22-годишната Анджелина Манго от крайбрежното тиренско градче Маратея спечели 74-ия фестивал на италианската песен „Санремо“ и ще представя страната си на тазгодишната „Евровизия“ в Швеция. Тя беше предварително сочена за фаворит и има защо – песента й е оригинална, запомняща се, макар и изпълнението на живо да не е толкова добро, колкото студийното. Това реално е и основният риск и пречка пред по-нататъшния й успех – почти невъзможно е на живо да се пресъздаде цялата динамика и енергия на парчето La Noia (Скучно).

На мен най-много ми хареса песента Tuta Gold на 31-годишния Махмуд (син на египтянин и италианка от остров Сардиния). Предполагам, че и на цялата италианска аудитория. Той обаче е двукратен победител в Санремо за последните 5 години (2019 и 2022) и организаторите всячески се постараха да не стигне до финалната петица, за да не спечели за трети път. На финалната права го класираха едва шести, въпреки че в Топ 5 имаше поне две песни, които не бяха по-добри от неговата. Но той едва ли се сърди – обречен е да бъде звезда от ранга на Maneskin, а парчетата му – да са вселенски хитове.

„Не съм добър в преследването. Може да имам и пет телефона в облеклото си, цялото златно, но не очаквай да те потърся“. Звучи повече от убедителен.

Но още поне 3 изпълнения на „Санремо“ ми направиха силно впечатление. Давам си сметка и че това е ефект от маратонската програма от 5 вечери от по 4-5 часа в театър „Аристон“ – когато слушаш изпълненията няколко пъти поред, само с различен стайлинг на певците, накрая наистина успяваш да ги възприемеш и да обикнеш тези, които си заслужават. Ако ги чуеш само по веднъж, най-вероятно изобщо няма да ти влязат в съзнанието, камо ли в паметта.

Голям фаворит на тв публиката беше 23-годишният неаполитанец Джолие, който пее на тамошния диалект. Може би ако сериалът „Гомор“ продължаваше, неговите песни щяха да звучат в почти всеки негов епизод. Ако опираше само до телевота, сигурно Джолие щеше да спечели – друг е въпросът как би се възприело неговото парче на „Евровизия“. Така че и той надали е много сърдит, че не е победител.

Но 28-годишният тосканец Ирама (артистичното му име е анаграма от второто му – Филипо Мария Фанти) има повече основания да се сърди, че не спечели. Баладата му Tu no (Не и ти) е сърцераздирателна по начин, по който ги пее Майкъл Болтън, а личната му харизма е много над тази на Анджелина Манго.

И последната песен, която запомних от това „Санремо“ е на 24-годишната певица от Ломбардия Клара Сочини – Diamanti Grezzi (Нешлифовани диаманти). Ослепителна, талантлива, с непринудено излъчване наистина на суров диамант – пред нея несъмнено има бъдеще, макар че сигурно не всяка година ще разполага с толкова хубаво парче. Жалко, че го класираха някъде след 20-о място.