Този сезон риалити форматите достигнаха фазата на изчерпването си. Ще продължат ли телевизиите да ни сервират още от същата неправдоподобност?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 29 декември

„Риалити за всеки“ беше заглавието на обзора в „Уикенд“ от началото на телевизионния сезон, който вече приключи. През септември все още нищо не предвещаваше, че в края му той ще бъде озаглавен „Криза в жанра“. Рутината и соломоновското разпределение тип „за всекиго по нещо“, използването на едни и същи (и отдавна изтъркани) формули, и най-вече – прекалената продуцентска намеса във формати, където уж всичко трябва да се случва „от само себе си“ доведоха до най-скандалния сезон в цялата ни телевизионна история.

Не че досега степента на зрителско доверие към жанра е била особено висока. Още от времената на късния „Биг Брадър“ свикнахме, че показаното на екрана не е точно такова, каквото се е случило, а такова, каквото продуцентите са решили. Последните сезони на „ВИП Брадър“ си бяха режисирани от първата до последната секунда. „Сюжетите“ бяха предначертани, конфликтите – предпоставени, а също и крайният изход от тях. В „Гласът на България“ пък от самото начало всичко изглеждаше самоцелно и без никаква мисъл да се произведе някаква реална звезда в българската музика. Но в първите сезони публиката имаше някакъв респект ако не към друго, то поне към четиримата ментори. Сега вече и техният авторитет е отишъл на кино – те са приравнени до статута на най-обикновени кандидати за слава (и хонорар), които се подчиняват на великата продуцентска мисъл. А тя не достига някакви особени висоти и това става все по-ясно с всеки изминал сезон.

От година на година риалити форматите показваха все по-малка загриженост дали зрителите им вярват или не. Какво значение има това всъщност – нали си пускат телевизорите и гледат? Щом има рейтинг и рекламодатели – всичко е наред… Сега е ред на зрителите да покажат непукизъм в обратната посока.

Тази есен за пръв път противоречията и липсата на реализъм в жанра доведоха до шумни скандали, които отекнаха по-дълго от обичайните два-три дни. Ако доскоро критиките от страна на напуснали участници се приемаха повече като нормална реакция на разочаровани, сега вече нещата не изглеждат така.

Апогеят на тази тенденция беше скандалът в „Гласът на България“ след напускането на рокпевеца Константин Кацаров. Той не просто извади наяве неприятни неща иззад кулисите на шоуто – налагане на продуцентски решения, непрофесионализъм при селектирането на песните, комерсиална експлоатация „за едната чест и слава“, скрита зад уж благородни и благотворителни подбуди – но го и направи без никакъв страх, че това може да има някакви последици за него. Досега риалити форматите успяваха да поддържат някакъв респект и страх у участниците – било то чрез договори и страховити адвокати, било то просто чрез авторитета си и способността да съсипят имиджа на всеки, който им се противопостави. Кацаров обаче се опълчи срещу цялата добре смазана машина на телевизията и не изглежда да е загубил обявената война. Публиката този път инстинктивно застана на негова страна, усещайки, че възмущението му далеч не е провокирано само от разочарованието на човек с характер, който не е свикнал да губи.

Тази година сякаш за пръв път социалните медии взеха окончателен превес над доскоро вездесъщите национални телевизии. Вече е по-важно не какво дават на екрана, а какво коментират хората във Фейсбук, Инстаграм, ТикТок, Ютюб и Х. Доскоро социалните мрежи вършеха услуга на телевизиите и мултиплицираха популярността и влиянието им. Днес вече те са по-важни, изземват функциите им и до голяма степен ги обезсмислят.

Показателна през изминалия сезон беше и първата по-сериозна конкуренция на телевизионните формати от страна на онлайн-платформите като „Ютюб“. Проектът „Бачорски и Златната ябълка“ (анализирахме го тук в края на ноември) се оказа не само достатъчно качествен като заснемане и замисъл – той постигна аудитория, за която доста телевизии вече биха могли само да мечтаят. Причината за този успех е най-вече в усещането за реализъм, което почти напълно отсъства от телевизионните формати към днешна дата. В семейната сага „а ла Кардашиян“ за чистача Бачорски, братята и жените му имаше много повече самоирония, самокритика и автентични житейски ситуации, отколкото в който и да било скъпоструващ проект от националния ефир. А всеки от епизодите е бил гледан над 300 хиляди пъти – при това не от пасивни зрители, пуснали нещо „колкото да върви там“, а от най-активната и покупателно-способна аудитория, притежаваща смарт-телевизори и устройства с ютюб-акаунти.

През следващите сезони тепърва ще се доказва, че със сегашния си подход – на тотален продуцентски контрол и предварително написани сценарии за целия сезон занапред – риалити жанрът по телевизията е обречен. Ако изобщо ще се радва на някакъв рейтинг, то ще е заради липсата на адекватна конкуренция по другите канали. Но крайният резултат ще е трайна загуба на интерес у публиката към тв индустрията в досегашния й вид.

Не че в другия най-популярен жанр – сериалите – няма зацикляне в едни и същи клишета и сценарни формули. Но там поне драматургията е официален, а не скрит фактор. Колкото и схематични да са сценариите и изтъркани сюжетните линии и персонажите, при сериали като тазгодишния хит „Алея на славата“ поне отсъства претенцията, че това е нещо напълно автентично и случващо се на живо.

Засега генерални промени в стратегията на телевизиите не се задават. Тепърва ни предстои челен сблъсък с третия сезон на „Ергенът“, където предварителните сценарии и продуцентски диктат имат тотален превес над реализма. Но ако в следващите няколко сезона националните канали не променят генерално съдържанието си и най-вече подхода към най-популярните жанрове, те просто окончателно ще изпаднат зад борда на масовия интерес.