Ако лятното преместване на стрелките се отмени, воят на мрънкачите ще е още по-голям
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 5 април
Има много вицове за това как времето е едно от малкото неща, за което не можем да набеждаваме никого. Ето два от тях:
„ – Чу ли, че утре щяло да вали с гръмотевици?
-Абе да правят каквото щат!“
„-Другата седмица пак ще е облачно и с превалявания.
-Да бе, мамка им! Не стига, че им живеем…“
Наред с климатичното време, астрономическото също е обект на подобни терзания, и то далеч не само от вечно мърморещия българин. Сякаш някой нарочно прави така, че да му съсипва живота – и на него, и на неговите мрънкащи събратя из Европа. Въобще всичко на този свят, с което милиони и милиарди хора са свикнали и приемат като някаква необходимост, в наши дни не просто може да се постави под съмнение, а да се обяви като част от заговор за систематичен тормоз върху отделния индивид. Все някой иска да му краде фейсбука и информацията в социалните профили, да му следи локацията чрез телефона и тротинетката, да му гледа поръчките от „Еконт“ и банковите транзакции… Тази тенденция тепърва ще се задълбочава – нуждата от конкретни причини и виновници за някакъв наш проблем или дребен дискомфорт расте пропорционално на самодоволството и удобствата, с които много бързо свикваме и все са ни недостатъчни.
Преминаването от зимно към лятно часово време, което се случи последната неделя, е поредната точка от този списък. Вече 6 години то е любима дъвка на мрънкачите всяка есен и най-вече всяка пролет, когато в съботната нощ ни се губи един час.
През 2018-а Европейската комисия – този флагман и образец за държавническа мъдрост и управление – проведе онлайн допитване, в което се включиха „цели“ 4.6 милиона души – на практика точно 1 процент от цялото население на Евросъюза. Повечето поискаха смяната на времето да бъде прекратена. В България „за“ това се обявиха 96% от гласувалите, като повечето от тях предпочетоха да живеят през цялата година по сегашното лятно време.
Консенсус в Евросъюза обаче и до днес не е постигнат – дали заради абсолютната непредставителност на „допитването“ или заради близкия до ума факт, че в него са се включили именно и единствено вечно недоволните 1 процент мрънкачи – онези, които всеки ден търсят някакъв проблем, от който да се оплачат.
И слава Богу, че няма консенсус. Отделните държави имат различни географски особености и национални приоритети (някъде туризъм, другаде някаква друга местна специфика) и трудно ще изберат категорично между лятното и зимното време. Камо ли ако по този въпрос нямат редовни референдуми с минимум 50-процентно участие. Ако се позволи да има разлика при всяка отделна държава – едни по старото, други по лятното време, ще настъпи невъобразим административен и пътнически хаос.
Ето защо прословутото допитване и решение на Еврокомисията от 2018-а година ще остане поредната бюрократична недомислица – от онези, които в Брюксел раждат с много напъване и с основната цел да си оправдаят заплатите.
Мрънкачите, които и тази година изпълниха социалните мрежи с негодувание, че са им откраднали един час от драгоценното време (изпълнено с невероятно смислени и полезни неща в събота срещу неделя), дори не могат и да предположат какъв вой ще нададат същите те, ако евентуално преместването на стрелките престане. Само си представете какво би било, ако се изпълни волята на „участвалите в допитването 1 процент гласували“ и сегашното лятно време остане и през зимата. Те дори не подозират в какъв тъмен мрак ще трябва да стават всяка сутрин, за да водят децата си на детска градина и училище от края на октомври нататък. Тук дори не говорим за чисто икономическите ползи – че всяко домакинство печели немалко пари, живеейки активно предимно през светлата част от денонощието. Просто сутрините ни през късната есен и зимата ще преминават в полумрак и депресията ще бъде невъобразима.
Ако пък лятното време бъде отменено и остане само зимното, цяло лято ще се мръква с час по-рано и любимото прибиране Гърция в неделната вечер вече ще се случва по тъмно. Някой може ли да си представи колко повече катастрофи ще има вследствие на този факт? Не, разбира се. Сега по-важно е да се говори за „биологичния часовник“ и стреса, който местенето на стрелките причинявало в продължение на няколко дни…
Да караш кола по тъмно, особено по днешните пренаселени с коли пътища и улици, е в пъти по-стресиращо и опасно за живота, отколкото да се събудиш един понеделник и един вторник в 8 сутринта, а организмът ти да иска да спи още един час. С второто се свиква бързо, докато първото ще остане рисковано завинаги.
Дори и да е статистически факт (макар че това е много трудно да се докаже), че има някакви инфаркти и едва ли не смъртни случаи, причинявани от тази смяна, леталните инциденти от шофирането при по-рано паднал мрак ще са гарантирано повече.
Особено след ковид-локдауните и масовото отвикване да се работи в офис (много работодатели все още не могат да накарат служителите си да излязат от домовете си), обяснението какъв тормоз причинява по-ранното ставане в началото на тази седмица звучи направо нелепо. Ако изобщо са останали хора, които са истински, реално потърпевши от тази адаптация, то бъдете сигурни, че те не са сред мрънкачите днес. Понасят стреса безропотно, защото виждат далеч по-големите ползи от новия график. А най-шумно протестиращи са хората, за които наистина е все едно в колко часа ще започне работният им ден в понеделник.
У нас лятното часово време е въведено преди 45 години – с разумния аргумент, че това се прави в цял свят още от 1916-а насам. В края на въпросната 1979-а соцдържавата със задоволство отчита, че са спестени 90 милиона киловатчаса електроенергия – толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец. Нищо работа ли е това?
Но ако е безспорно вярно, че модерните технологии до голяма степен минимизират икономическата полза от тази промяна, като цяло прекарването на повече часове на дневна светлина, вместо на изкуствено осветление, и по-активния лайфстайл, до който това води, категорично са от полза за цялото население – без значение от мрънкачи ли е съставено или не е.
Прословутите „вреди за здравето“, които се цитират от различни проучвания, са базирани само на индивидуални показания – тоест оплаквания от хора, които ако не беше местенето на стрелките, щяха неистово да търсят някаква друга причина да не се чувстват добре. Например увеличеното количество поленови частици във въздуха. Или слънчевите изригвания. Или ретроградния Меркурий. Или Бог знае какво…
Истински дебат „за или против смяната на времето“ на практика не съществува. От едната му страна са реалните аргументи и доказани ползи, които са видими за милиони и милиарди хора по света. Мнозинството от тях обаче нямат нито нервите, нито желанието (за разлика от вашия смирен коментатор) да обосновават нещо дотолкова очевидно и общоприето. От другата страна на „дебата“ са единствено доводите на хора, чието ежедневие преминава в постоянно търсене на оправдания за собственото им недоволство от работата и от живота им като цяло.
Ако им се отнеме смяната на времето като повод за мрънкане, ще трябва спешно да търсят нов. И, бъдете сигурни, ще го намерят. А за 99-те останали процента, които са доволни от сегашната ситуация, вече ще бъде късно. Но това не би било нито първия, нито последния случай едно кресливо малцинство да налага волята си над мълчаливото стадо…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
„Биологичният часовник“ е реално съществуващ, но субективно работещ фактор. Вашият се провокира негативно от едно, моят от друго. Различни сме. Различно е общото ни здраве, тонусът ни, животът ни. Така че да не надценяваме „биологията“- с или без часовник. Отбелязвате правилно- оплакванията са ОТДЕЛНИ. Не може да се говори за система. Ако питате един лекар- неговата база за отговор ще са САМО неговите собствени пациенти. Е, хубаво де, ама пациентите на един лекар не са представителна извадка. Човек трябва да мисли за тия неща. Ето Ви пример. На мен изключително зле, в смисъл на медицински зле ми действа така нареченото нормално време. Астрологичното. Преместването с час назад. Полудявам просто. Две- три седмици не мога да дойда на себе си. Не спя, имам пристъпи на мигрена и прочее. Аз ще съм ужасно щастлива, ако си останем на лятното време. Не ми пречи. Но да се вземе някакво решение. Примерно- целият ЕС остава на това време и край. Щото ако всяка страна решава отделно, ще стане такъв цирк. Даже не ми се мисли. А всичките вопли за „вредата“ от лятното време всяка година даже не ги чета вече. Банални оплаквания на скучаещи хора.
ХаресвамХаресвам
Ако останем само на лятното, ще бъде ли хубаво от ноември до април сутрин в 8 да е мрак, и хората да бродят като сънени зомбита, отивайки на работа, училище, лекции? Не съм съгласен на това аз. Ползите от смяната два пъти годишно са в пъти повече от „вредите“.
ХаресвамХаресвам
Вярно. Не бях го помислила това за ставането сутрин през есента и зимата. Ето затова е хубаво човек да има ухо и за друго мнение, различно от неговото си собствено. Наистина, сега се замислих. Ама на мен ми е простено да не се сетя веднага! 🙂 Лекарят работно време няма. Понякога и в пет сутринта ми е на обяд, и в два през нощта ми е късно вечер. Едно от нещата, които моята професия трайно деформира наистина е идеята за време. 🙂 По разбираеми причини. Така че вероятно сте прав- ползите от двукратната смяна са повече от вредите. Пък и една мигрена ако нямам в годината, как ще разбера, че и мен ме боли глава като всички други хора. :)))
ХаресвамХаресвам
Мигрената си е мигрена – за такива неща винаги ще се намери причина 😉 Шегата настрана – повечето хора въобще не се замислят за все повече неща от заобикалящия ни свят, и то все по-елементарни. Освен това с лекота се допуска, че умните и мъдри хора от едно време са грешали, а сега ние сме вездесъщи разбирачи от последна инстанция по всяка тема. А истината е, че сега хората, включително и начело с онези, които взимат важни решения, са много по-глупави и повърхностни, отколкото са били едно време. И вълненията около смяната на времето са само един от многото примери за това. 😉
ХаресвамХаресвам
И за това не бях се замисляла, господин Неделчев! Че днешните хора, включая наистина умни и прилични такива, сме доста по- повърхностни, отдавна съм установила. Така че се съгласявам с Вас. Обаче това, което казвате- че с лекота приемаме, че хората някога непременно са грешали- затова не бях се замисляла! А като се замисля- и баба ми, и прабаба ми имаха доста по- ясна представа от тоя живот и особено от заобикалящата ни среда. Без три университета и пет дисертации. И вездесъщият Гугъл. Да. Не бях се замисляла. Пак сте прав. Признавам с удоволствие.
За мигрената има само две причини- лош сън и недостатъчен секс. Не се шегувам. Повярвайте на невролога все пак. Въпреки че според мъжа ми, цитирам: „Аз жена, която да каже, че сексът е достатъчно не познавам!“ 🙂 Шегата настрана. Нищо, че се усмихвам. Лош сън, тежък стрес и прочее. Късметлийка съм аз. Само при смяната на времето есента става. Имам дружки, и млади деца познавам- всеки месец по два-три дни са като ударени от метеорит. Грозна работа. Но неврологията още няма категорично обяснение. Уви. Колкото невролози питате- толкова рецепти ще получите…
И за друго се налага да призная правотата Ви, господин Неделчев. Даже читави, умни хора в днешно време чат- пат имат тежки пристъпи на синдрома Дънинг- Крюгер. Уви. Пък все си мислим, че сме венецът на Божието творение.
Но днес няма да се ядосвам. Имам повод да съм благодарна. По случай откриването на мото сезона получих много мил подарък от трима мотористи. Които съм събирала някога, сещате се. Подариха ми един прекрасен Св. Георги от Атон. Те и тримата са Георги, затова. Много се зарадвах. На иконата. И ми стана мило, разбира се. Пациентът рядко се сеща с хубаво за реанимация и такива работи…:) Да са живи и здрави и само извън болницата да ги виждам! И всички водачи на МПС, разбира се.
И да се надяваме, че току- що започналото ми дежурство ще е скучно. Е това е идеалното дежурство. Кръвно и температура. Цяла нощ. Дано!
ХаресвамХаресвам
Това с мотористите е наистина прекрасна и трогателна история… Чудесен ден за вас, наистина. При толкова благодарни хора няма как да нямате хубава карма!
ХаресвамХаресвам
Изглежда, че днешният Международен ден на здравния работник и вчерашният Св. Георги ми донесоха късмет. 🙂 Беше тежко, но хубаво дежурство. Всяко дежурство, в което никой не умира е чудесно. А денят общо взето го прекарах или спейки или с Биограф под одеалото. 🙂 Полага ми се, така да се каже.
Не знам какво да кажа за предположението Ви за добрата карма, господин Неделчев. А и въпросът с благодарността е леко особен по тези ширини. По ред причини. Аз съм детски неврохирург. Не че не лекувам и големи хора. Лекувам. Но те са не повече от 25% от всичките ми пациенти. Обикновено жестоки травми и зловещи тумори. А децата…О, децата! Те са единствената причина да не съм полудяла още. И да не съм се отказала. Мъжът ми постоянно ме подкокоросва да напиша книга. Заради всичко, което преживявам в работата си. Глупости. То ако и лекарите почнем да пишем…Но преживявам безумни неща с пациентите си. Това е истина. Вече не мога да преброя на колко първи учебни дни, кръщенета, че и сватби са ме канили. На всяка Голяма Богородица, на всяко Рождество, на всяко Възкресение телефонът ми блокира. И не мога да преброя картичките и рисунките, които получавам от моите малки и пораснали герои. Ето това прави кармата ми прекрасна- вероятно това имате предвид. Не знам дали може да си представите какво е да видиш шампион по плуване дете с няколко аневризми в мозъка. И шанс за оцеляване 5-9%. Не са важни процентите. Важното е да не се даваш. Куражът и силата на малките ми пациенти са истинско вдъхновение за мен. Колкото и патетично и смешно да Ви звучи. Ето, утре ще отбележи пълнолетието си момче от Шумен, което петима хирурзи преди мен отказали да оперират. Не поради липса на апаратура и/ или умения, не. Просто никой лекар не иска голяма цифра в личното си досие в графата Смъртност на пациентите. И си ги спестяват. Смъртниците. Защо аз не ли? По две причини. Първата е много лична и тя е моята вяра. Аз вярвам, че Бог винаги е от моята страна на операционната маса. Да не забравяме, един от най- тачените нови светии на Православието е бил хирург. Свети Лука Кримски. Втората причина пак е лична. Някога и аз съм била това. Смъртник. Някога и за мен един лекар е заложил всичко. И е успял. Спасил ме е. Та затова гледам да не се отказвам и аз. Пък и всеки лекар, който работи с деца ще Ви каже. Ти не спасяваш просто едно дете. Спасяваш цяло семейство. Знам какво говоря. Собственият ми първороден син умря в ръцете ми. Знам какво е. Да си безпомощен. И да знаеш, че си. Че нищо не можеш да направиш. Така че…моята карма са моите малки големи герои. Знаете ли, че точно в най- големия ад на ковида се наложи да оперирам злокачествен менингиом на пет годишно момче. Трябваше, не можехме да чакаме заразата да отстъпи. Но разбирате, че не допуснах никого при детето. При никакви обстоятелства. Бащата опита да ме удари, майката плачеше и не ми вярваше, че той е добре. Бабата директно ме обвини, че детето е мъртво и ги лъжа…Накрая склоних сестрата на майката да го види през прозорец точно за три минути и да му каже две думи по телефона. Опаковахме я, вкарах я и така. Телефонът беще на високоговорител. Трябваше да чуя, ако Иво се задъха. Лелята го попита аз ли съм тая лекарка, за която той на всеки преглед говорел. И чух ето това: „Тя не е лекар бе, лельо! Тя е феята, която извади орките от главата ми.“ Друго си е, а. Не е като да си „обикновен“ хирург. Да. В главата на Иво вече няма „орки“. Спечели сребро по някакво бойно изкуство по- малко от две години след тази операция. И цяла щайга медали по математика. Толкова за моята карма. С родителите е по- сложно, сещате се. Нападали са ме няколко пъти. Една дама успя да забие скалпел в ръката ми в спешното. Има късмет, че се възстанових без последици и без проблем да оперирам пак. Иначе аз щях да й забия скалпела. В черепа. И въпреки всичко- имам най- най- най- прекрасната работа на света. Ех, ако можеше и никой да не умира!
Извинявайте, дълъг стана коментара, но Вашите думи за кармата провокираха тия размисли. Знаете ли какво ми каза професор Каприев, когато му се похвалих, че съм положила Хипократова клетва и вече съм истински лекар. Каза ми, че се гордее с мен, разбира се. Но по- важното беше ето това: „Никога не забравяй. Ръката на лекаря знанието я държи, но Бог я води“. След четвърт век в професията спокойно мога да кажа- така е. Такива неща съм видяла на масата си, че съм убедена- половината от моята работа Той я върши. Благодарна съм за всеки спасен живот. И помня всеки изгубен. Помня ги до един. Странна работа е моята, господин Неделчев. Най- хубавото и най- страшното често се случва в рамките на минути. Та дано сте прав, че кармата ми е добра. Бих се радвала, ако е така.
Днес прочетох страниците за дядо Неофит. Плаках, признавам си. Спомних си, че няколко пъти посети болницата ни. Последният път- точно посред ковида. Представете си. Беше такава опора за нас това тогава! Такава подкрепа! Такива сили ни даде този изключителен човек. А сега вече можем само да си спомняме за това. Но Слава Богу за всичко. Така казваше прабаба ми- Слава Богу за всичко. И права е. Винаги имаме повече, отколкото забелязваме и винаги ни липсва по- малко, от колкото си въобразяваме.
Както винаги- бъдете здрав. И успешна нова седмица. За мен тя започва с два почивни дни. Ако не ме повикат спешно. 🙂
ХаресвамХаресвам
Хубава професия, от онези, които аз например никога не бих могъл да практикувам. Андрей Райчев има интересни разсъждения за лекарите като част от традиционната власт (чрез „подаряване“ на здраве). Препоръчвам ви всички или почти всички епизоди на предаването Кръг/Квадрат, има ги в ютюб, ако не сте ги гледали вече. Темите са много интересни и фундаментални, но се разискват на достъпен и много атрактивен език.
ХаресвамХаресвам
Заради смъртта е, нали. Затова казвате:“Хубава професия, от онези, които аз например никога не бих могъл да практикувам“. Или защото Ви е страх от кръв? Но не вярвам. По- скоро е заради загубата на хора. Да знаете колко пъти съм чувала това. Ще Ви кажа една тайна, господин Неделчев. Няма как да свикнеш. Със смъртта. Не можеш. Ако си нормален човек, ако си истински лекар- не можеш. А ако свикнеш- вече не си лекар. Трябва да смениш професията. Задължително е. Имах една преподавателка по генетика на специализацията във Вашингтон някога. Тя точно това каза: „Никой истински лекар не свиква със смъртта. Никога. “ Права е. Та предполагам, по тази причина призванието ми изглежда малко като занимание за супергерои…:)
За Кръг Квадрат ми казахте преди време, по друг повод. Тогава ми препоръчахте. Задължително намирам време за дискусиите. Добре че всичко качват в Ютюб канала си. Та мога да ги следя, като ми е възможно. Много интересни неща чувам там. Дори да не съм напълно съгласна. Така че отново- благодаря!
Андрей Райчев е колоритна персона. Обичам да го слушам. Дори само за да му опонирам. 🙂 Лекарите като част от традиционната власт? Интересно. Би било чудесно, ако наистина имахме власт. Над живота и смъртта. И над тия, които ни нападат, докато работим. Но това е друга тема, дълъг разговор. И мястото му не е тук.
Успешна нова седмица! 🙂
ХаресвамХаресвам