Имам много любими песни на този свят, и тази е една от тях – от онези, които няма опасност да ме преследват отвсякъде – от заведения, радиостанции или нечий случаен плейлист. Свикнал съм да си я пускам в особени моменти на „дръзка меланхолия“ – когато се радваш на самотата и на някакво предизвикателство, което те е връхлетяло. Придвижваш се нанякъде, чакаш нещо, извършваш нещо неприятно, но неизбежно… Идеална е за такива случаи.

Парчето The Ubiquitous Mr. Lovegrove е от шестия албум на австралийците „Дед Кен Денс“, добре познати и на тукашната публика – Into the Labyrinth от 1993-а. По-наблюдателните са я чули и в една сцена от филма на Шон Пен „На кръстопът“ от 1995-а, с Джак Никълсън, Дейвид Морз и Анджелика Хюстън.

Мелодията наистина е меланхолична, но текстът – не съвсем. Реално думите са изпълнени с ирония и сарказъм и разказват за любовни разочарования, раздяла с илюзии – без тъга и песимизъм. Лирическият герой на Брендън Пери се самосъжалява, задето е бил толкова доверчив, но се зарича повече да не допуска тази грешка. Манипулациите на доскорошната му любима няма да минават повече…

_{I thought that you knew it all
Well you’ve seen it ten times before.
I thought that you had it down
With both your feet on the ground.
I love slow … slow but deep.
Feigned affections wash over me.
Dream on my dear
And renounce temporal obligations.
Dream on my dear
It’s a sleep from which you may not awaken.}

_{You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I’m serving time in disillusionment.}

_{I don’t believe you anymore … I don’t believe you.}

_{I thought that I knew it all
I’d seen all the signs before.
I thought that you were the one
In darkness my heart was won...}

Заглавието иначе няма нищо общо с текста – често срещан похват в прогресивната музика. Тук то носи името на епизод от стара британска тв поредица в стил Джеймс Бонд от 60-те години – „Таен агент“. Дори клипът, който виждате тук, е съставен изцяло от сцени от него.