Когато през 2015-а режисьорът Робърт Родригес, сам по себе си корифей в екшън жанра, зърнал откъси от „Лудия Макс: Пътят на яростта“, станал от мястото си и се обърнал към Джордж Милър с въпрос-възклицание: „Как, по дяволите, успя да го направиш“?
Днес, 9 години по-късно, същите думи в още по-голяма степен важат и за новия филм от франчайза, който разказва за годините преди срещата на Фюриоза с Лудия Макс. 79-годишният австралиец Джордж Милър, създател на поредицата с Мел Гибсън отпреди 45 години, е постигнал нещо наистина невъобразимо. „Фюриоза“ е филм, който гледаш със зяпнала уста от първата до последната секунда и нито за миг не спираш да си мислиш как е възможно това изобщо да бъде заснето. А също така и измислено – като сюжет, като специфично чувство за хумор (дори и най-големите злодеи са по някакъв начин симпатични – нещо рядко срещано в цялата история на киното), като отделни сцени и каскади…
Това не е типичният „актьорски филм“, въпреки че и Аня Тейлър-Джой (а също и младата Алайла Браун като детето Фюриоза), и Крис Хемсуърт (неузнаваем като кръвожадния пустинен вожд Дементъс) правят ако не изключителни, то поне незабравими роли. „Фюриоза“ е нещо повече от оживял комикс – това е някакво торнадо от събития и спиращи дъха кадри, което те завърта и увлича, без да те пусне в продължение на 150 минути. Сигурно и 10 гледания няма да са достатъчни на човек, за да обърне внимание на всички малки култови моменти – те са буквално на всяка секунда. За някои дори направо се питаш – това как им е дошло на акъла да го направят, дали са били сигурни, че някой изобщо ще го оцени?
Ако „Фюриоза“ не получи поне номинация „Оскар“ за филм на годината, ще е скандално. Също и за сценарий и режисура. Но статуетки извън тези за грим, дизайн, монтаж, операторска работа и ефекти едва ли ще му дадат – точно заради липсата на достатъчно централни мъжки и женски персонажи.
По-важното е, че в 2024-а година е възможно такъв филм изобщо да бъде замислен и заснет – шедьовър, за който предварително си знаел, че няма да те разочарова, и който предизвиква възторг, какъвто вече си си мислел, че е невъзможно да изпиташ в киносалон.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
След много голямо чудене и маене все пак отидох да гледам филма. Нищо лично, аз принципно трудно гледам такива филми. Ники и децата повече харесват такива истории. Аз съм си тежък традиционалист. 🙂 Като ме хванат лудите гледам ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ. Като ми омръзне целият свят- ПОСЛЕДНИЯ САМУРАЙ. А като ми омръзне от мене си и ми стане криво от несправедливата съдба- който и да е филм с Хироюки Санада или Ален Делон. Иначе като имам нужда малко да се вкарам в дисциплина- гледам си нещо с Лиъм или с Пиърс. Какво съм клише, а. 🙂
Две неща устових. Първо- е как може на такова нещо да направят любимия ми Крис Хемсуърт!? 🙂 И второ- колкото пъти съм се доверила на Ваша рецензия, все не съм сбъркала. Както винаги- благодаря, господин Неделчев.
Разгледах си новия БИОГРАФ. Донесоха го сутринта таман за кафето. Ама четенето- от събота натам. Едно дежурство в Спешното и едно разположение 24 часа. После. Ама го разгледах подробно. Много харесвам Весела Бабинова. Има някаква неуловима, неопределима, но много силна харизма. Клементина Фърцова има доза аристократизъм, мааалко така, но напълно достатъчно, за да изглежда като потомствена херцогиня. А абсолютната ми слабост е Радина Боршош. Много ми допада тази млада дама. Приказна е. Усмивката й, излъчването й. И е много, много талантливо същество. Да са живи и здрави и дано ги чакат успехи и много аплодисменти. България не е най- доброто място на света да си актриса. Да питат Дарина Радева и младата Маравиля. Последната я видях случайно в Пловдив преди дни. Поразителна е. Все едно не е истинска. Не е до красотата- от вътре е. Специална аура.
И като една уважаваща себе си жена да кажа, господин Неделчев, че тайничко се надявам на същия материал, но за мъжете- актьори…:)
А шеф Токев ще го прочета с интерес. Много ми е любопитно дали в затвора е „попаднал на хора и станал човек“. Тия дни мернах друго негово интервю с безумното изявление: „В затвора всъщност ми беше спокойно и ми беше добре. Много неща видях по друг начин.“ Спокойно и добре? В затвора? Хората са пълни с изненади, какво ще кажете.
Благодаря за Багряна. Една от най- любимите ми поетеси.
Както винаги, бъдете здрав. По някое време в четвъртък ще си започна новия брой. 🙂
ХаресвамХаресвам