна на уста да дърпат това събитие като черга съм собствените си жалки политически опорки и лозунги.

Едната – тази на пишман патриотите националисти – веднага гракна, че момичето, родено в Израел, е със само наполовина нашенски произход – майката е българка, а бащата – украински евреин. „Толкова ли нямаме тукашни момичета, че трябваше и титлата си да дадем на тия украинци?“, гневят се, чули-недочули и видели-недовидели, последователи на Костадин Костадинов, Каракачанов и Валери Симеонов.

Тях ако ги питаш, холивудската звезда Нина Добрев, която е родена в София, не трябва никъде да бъде обявявана като канадска актриса. Само като служителка на „Ню Бояна студио“, примерно, и нищо повече. Титлите на френския национален отбор по футбол пък трябва да му бъдат отнети, понеже в него от доста време насам играят само трима истински французи, чиито родители да не са от африканския континент. А Лаура Чуканов, също родена в София, която стана „Мис Юта“ през 2009-а, а после и четвърта на „Мис САЩ“, не е трябвало изобщо да се явява по конкурси в Америка, а само да търси изява евентуално в „Шоуто на Слави“ и в тукашните мероприятия на Жени Калканджиева. Никъде другаде.

Това са хора, за които фактите никога нямат значение – каквото и да се случи, то бива пречупвано през призмата на собственото им идеологическо тесногръдие. Те няма да седнат да се задълбочават в някакви си там проучвания – достатъчно е да чуят някаква чуждестранно звучаща фамилия, за да се хванат за кобура.

Но тези от отсрещния лагер не са по-различни. Техните мозъци са още по-промити от заливащата ги отвсякъде антируска пропаганда. Далечните украински корени на новата „Мис България“ ги накара да ликуват така, сякаш сме си дали цялото въоръжение на Зеленски и сме връчили на групата „Казка“ „Златен Орфей“ със задна дата – за да не останем по-назад от миналогодишната „Евровизия“. И тези са същите чули-недочули и чели-недочели. За тях коронясването на момиче с фамилията Кравец е равносилно на избирането на Тагарев за военен министър или на Манол Пейков за „Мъж на годината“. Триумф на здравите евроатлантически сили над путинизма и мракобесието! Браво!

Горката Елизабет, в какъв водовъртеж попадна. Момичето просто иска да си ходи по ревютата, да си играе спортните танци и да мечтае за още по-големи успехи по подиумите. Вместо това се оказа буквално завързана като с въже за украинския флаг и тризъбец – защото така трябва, защото такава е модата, защото всичко трябва да бъде пречупвано през тази призма и през никаква друга.

Впрочем, ако решим поне за миг да оставим красивата Елизабет на мира, нека се спрем на феномена „украински бежанци“, въпреки че нейният случай изобщо не е такъв. На тези хора, които у нас са между 50 и 100 хиляди, от самото начало на руската инвазия в родината им се гледа изключително примитивно и едностранчиво. Всички са слагани под общ знаменател – или че са изключително изстрадали и изтормозени бездомници, прокудени от окупатора Путин, или че до един са бандити, тарикати, избягали от военната повинност в родината си, и роднини на киевски олигарси, които паркират огромните си джипове където им кефне.

Премълчаван факт обаче е, че колкото украинци се преселиха в страните от Европейския съюз, толкова предпочетоха да емигрират в Русия. Някой с промит мозък би казал, че е станало едва ли не насила, но това е смехотворно. Тези хора просто се самоопределят като руски и припознават тази страна като своя втора, дори и първа родина. Много от този тип бежанци се намират и в ЕС, и в България – да, те са избягали от войната, търсят много по-добър живот тук и го намират, но това не означава, че стискат палци на Зеленски, Михайло Подоляк и Валерий Залужни. Те никога не са говорили друг език освен руския – същия, който сега е дефакто забранен за официална употреба в Украйна. Но, разбира се, няма никога да седнат и да говорят на всеослушание на чия страна са в този конфликт – все пак се намират на територия, която всячески подкрепя киевското правителство. Миналата година във Франция се стигна до абсурден куриоз украински мъж да нападне две украинки, понеже ги чул да си говорят на руски и ги взел за „врагове“. Проявил самоинициатива да ги накаже и да блесне пред френските си домакини…

Въобще, да се говори за украинския народ като за единна и сплотена маса, стояща зад своя храбър президент и ненавиждаща руснаците, е нелепо. Самият Зеленски, ако въобще някой от днешните му тукашни фенове си даде труда да проучи, беше избран за президент именно с гласовете на „проруските“ украинци. Той просто беше кандидатурата-противовес на националиста-ястреб и американски продажник Петро Порошенко. Най-тържествено беше обещал, че ще сложи край на кръвопролитията в Донбас, отнели живота на хиляди хора, несъгласни с дошлата след преврата нова власт. Затова и го избраха именно рускоговорещи хора. Впрочем, за самия Зеленски украинският език също е чужд – той през цялата си актьорска кариера е говорил на чист руски. Повечето от милионите си е натрупал именно с изяви на руска територия, включително и след 2014-а година, въпреки че не се посвени да отрече това. Е, после се оказа, че не е толкова храбър, че да се противопостави и на националистите в Украйна, и на американския натиск, и да изпълни обещанията си. Затова и вече говори само на украински, а когато чуе руска реч, си слага слушалки, за да слуша превода… Актьор до дупка!

Но всичко това са, така да се каже, „подробности от пейзажа“. Те не интересуват чугунените глави от двата враждуващи лагера у нас. Едните промити мозъци са готови да скочат на нож срещу всеки чужденец и съзират натовска връзка и проукраинска пропаганда зад всяка по-странна фамилия. За тях дори фактът, че Елизабет Кравец като танцьорка се състезава от името на България, няма никакво значение.

Другите пък са новоизлюпените глобалисти-безродници, които получават уртикария от всяка зърната национална носия, от всяко забелязано на публично място хоро, от трикольора, от българските курорти и дори от национална кухня. Те вече не кусват понички, а само донати, заменили са гъбите с вносни трюфели, ненавиждат народната ни музика и дори ариите на Борис Христов, понеже са изпълнени с „руски акцент“… Изпадат в ужас от всякакъв опит да се търси и съхранява национална идентичност. Затова и с такава еуфория тия пишман-жълтопаветници приеха красивата Елизабет едва ли не като посланичка на Украйна в България и на България в евроатлантическия поднебесен рай. Какво ли си мислят – щом сме си избрали такава „подходяща“ мис, няма начин вече да не ни приемат в Шенген и в еврозоната! Успяхме!

Горките – те не са много по-различни от онази глупава старица, дето сложила съчки в кладата на Ян Хус, който цял живот проповядвал в защита на бедните, лъганите и онеправданите. За нея той възкликнал „О, свещена простота!“. Но простотата на днешните пропагандатори даже не е свещена. Това е една нова порода глупаци, въоръжени със смартфони и социални мрежи, които вече смятат, че мнението им е важно и значимо.