Ако не са малцинствата и имигрантите, скоро няма да има работна ръка за най-елементарни и насъщни дейности. Роботизацията ще настъпи по-бавно, отколкото изчезването на бачкаторите
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 15 декември
През април 2018-а на магистралата „Тракия“ край Вакарел стана тежък инцидент с автобус, ударен странично от кола, при който загинаха 6 души, а 20 бяха ранени. Същата пролет се обърнаха и два микробуса, а рейс с български екскурзианти катастрофира нелепо в Сърбия, пращайки 13 от 19-те пътника в болница. Неотдавна пък автобус с деца едва не взе жертви сред тях, след като 73-годишният му водач издъхна зад волана. Човекът получил инфаркт…
Все повече мъже в пенсионна възраст шофират както междуградски, така и градски рейсове – и в София, и във всеки по-голям град, сочи статистиката. То се и вижда и с просто око – обърнете внимание на мъжете, които въртят волана и рядко ще видите някой под 50 годишен.
Допреди няколко години основният проблем беше не толкова възрастта, колкото квалификацията на шофьорите. Отливът на по-качествената и млада работна ръка в транспортния бранш, в посока към Западна Европа, чупи рекорд след рекорд. Същевременно, продължаващият строителен бум, както и все по-нарастващите потребности на българина да пътува, рязко изостриха търсенето на шофьори на камиони и автобуси.
Но вече проблемът не опира само до това, че всякакви джигити – бивши бензинджии, миячи на автомивки и разносвачи на пици – подкараха каросерии и бусове. Новият проблем е, че поколенията, които се занимават с това у нас, вече са в предпенсионна възраст, а следващи не се задават.
Дефицитът, казват, важи за целия Европейски съюз, поради което и все още никъде не са наложени възрастови ограничения за шофьорите. Доколко изобщо това може да се компенсира с по-чести медицински и психопрегледи – особено като знаем нивото и на медицинската корупция у нас?
Либерализацията в тази професия дори ще продължи. Очаква се скоро да отпадне изискването преди да станеш шофьор на рейс, да си имал книжка за камион. Вече ще може директно от любител да кандидатстваш за водач на автобус, без задължителния досега двугодишен стаж в товарния транспорт.
Можем само да си представяме какво ще стане, когато всеки доскорошен шофьор на лична кола изкара курс и започне да вози по 40-50 души, включително и деца… Зад волана все по-често ще виждаме и мъже в следпенсионна възраст. В Асеновград дори има 84-годишен шофьор на местна линия, писаха вестниците миналата седмица.
Недостигът на шофьори в градските и междуградските линии е огромен и вече е около 40 процента, сочат скорошни данни. Много от маршрутите въобще не се изпълняват, а други се обслужват от претоварени мъже, които понякога са зад волана по 12 часа и повече – до пълна изнемога…
Но проблемът със застаряващите шофьори е само малка част от общата драматична картина. А тя е драматична, защото новите поколения не само, че не са свикнали да работят физически труд, и то с нужното усърдие – те нямат никакво намерение да го правят и в бъдеще. Всеки предприемач в който и да било бранш, на когото се е налагало да търси нова работна ръка през последните години, няма как да не е сащисан и шокиран от бруталния мързел, самодоволство и претенции на повечето кандидати за работа. Част от надеждите остават в имигрантския поток, както и във вътрешното преселение на мъже от селски и изостанали райони към големите градове… Трябва да свикнем с мисълта, че все по-често ще чуваме арабска, турска и ромска реч наоколо.
Задават се цели генерации от европейци-готованци, които в най-добрия случай си представят работата зад някакъв компютърен екран или дори със смартфон в ръка от дивана. И то в краен случай. Повечето с нетърпение очакват водещите държави да въведат прословутия „базов доход“ – да се плаща на хората, за да си седят вкъщи и толкоз.
Днешните „ай ти и маркетингови специалисти“ дори не си дават сметка, че навлизането на изкуствения интелект ще обезсмисли първо техните професии. Докато бачкатори и шофьори винаги ще се търсят. Роботизацията до няколко години може да завладее голяма част от умствения труд и една част от по-рутинните дейности. Доставките на поръчани стоки не след дълго ще се извършват не от куриери, а от автоматизирани машини до квартални клетки, каквито вече започваме да виждаме навсякъде. Много от работата в сферата на услугите също ще се компютризира изцяло. Вероятно ще се появят и комбайни, които сами жънат, и редосеялки, които сеят сами. Но возенето на хора в обозримо бъдеще няма как да бъде поверено изцяло на роботи, а успоредно с това страстта на поколенията-готованци да пътуват тепърва ще се увеличава още повече…
Ако в близкото десетилетие София не бъде изцяло покрита от линии на метрото (една мотриса все пак вози стотици пътници, а изисква само един машинист), общественият транспорт ще се превърне в лукс, който хем ще можем трудно да си позволяваме, хем ще крие огромни рискове за пътниците. А междуградските пътувания ще стават все по-редки – поне докато и в България не се осъзнаят предимствата на жп транспорта пред автомобилния.
В момента БДЖ е като доведено дете, за което мащехата-държава упорито отказва да се грижи. Ако наистина има „автобусно лоби“ и то си плаща толкова много, за да нямаме хубави и бързи влакове, как то ще решава проблема си с шофьорите в следващите години?
Въобще въпросите, които повдига всеки инцидент с автобус, тепърва ще стават все повече и все по-тревожни. Проблемът, за съжаление, не е само демографски и поколенчески – той е вече и ценностен. Глобалният либерализъм просто не възпитава истински трудещи се хора – той отглежда единствено бройлери-консуматори, които нямат търпение да си купят някаква нова вещ с кредитните си карти.
Затова и трябва да бъде аплодиран всеки опит да се дава отпор на тази глобалистка идеология – не защото кой знае колко ни дразнят „умните и красивите“ и експериментите, които си правят с България и столицата й напоследък. А просто от загриженост да продължим да съществуваме и да живеем нормално.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Повярвайте ми, господин Неделчев- ИМА лоби.Автобусно лоби. И някои от най- големите акули в него са…бивши БДЖ шефове. Дядо ми по майчина линия се пенсионира и дълги години след това продължи да работи като поддръжка локомотиви и подвижен състав в депо Подуене. Това му позволили да работи другарите комундели. Понеже бившият царски офицер беше дипломиран в Мюнхен инженер. Та някой трябваше да се грижи за влаковете и да говори немски, нали така…Когато бях дете, от София до Пловдив Хебър експрес пътуваше точно 54, 5 минути. Спираше на Подуене и на Пазарджик. Толкова. Днешният „експрес“ по същата линия, със същите спирки изминава разстоянието за…два часа. Когато е в рамките на разписанието. Десет процента от всички случаи. Още дядо беше жив, било е към 88- ма. Казваше: „Ако не поддържат мрежата, ако не направят електрическата система за автоматична сигнализация в цяла България и ако не сменят локомотивите и вагоните поне на 15 години- когато цяла Европа ще е на високоскоростни влакове, ние няма да имаме една прилична линия.“ Пак да повторя- той казваше това през 88-ма! И добавяше, извинете ме за точния цитат: „Обаче нашите крадат и със задника си“. След промените първо съкратиха разписанието. Влакове за Пловдив имаше на час и половина пътнически, четири пъти дневно бърз и два пъти дневно експрес. И бяха пълни. До горе. Нарочно давам пример с така наречената първа линия на БДЖ. Тя е най- добре разработената и най- отдавнашна. Първо направиха разписанието неудобно. После съкратиха влаковете безумно. И накрая нормалната амортизация и морално остаряване на влаковете каза своето. Добавете системната НЕподдръжка на релсовия път, липсата на профилактика на електрическата сигнализация- всичко се срива при всеки сняг или по- силен вятър!- и резултата е ясен на всички. Как така „няма пътници“ за влаковете от София за Пловдив или обратно, а автобусите за София от Пловдив са на всеки час? И игла няма къде да пуснеш? Как така „не е рентабилно“ да пътуват електричките до Перник както през комунизма, на всеки 90 минути в посока, а трафикът от и до Перник с колите знаете какъв е. Кошмарен и тежък. А да не говорим, че съвсем скоро, дори да имаме влакове и нормална релсова мрежа- просто няма кой да кара тия влакове! И машинистите в предпенсионна възраст, и по- младите, отдавна бягат в частни товарни железница и в метрополитена. Ама кой да мисли за това. Преди време в Китай, преди ковида беше, пътувах с влак на водородна възглавница. Докато тръгнеш и си пристигнал. Луда работа. Целият цивилизован свят е на влака. Развива железниците, грижи се за тях. Ние не можем релсовия път да оправим! Сигнализацията на цялата си територия не можем да автоматизираме още! Швейцария. Дето е 85% планини има железница на над 2000 метра надморска височина. Ние имаме „бърз“ влак до Варна, който пътува 13 часа!? И после защо хората са в колите. Ами…то ясно защо. Болезнена ми е тая тема, честно Ви казвам. Че аз докато следвах в Италия и после, докато работех там, преди да отида за първата специализация в САЩ, за девет години време или бях пеша, или с колело, или в метро. А извън Рим- влак. Аз в кола съм се качила за дълго пътуване пет- шест пъти за тия девет години! От Рим до Милано са 575 км., мисля. Това е едно пет часа с кола. Най- малко. Обикновен директен влак ( има и с прекачване, затова) на италианските вътрешни линии взима тия километри за 3 часа и 20 минути. А линиите на високоскоростните европейски влакове, които всичките спират и в Рим, и в Милано- те за 2, 45 минути. Не спират обаче никъде. Нали затова са високоскоростни. Кой нормален човек ще си причини пет часа каране, ако може да се качи на приличен влак? Ми никой, разбира се. Ние тука ако има как и локомотивите да претопим за скраб…
За шофьорите въобще не ми се говори. Минават на червено- говоря зая столичния транспорт- правят луди маневри в трафика, не им пука, че плашат хората. Ако имаш глупостта да кажеш нещо- да не си се качвала. Да де, ама съм си платила карта за една година. Срещу това да остана жива. Примерно. Та възрастта е просто един от всички проблеми. Те да ги научат първо редовно да се бръснат и да не карат по джапанки лятото. А как ми е „любимо“ в новите електрически автобуси да не пускат климатиците. Пестеливци, да им се не нагледаш. За останалото съм съгласна с написаното от Вас. Особено за самодоволните мързеливи нови поколения. Безумия са интервютата за работа вече. Безумия. Но и за работодателите наши има какво да се каже. Особено ако имаш „нещастието“ да си жена над 35, пази Боже, с деца, не дай си Боже, с изисквания и прекрасно знаеш какво можеш и знаеш. Ти си кошмарът на българския „бизнес“. А ако случайно си над 40 и 45+- теб просто те няма. В България. Тези дни в болницата една стажантка ми каза: „Имате завидна енергия за Вашата преклонна възраст“. Няма да коментирам нивото на лично възпитание, което ти позволява подобни коментари към когото и да е въобще. Към евентуалният ти бъдещ шеф в частност. Само ще отбележа, че още нямам 50. Представям си как щеше да ми се отрази тая реплика, ако бях малко по- лабилна и по- зависима от чужди оценки. А нивото на автоматизация за мен лично е смайващо. Не знам, може би защото в медицината е доста бързо и се вижда ясно и почти веднага. Представете си, последният робот Да Винчи вече може да „говори“ на език, избран от хирурга и…да води СМИСЛЕН разговор. Докато работим. Все едно си говоря с Вас. И това стана за около десет години. И толкова няма. Без да коментирам, че първият Да Винчи правеше няколко точно определени манипулации, а последният може практически всичко. Е, няма моята интуиция и моето отношение към пациента, но кой знае?! Скоро и това може. Преди просто изпълняваше команди. Сега ги ОБСЪЖДА с мен. Тайничко изпитвам ужас от момента, в който може да се окаже, че оспорва решенията ми за пациента. Та така. Автоматизираме се със страшна сила. И нямам предвид това, че вадим тумори и аневризми вече без въобще да пипаме главата. Не най- тежките, разбира се. Но вече е възможно и е практика. Та не знам дали въобще това с шофьорите има решение. Което да не е животозастрашаващо за пътниците им…
ХаресвамХаресвам