Българските железници са в окаяно състояние, но слуховете за смъртта им са преувеличени. Дори и в момента пътуването с влак има повече плюсове пред това по шосетата

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 януари

В дните, когато повечето българи празнуват Коледа и Нова година, а малка част от тях – и въздушното ни присъединяване към Шенгенската зона, пътуването с влак из страната е едно горчиво напомняне, че сме на светлинни години далеч от модерна Европа. Но също така и констатация, че перспективите пред родните железници далеч не са толкова мрачни и безнадеждни, колкото мнозина ги изкарват.

Впрочем, за въздушния си достъп до Европа и света, жителите на Северна България отдавна са предпочели летището на Букурещ пред софийското. Наскоро дойде и новината, че от март тази година между Русе и румънската столица ще върви модерен скоростен влак, който ще стига до аерогара Отопени за максимум 100 минути срещу символичната цена от 5 евро. Засега летящите от Букурещ са принудени да плащат 5-10 пъти повече за маршрутки и таксита или използват вездесъщите фейсбук-групи за споделени пътувания. После пък новината беше опровергана – ремонтът на срутения мост по линията Гюргево-Букурещ все още не бил започнат…

Новият румънски трен Alstom Coradia Lint 41, когато и да свърже Русе с румънската столица, ще има два вагона към локомотив в дизелова или водородна версия. 16 от 130-те места ще са първокласни. Вагоните ще имат климатизация, електрически контакти, масички между седалките и информационна система за пътниците и ще се движат  до 160 километра в час… За Европа това е най-нормален стандарт за придвижване, но за България звучи като транспорт от бъдещето. Подобни частни влакове ще кръстосват и нашата страна, но най-рано догодина, когато „ПИМК Рейл Експрес“ обеща да свърже София, Пловдив и Бургас с композиции, също развиващи до 160 км/ч.

Към момента пътуването с добрите стари Български държавни железници продължава да бъде рисковано приключение с неясен финал във времето и пространството. Но спорадичните или случайни пасажери все пак ще установят, че то далеч не е толкова лошо, колкото мнозина по инерция твърдят, че е.

За да стигнеш от Русе до Варна например с влака са ти нужни малко по-малко от 4 часа – само с половин час повече, отколкото с автобус, въпреки доста по-заобиколното трасе. И в двата града гарите се намират почти в самия им център, което е допълнителен комфорт и сравнителна рядкост за Европа. Вагоните са чисти, добре отоплени и осветени, а цената на билета е двойно по-ниска от автобусната. Има дори контакти редом до масичките.

Билетите могат да се закупят и онлайн, а после кондукторът само ги поглежда от телефона ти, без да използва добре познатия си перфоратор с вид на клещи. Сайтът на БДЖ функционира изненадващо надеждно, с адекватна информация за всеки влак и маршрут, като закъсненията се отчитат до минута.

Именно оттам, докато пътуваш, можеш да научиш, че предишната нощ тренът София-Варна е имал двучасово закъснение, тъй като локомотивът му е аварирал на гара Столник малко след излизане от столицата. Бърза справка по другите маршрути показва, че точното спазване на разписанието е по-скоро изключение, отколкото правило за БДЖ. Навсякъде из страната се извършват ремонти на трасето, което налага извънредни изчаквания на композиции за разминаване. А излизането на старите локомотиви от строя е ежедневие…

Да пристигнеш от София във Варна за 9 часа и половина вместо за 7 и половина си е приключение, несъвместимо с европейския начин на живот и „шенгенските“ стандарти. Но човек лесно може да си представи колко преимущества би имал жп транспортът пред останалите, ако бъде приведен ако не в най-модерен, то поне в поносим технологичен вид.

Дали има „автобусно лоби“ или просто далечната цел е приватизация на БДЖ чрез методичното им съсипване – не е ясно, но е видимо, че държавата не е добър стопанин на този ключов вид транспорт с добре развити маршрути и гарова инфраструктура. В днешния си вид русенската жп гара например е нещо като ироничен паметник на легендарните родни железници. Когато са я строили навремето, надали са предполагали, че в огромната й и стилна чакалня през 2024-а ще е мрачно и студено, а по пейките ще има само дузина-две сънени пътници с питиета от инсталираните кафе-автомати. Предвидена е била да се използва много по-интензивно. Тогавашните архитекти и държавници не са подозирали, че век и половина век по-късно „европейска България“ ще гледа на жп транспорта си като на доведено дете, а пътниците му ще се радват, че изобщо го има, а не е окончателно затворен, както пустеят днес летищата в десетки наши областни градове.

При едно адекватно държавно управление надали би се налагало БДЖ да е непременно частна компания. Толкова ли е трудно правителството да приоретизира този транспорт? Да се намерят млади мениджъри, които с достатъчно хъс да мотивират и застаряващия персонал, че може да работи далеч по-добре? Да направят нужните инвестиции, после да проведат мащабна агитационна кампания и да извадят българите от автомобилите и автобусите? Дори да оставим настрана финансовата изгода, която никак не е малка – докато се возиш във влак, можеш да си починеш много по-пълноценно или да свършиш повече работа, отколкото във всеки друг транспорт. Пристигаш в крайната си точка освежен и готов да продължиш деня по най-добрия начин. Стига да не си имал двучасово закъснение, разбира се.

Ако пък приватизирането е единственият изход за железниците на „шенгенска България“, дано поне не се окаже, че един ден техни шефове ще се окажат същите хора, които днес са се постарали до такава степен да ги съсипят и омаловажат. Може би държавата трябва изрично да запише в приватизационния договор, че бивши ръководни кадри на БДЖ не могат да заемат шефски позиции в новата частна компания…

На фона на неизбежното поскъпване на горивата, пренасищането на пътищата с автомобили и липсата на достатъчно шофьори на рейсове (за което писахме неотдавна), железниците имат всички шансове да се превърнат в най-бързо прогресиращия отрасъл от българския транспорт и икономика като цяло. При едно адекватно преструктуриране и управление те биха били и стимул за развитието на много български градове и градчета, защото пътуванията между тях значително ще се улеснят.

Ето това е нещо, върху което си струва да акцентира всяко смятащо себе си за „прогресивно“ и „евроатлантическо“ правителство, вместо да се тупа по гърдите, че летящите със самолет нашенци вече ще минават по други пътеки по европейските летища, за сметка на напълването на нашата страна с имигранти от Третия свят. Както е казал народът за подобни ситуации, то е като да вържеш „на прасче звънче“. Влаковете им са в пъти по-редки от преди, закъсняват най-редовно, но пък влизат като на парад по Западните летища. Страшна гордост, няма що.