„Старите фирми“ се правят на ударени, „следващите фирми“ още ги няма… Ще оцелее ли София тази зима, докато новото кметство осъзнае, че да ръководиш една столица не е като да критикуваш управлението й?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 8 декември

„По-добре не четете коментарите във Фейсбук“, каза водещият Георги Любенов на гостуващия в студиото на БНТ Борис Бонев миналия уикенд. Отдолу под снимката на новия-стар общинар (и кандидат шеф на столичните старейшини) беше истинска вакханалия от негодувание и ирония, а в телевизора лидерът на „Спаси София“ се оправдаваше, самокритикуваше и повтаряше, че ситуацията с непочистения град няма да се повтори повече. „Дори ще вляза след предаването във Фейсбук да отговоря на всички въпроси“, закани се младият политик. „А и обичам хората да се шегуват на мой гръб“.

Гостуването на Бонев по БНТ беше знаково за ситуацията, в която се намира новата столична власт след кметските избори. Един нищо и никакъв сняг, пък макар и подранил и мокър, постави цяла София на колене, а непочистените дървета и клони задръстваха улици и тротоари дълго след като се беше стопил от топлите ветрове. „Заварихме една разградена община, един разграден двор, в който не е ясно кой за какво отговаря, но навлязохме с 300 и се опитваме да оправим нещата. Фирмите за почистване са получавали милиони, но не са били глобявани достатъчно при предишните мандати“, оправда се амбициозният общинар. „Факт, че не се справихме, и е редно да го признаем, но не е честно всичко да се прехвърля като вина върху едно триседмично управление“.

После, покрай небивалата грозота и непроходимост на града в продължение на цяла седмица, общинарят понесе отговорност и за странната нова коледна украса, която уж трябваше да бъде голямата гордост на умнокрасивото кметуване. „Надявам се да няма повече вещици“, лаконично избягна задълбаване в темата Бонев.

Ето как спечелилата изборите коалиция, една от чиито емблеми е именно той, се убеди нагледно в старата максима, че „едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да направиш“.

Саботират ли умишлено избора на Бонев за шеф на общинския съвет или не – това е по-маловажният въпрос днес. По-важният е – има ли саботаж на новата власт от страна на ключовите фирми и организации, призвани да осигуряват безпроблемното функциониране на столицата?

Вариантите са няколко. Първият е, че има нескрит умишлен саботаж от фирми, близки до предишната кметска власт – финансирани, толерирани от нея и така нататък. Ако това е така и те нарочно не изпълняват задълженията си, за да натрият носа на новото градоначалство, е редно Васил Терзиев или негов представител да ги посочи и назове поименно. Това важи както за сметопочистването, така и за „Електрохолд“, чиито странни „непланирани ремонти“ с часове продължиха през цялата седмица след онази бедствена неделя. Какви мерки ще бъдат взети, ще има ли наложени наказания, кой ще понесе поименна отговорност за това, че хиляди семейства стояха без ток и вода, а градът изглежда така, както никога не е изглеждал? Ще бъдат ли заменени почистващите фирми с други и в какъв срок? Това са все въпроси, изискващи незабавни отговори.

Вторият вариант е да има саботажи, но да текат задкулисни преговори и договорки те да спрат. Той е почти толкова вероятен, колкото и първият, но и тук кметството търпи критика – реториката, че „предишните са виновни за всичко“ в такъв случай е лицемерна и трябва просто да бъде заменена с нещо като „Извинявайте, не беше добре, но по-нататък няма да се повтаря“. Оказва се, че ако всичко в столицата ни продължи „по старому“, това май е по-добрият вариант, отколкото да настъпи „промяна“…

Третият вариант е да няма никакви саботажи, а просто да става дума за неадекватност в изпълнителната власт на столичната община. Той е най-притеснителният от всички и тук надеждите са две – или че новите градоначалници ще се „учат в движение“, или че няма да останат задълго на постовете си.

Впрочем, темата за саботажите или липсата на такива е по-фундаментална, отколкото изглежда – тя касае всяка нова власт, която през последните две десетилетия се е сменяла у нас сравнително рядко. Възможно ли е изобщо да се управлява един град и една държава без „свои фирми“? И не се ли превръща всяка фирма, която спечели някакъв държавен договор, дефакто в „своя“? Как можеш да разчиташ, че някой ще си свърши работата качествено и в срок, ако не е мотивиран да го направи, ако не е „твой човек“? Възможно ли е да разчиташ на подизпълнители, които не са заинтересовани да управляваш успешно, а се стараят всячески да си намерят оправдание за бездействието си – със снега, с вятъра, със студа, с международното положение?

Това са все въпроси табу, които не е удобно да се повдигат в повечето медии. Смята се, че управлението не трябва да разчита на „свои фирми“, а всичко да се върши след напълно прозрачни и обективни конкурси – независимо дали става въпрос за почистване, за асфалтиране на пътища и улици, за ремонти или друга комунална дейност. Но тогава проблемите със „саботажите“ и „недостатъчното глобяване“ ще звучат всяка седмица в държавния ефир като оправдание, което не топли нито един зрител и гражданин.

Ясно е, че когато искаш да се свърши нещо както трябва, търсиш „свои хора“, или в най-лошия случай се опитваш да превърнеш чуждите в свои. Ако човек иска да си направи ремонт вкъщи, надали ще обяви „прозрачен конкурс“ и ще търси най-евтината оферта, за да стане после пишман какви хора е пуснал да му сменят плочките и дограмата. Очевидно всеки би потърсил изпълнители, с които най-малкото има общ език – дори и да търпи обвинения от конкурентите им, че харчи парите си непрозрачно и върти корупционни схеми.

Звучи цинично, но това е самата истина. Новата власт в София, а и в държавата, тепърва ще се сблъсква с нуждата да има „свои фирми“ във всички ключови отрасли и дейности. И ще търпи критики за клиентелизъм и корупция. Другата опция е да превърне досегашните чужди фирми в свои, което най-вероятно се и случва, и което просто означава, че старата песен ще продължи да се пее, макар и на нов глас.

Въпросът е София ще успее ли да оцелее в първата си зима под ново управление, без ключови системи в града да излязат напълно от строя. И колко още телевизионни интервюта ще гледаме, в които водещите иронично съветват госта по-добре да не чете коментарите за себе си…