Протестите в държавата-флагман на Евросъюза са индикация за проблеми, от които и ние ще сме потърпевши

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 20 януари

Легендарният едноименен роман на Виктор Пасков е блестяща метафора за неоправданите надежди и разбитите илюзии. В него Германия е като символ на едно несбъднато лелеяно благо за нас, българите.

Тези дни най-могъщата (поне доскоро) европейска страна е обхваната от многолюдни и шумни стачки и протести, за които в официалните тукашни медии не се съобщава нищо. Също толкова пестеливи са и каналите от съседната на Германия Австрия – страхът вирусът на недоволството да се прехвърли и там е по-голям от грижата за обективната и пълна информираност на гражданите от Шенгенското пространство.

Из Берлин шестват дълги колони от трактори и комбайни. Дисциплинираните местни граждани търпеливо ги изчакват по булевардите, някои свирят с клаксони в знак на одобрение, други негодуват. Ексцесии няма, ако не броим един опит на трактор да се пребори като великденско яйце с полицейски БТР. Немците и в протестите си са безупречни.

Ключови магистрали бяха блокирани. Голяма част от влаковете из страната спряха да се движат. Наложи се нашето външно министерство да призовава българите да пътуват до Германия само в краен случай. На фона на информационното затъмнение какво, аджеба, се случва там, този апел прозвуча направо куриозно. Да не би да са объркали Германия със Сирия или Палестина, питаха се зевзеци по шенгенските летища.

Всъщност, там открай време се протестира за какво ли не – демократична държава, ще каже някой, и ще е прав. Само че от десетилетия насам Германия не е била в рецесия, в каквато се намира в момента. А според някои статистически показатели дори е отстъпила мястото на Русия като водеща европейска икономика и пета в света. Русия с 18-те хиляди санкции срещу себе си…

Протестът на немските фермери беше породен от намерението на правителството на Олаф Шолц да спре субсидиите за дизеловото гориво, което неминуемо би ги изправило пред нуждата да вдигат цените на продукцията си и да загубят конкурентноспособност на европейския и световния пазар. Същевременно кабинетът продължава да отпуска помощи за войната в Украйна в размер на милиарди евро от федералния бюджет. Така се стигна до безпрецедентни действия, каквито в тази държава-еталон на реда и просперитета не е имало от много години.

Разбира се, брюкселски-ориентираната официална преса побърза да обясни събитията не с безумните действия на правителството, а с амбициите на десни националисти да дойдат на власт. Всъщност, възходът на този тип политически формации изглежда неминуем след вече двегодишната безумна политика на подчинение под вашингтонския диктат, който на практика постави могъщата германска икономика на колене. И не, това не са някакви местни „Копейкиновци“, колкото и да им се иска така да го обяснят на някои пропагандатори.

От една страна, Германия все повече е завземана от имигранти от различни етноси и религии от Азия и Африка, които все повече ерозират тамошното общество. От друга, работната ръка все повече не достига. Получава се така, че всички отиват към Германия не за да работят, а само за да получават пари от щедрото коалиционно правителство на Шолц, проповядващо „евроатлантически ценности“. Към 2035-а година на Германия няма да й достигат поне 7 милиона квалифицирани работници от различни отрасли, сочат прогнози, цитирани от агенция Ройтерс тези дни.

В бюджета на Шолц за 2024-а зее дупка от 17 милиарда евро. МВФ предрича ръст на БВП от едва 0.9%, при среден скок за напредналите икономики от 1.4% за същата година. От януари в страната влязоха в сила куп нови рестрикции и данъчни утежнения. Същевременно, минималната работна надница беше увеличена – от 12 евро на час на… 12 евро и 41 цента. С 3 процента и нещо! Междувременно цената на месото и на много други продукти вече е скочила двойно.

Това са все предизвикателства, които в условията на продължаваща война в Украйна и санкции към Русия (така и няма ясен отговор кой взриви едната тръба на Северен поток и защо не се използва втората, която е здрава, а се внася руски газ по заобиколни начини), Германия трудно ще преодолее – не и без да накара своите собствени граждани да платят сметката.

Има нещо особено иронично и символично във факта, че точно немският фермер, немският бачкатор, който десетилетия наред е влачил като вол не само страната си, но и цяла Европа, сега е докаран до положение да протестира в най-големите зимни студове. А информационното затъмнение върху този факт пък е косвено доказателство за страховата психоза, в която се намира цялата либерална котерия, управляваща натовските държави от Европа.

А защо толкова „мръсната приказка Германия“, каквато реално е днес, ни касае нас? Някой би казал – що за путинизъм и копейковщина е да ни занимават със стачките и проблемите в Берлин? Само най-невежите не се досещат, че когато нещо лошо се случва в Германия, това винаги се отразява и на България. Така е било през цялата ни история, така е и сега, когато тя е наш водещ външнотърговски партньор.

Дори само заради факта, че българската търговия е доминирана от немски гиганти като „Метро“, „Кауфланд“, „Лидъл“ и „Била“, ние можем да се окажем не чак толкова косвен, а пряк потърпевш от трусовете в тамошната фермерска индустрия. Да не говорим и за по-сериозни ефекти от цялостната германска рецесия.

Дори и проблемите там да бъдат временно разрешени, по-скоро замразени, общата перспектива, изразена в числата от по-горе, няма как да се промени. За нас тук в България не остават много опции какво да правим. Но може би поне ако започнем да наричаме нещата с истинските имена, а да не си държим главите заровени като щрауси в пясъка, би било едно добро начало.