Подкастите отдавна конкурират предаванията на националните програми, но сега предстои бум и на риалити-проекти. Ще изпаднат ли зад борда традиционните канали?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 24 ноември

Ако човек съпостави сегашните телевизионни програми с онези отпреди десет години, не само че няма да открие никакъв напредък, но дори напротив – ще установи, че тогава сме гледали много по-качествено и разнообразно съдържание от днес.

Да разследваме какви са причините за това е излишно – това би означавало да приемем, че сме загубили нещо непрежалимо, а то просто не е така. Истината – и големият проблем за телевизиите – е, че през третото десетилетие на новия век те вече имат достатъчно пълноценна алтернатива. Ако утре вземат, че внезапно изчезнат, няма да липсват на много хора. Ще тъгуват само онези, чиито телевизори все още не са „смарт“ и не могат да излъчват интернет-съдържание, достъпно само с две кликвания на дистанционното. Тоест, вторачено в тях е предимно най-консервативното и застаряващо население.

Разбира се, тв каналите се държат така, сякаш нищо не се случва. Някои все пак се опитват да се адаптират към новите времена и засилват присъствие в онлайн-платформите, докато други все така си залагат на технологично изостаналата аудитория. Дали от мързел, некадърност или глупост, предпочитат да останат замръзнали в положението отпреди 1-2 десетилетия.

Доскоро основните телевизии упорито бойкотираха платформи като „Ютюб“ – опитваха да ни накарат да влезем в техни собствени сайтове, за да гледаме съдържанието им, ако не сме го консумирали на живо. Трябваха им няколко години, за да осъзнаят, че ще загубят тази война. Днес вече е напълно достатъчно да си пуснеш това приложение на телевизора, за да видиш най-важната публицистика от водещите канали. На практика човек може изобщо да не включва ефирни програми и пак да бъде достатъчно информиран какво се случва у нас и по света – дори вече по-осведомен, отколкото ако следи само централните емисии.

Това особено ясно пролича покрай двата тура на изборите, когато някои сайтове и подкасти коментираха събитията в реално време и конкурираха по гледаемост основните новинарски канали. При всяко по-значимо събитие ситуацията е аналогична – от YouTube можеш да се информираш по-пълноценно, отколкото от ефирните такива.

Отскоро обаче войната между традиционната телевизия и новия тип медии се разгръща и на фронта, където националните програми уж имат пълна доминация – риалити-форматите. Не само в световна платформа като Ютюб, но и в български стрийминг сайтове като VBOX7 вече няколко години упорито се разработват проекти за забавление, имитиращи „Биг Брадър“ и други подобни жанрове. „Секси флирт“ с водещ Дани Петканов, „Инстакуин“, водено изненадващо успешно от Миглена Каканашева-Мегз, „Килерът“, „Къщата на инфлуенсърите“… Те се радваха на относително голям интерес онлайн, но не изглеждаха като пряка конкуренция на телевизиите, а по-скоро като обогатяване на интернет-платформи със специфичен таргет. Качеството на последните две дори беше неприемливо ниско.

Отскоро обаче в „Ютюб“ върви едно шоу, което не просто пълноценно конкурира телевизионните формати, но и в много отношения ги засенчва. 15 години и 20 сезона след като в Америка семейство Кардашиян направи фурор, показвайки ежедневието си пред камери, в България най-сетне се появи нещо подобно. „Бачорски и Златната ябълка“ е изненадващо качествен риалити проект, който е позициониран изцяло в „Ютюб“, а всеки от първите му пет епизода е гледан средно от 300 хиляди души – мечтано число за всяка от националните ни телевизии днес.

Като заснемане, режисура, монтаж и качество на звука предаването по нищо не отстъпва на форматите по Би Ти Ви и Нова. А онова, в което категорично ги превъзхожда, е степента на достоверност и искреност – две неща, които почти напълно отсъстват от ефирните програми. В предавания като „Ергенът“, „Игри на волята“, „Фермата“ и „Гласът на България“ продуцентската намеса вече е в мащаби, които обезсмислят думата „риалити“. При фамилията на нашумелия софийски „чистач“ Даниел Бачорски нещата изглеждат до болка откровени – понякога дори за сметка на имиджа на някои от действащите лица. В това шоу фукането с атрактивен начин на живот и успешен бизнес върви ръка за ръка с хумора и самоиронията, а на моменти се стига до признания, които трудно някой би направил в едно режисирано риалити по традиционните телевизии.

Начинът, по който новата жена на Бачорски е изместила от живота му своята предшественица, неговият собствен непукизъм по въпроса, самоуспокоението, че с пари и луксозни подаръци е способен да купи одобрението на предишната си половинка и майка на първото му дете… Всичко това предизвика взрив от коментари в социалните мрежи, а красивата Атанасия се превърна в обект на масов хейт. Шоуто обаче показа гъвкавост – още в следващия епизод тя получи шанс да „се обясни“ пред аудиторията, а успоредно с това даде и нови поводи да бъде одумвана с неодобрение.

Въобще „Златната ябълка“ впечатлява с нивото на самоирония и способността да взима на подбив собствените си герои – дори когато това е на границата на добрия вкус, а бизнесменът самодоволно „изпуска газове“ пред жена си. Но в повечето случаи разговорите, темите и проблемите са близки до ежедневието на всеки зрител, а „хейтът“ сякаш е умишлено провокиран. Откога в национален ефир не сме гледали нещо, до такава степен подтикващо към размисли и обсъждане, но и не поставящо под съмнение своята непринуденост?

Имитирането на „Семейство Кардашиян“ е нескрито – дотолкова, че Ким дори на майтап е вписана като „консултант“ на проекта във финалните надписи. Без съмнение успехът на „Бачорски“ ще доведе до появата на много негови клонинги – и онлайн, и в ефирните телевизии. Вероятността обаче да имат същата ефикасност е много малка.

Иронично е, че Нова телевизия сама „отгледа“ своя нов конкурент в риалити-вселената. Даниел Бачорски беше неизменен герой в някои от най-нагласените и безумни нейни проекти, като например „Шеф под прикритие“, а преди година той и жена му гостуваха в съвместно интервю пак в студио на този канал. Но още по-голяма ирония е, че един обикновен „чистач“, макар и видимо одухотворен и притежаващ доста качества, е в състояние да произведе продукт, който националните телевизии вече години наред не съумяват да предложат. Затънали до шия в рутината на до болка втръснали формати, режисирани по един и същ начин, и дори рециклиращи едни и същи участници, големите канали тепърва ще са в губеща позиция на един от последните фронтове, където все още имат някакво обществено влияние – този на масовото забавление.

„Отложеното гледане“ все повече ще взима превес над консумацията на дадена програма в реално време. Приходите от традиционни реклами неизбежно ще започнат да намаляват и все по-важно ще става какво една телевизия може да предложи на платформи като „Ютюб“. Ефирните предавания ще се радват на всеки зрител, излъгал се да ги гледа на живо. Но ако големите канали не „влязат в час“, и то най-късно през следващата година, по-нататък могат да се окажат изцяло зад борда на зрителското внимание. После да не кажат, че никой не ги е предупредил…