Интервюто на „двойника на умрелия“ пред Тъкър Карлсън не каза нищо ново, но отекна шумно в Западния свят, защото озвучи доскоро неприемливи реалности

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 16 февруари

(тази статия беше публикувана преди 2 седмици, два дни преди смъртта на Навални, която, уви, и точно както прогнозирах, много бързо излезе извън медийния дневен ред. Фактите и обобщенията в нея обаче продължават да са все така актуални)

Двучасовият разговор на руския президент с най-известния американски журналист ще остане в историята дори само заради злостния отзвук, който предизвика. Цялата пропагандна машина на натовските държави беше моментално впрегната, за да омаловажи това интервю. Някои дори заподозряха, че хейтърската кампания не е случайно организирана – това е начинът посланията на Путин да се прокраднат до максимално широка аудитория. Няма по-сигурна гаранция, че нещо ще предизвика интерес, от това официалните западни медии да се опитват да го „канселират“.

И в тези предположения има сериозна логика. Това интервю е първата, неотменима предпоставка да започне някакъв диалог между Америка и Русия (ако той изобщо е спирал напълно). Щом във Вашингтон са узрели за промяна на наратива и за нов подход към ситуацията в Украйна, това трябва да се прокрадне и в главите на широката американска публика. А няма никакъв по-добър начин това да се случи, освен чрез уж „нерегламентирано“, заклеймявано интервю на журналист-тръмпист, наричан от някои и путинист и рубладжия – нищо, че със състояние от близо 400 милиона долара той е най-богатият телевизионер в света днес, а може би и на всички времена.

Всеки опит да се търси някакъв комерсиален интерес, „продажничество“ и „предателство на американските интереси“ у действията на Тъкър Карлсън са точно толкова нелепи, колкото и обвиненията към предприемач №1 на Щатите Илон Мъск, че е агент на Москва, Пекин, Бейрут и Техеран едновременно. Дали умишлено или косвено и неволно, този 54-годишен мъж свърши първата и най-черна работа на Белия дом, ЦРУ и американската дълбока държава – да озвучи пред максимално широка аудитория факти, хипотези и гледни точки, които досега са били старателно скривано от нея табу. След подобна порция алтернативно мнение, след такова „официализиране“ на другата перспектива към днешната действителност, американската държавна машина вече е с отвързани ръце. Каквото и да предприеме тя оттук нататък, дори и „най-скандалното“ – постигане на някаква договорка с Русия – то вече ще бъде ако не напълно прието от всички американци, то най-малкото разбираемо за тях.

В своята същност това интервю е началото на един дълъг преговорен процес. Някои наблюдатели (украински, не техните жалки клакьори у нас, разбира се) отидоха дори още по-далеч. За тях разговорът на журналиста с Путин е по-маловажното нещо, което той е свършил в Москва. Много по-вероятно е той да е сондирал (ако не от името на Байдън, то поне от името на Републиканската партия, която се кани да го наследи в Белия дом) възможността Украйна да бъде изтъргувана с Кремъл срещу подкрепа на американските действия в Близкия и Далечния Изток. Звучи като конспиративна теория, наистина, но пак е много по-близо до здравия разум от безумния хейт, който се изля в българските грантаджийски сайтчета и телевизионни студиа.

Само в официалните акаунти на Тъкър в две от най-популярните мрежи – Х и Ютюб – интервюто вече е гледано над четвърт милиард пъти. Като се прибавят към това копията и преводите във всевъзможни други акаунти, публиката му далеч надвишава населението на САЩ и Русия, взети заедно. Едва ли в историята досега е имало и ще има друго видео по толкова сериозна и умозрителна тематика, което да е достигнало такова покритие. А въпросът ще доживеем ли някога американски президент – който и да е той, а камо ли невнятния Джо Байдън – да отговаря в продължение на над два часа на въпросите на руски журналист, звучи не просто риторично, а подигравателно.

Разбира се, за голяма част от гледалите интервюто, Путин е или отдавна умрял (в най-лошия случай – през септември миналата година, а може и по-рано) и заменен с двойник. Той е убиец на олигарси, човек, който хвърля в тъмница храбри мъже като Навални плюс американски репортери от „Уолстрийт джърнъл“, мултимилиардер с тайна жена и помпозно имение на брега на Черно море, диктатор с имперски амбиции, който иска да завладее цяла Европа като един нов Хитлер. Руснаците все така крадат чипове от перални, за да ги слагат на ракетите си, воюват с лопати в окопите, изнасилват бебета в окупираните територии, подсилвайки се с Виагра, а магазините в родината им са с празни рафтове. И са готови да пуснат атомна бомба навсякъде, за да затрият човечеството веднъж завинаги…

Тези хора няма да си променят мнението никога. Дори и тази война да бъде замразена, когато и да стане това, насажданото омерзение не само към Путин, но и към всичко руско, не би изчезнало с магическа пръчка. За тях дори и ако той казва, че навън грее слънце, те ще са убедени, че там е непрогледна нощ. Половинчасовият курс на Путин по история на Русия и Украйна за тях е „фейк“, Кремъл винаги е бил завоевател и подтисник, а всички московски държавници (с изключение може би на веселяка Елцин, но само до някъде) досега са били и ще бъдат деспоти и тирани по рождение, пред които дори Сталин и Мао са като невинни първокласници. Ясно е, че той лъже за бъдещите си намерения, че с готовност би завзел и балтийските републики, и Полша, и България вкупом с цялото Черноморие, дебаркирайки вероятно на Камчия или на пристанището на Лукойл… Когато нещо е насаждано толкова методично в нечия глава, то няма как да изчезне от нея в резултат на някакво медийно събитие, пък било то и най-гледаното интервю в историята.

Но чрез този разговор дори и до ушите на тези хора достигнаха неоспорими истини и факти, които по-непредубедената и обективна западна аудитория вече няма как да не приема за реалност. Те са лесно проверими, статистически доказани и логически неопровержими. Единственият начин да бъдат омаловажени, с надеждата да бъдат отложени максимално напред във времето, е да бъдат игнорирани, заметени под килима. И като един истински Мирча Кришан да продължава масово да се твърди, че краставицата съдържа 99% вода, а Путин е новият Хитлер. Кои по-конкретно са тези реалности? Ето ги, в хронологичен ред от интервюто.

I.Използването на долара като оръжие се проваля

Огромната стратегическа грешка на Вашингтон доведе до това дори негови отколешни съюзници вече да намаляват резервите си в неговата валута. Статистически факт – до 2022-а година 80 на сто от транзакциите на Русия са били в долари и евро, 50 процента – в долари. В момента този процент е едва 13. Руската икономика обаче расте, вместо да се свива. Драстичен е спадът и в много други държави, които тепърва ще стават все по-развити и ключови за света. Доколко това е в интерес на американския данъкоплатец? Изобщо не.

II.БРИКС задминава Г7

През 1992-а делът на най-богатите западни страни от Г7 в световната икономика е бил 47%, а в момента вече е малко над 30%. Обратно – делът на държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, към които тепърва ще се присъединяват нови и нови членове) от 16% преди 30 години, вече е по-голям от този на Г7. Това няма нищо общо със събитията в Украйна и тази тенденция неизбежно ще се засилва. Как Щатите се адаптират към тази реалност – само чрез санкции, разпалване на военни конфликти и преврати в различни точки на света. Тактиката на Вашингтон е контрапродуктивна и няма да донесе нищо добро и в бъдеще.

III. Русия е била готова да преговаря с НАТО

На среща с Бил Клинтън в Кремъл Путин е поставил директно въпроса – би ли имала място Русия в НАТО? Първоначално американският президент казал, че това е интересна идея и че може да се помисли по този въпрос, но по-късно, по време на вечерята, и очевидно след консултация със свои съветници, откровено заявил, че това просто няма как да стане.

IV.Майданът в Киев е голяма грешка на ЦРУ

5-те милиарда долара, похарчени за преврата в Украйна, са нищожна цена, постигнала голям ефект – но той е отишъл твърде далеч. През 2013-а тогавашният украински президент Янукович се е съгласил да подаде оставка и да се проведат нови избори, които със сигурност е щял да загуби. Не е било нужно да се подстрекава бунт, да се пролива кръв в центъра на Киев, а после да се повежда война срещу рускоезичното население на Донбас. Ако това не се беше случило, днес Украйна нямаше да е в разруха, нито напълно зависима от американските пари и наставления. Смяната на властта в Киев през 2013-а беше победа за ЦРУ, но зле изчислена като последици.

V.Минските споразумения можеха да се спазят

Независимо от скорошните признания на европейски лидери, че никой не е имал такова намерение. Самият Путин също не е сигурен как това е щяло да проработи, но ако жителите на Донбас са започнали отново да получават пенсии, заплати и други социални плащания, зейналите рани е можело да започнат да зарастват. Вместо това Киев избра война с тези хора, и събитията от 2022-а са продължение на тези от 2014-а, когато е истинското начало на конфликта.

VI.“Северен поток“ е взривен от САЩ

Само американците имат не само пряк интерес, но и единствена способност да спуснат хора до дъното на Балтийско море и да взривят тръбата, доставяща газ до Германия. А германската политика, която и до днес отказва да използва останалата здрава втора тръба, или да договори получаване на енергия през Полша и Украйна, е самоубийствена и безумна. Очевидно Берлин, чиято икономика се свива все повече, днес не е нищо повече от колония на Вашингтон.

VII.Преговорите в Истанбул са били на косъм от мир

И този мир е бил осуетен след изтеглянето на руските войски от покрайнините на Киев в знак на добра воля и светкавичната намеса на Борис Джонсън. Мирни преговори може да има и сега – ако украинският президент не е забранил със специален закон да се разговаря с Москва. Ако този декрет не бъде отменен, очевидно мирът може да бъде постигнат само някъде извън Киев.

VIII.САЩ пращат свои наемници на фронта

Американските доброволци са втори по численост след тези от Полша и преди тези от Грузия. „Нима Щатите в момента нямат по-големи проблеми за решаване на собствена земя?“, попита Путин, визирайки проблемите по границата с Мексико. Страна с 33 трилиона долара външен дълг със сигурност има по-добра стратегия във външната си политика от сегашната, добави „новият Хитлер“.

IX.САЩ винаги ще печелят пропагандната война

Американски финансови институции контролират повечето основни европейски медии. Нима не знаете това, попита Путин своя събеседник. Затова Русия не се надява някога да спечели пропагандната война с Щатите.

X.НАТО може да се измъкне с достойнство

Стига да получи този шанс. Москва очевидно няма да полага усилия да му помага в това отношение, но ако има воля за това, винаги ще се намери изход от ситуацията, в която Западът сам се е поставил. Русия няма как да бъде победена – и то по дефиниция – но сега западните лидери започват действително да го осъзнават. Ние сме готови на диалог с тях, но те сами трябва да измислят как да се измъкнат от задънената улица, добави Путин. „Зная, че те го искат, но засега не са измислили как да стане. Нека ги оставим да помислят още“.

Дори и тези неоспорими реалности да продължат да бъдат отричани от чугунените глави, зомбирани от методична и дългогодишна пропаганда, след това интервю на Путин вече е налице една нова ситуация – стотици милиони други, не чак толкова зомбирани, за пръв път чуха тези факти. Оттук нататък ще е много трудно да продължат да ги отричат или да се правят, че те не съществуват. Първата крачка към мира е направена.