Редакционният увод в юлския „Биограф“
Dior е не просто готин бранд, той има и социално значение. Неговите продукти действат окуражаващо и въодушевяващо за жените, дават им допълнителна сила.
Холивудската звезда Джена Ортега
Този юлски брой е от онези, за които ми е било хубаво да мечтая, да мисля за тях в бъдеще, а не в сегашно и минало време. Човекът на корицата – Кристиан Диор – е от личностите, за които сякаш са създадени списания като Biograph. Човек, повлиял не само върху една цяла индустрия, а върху живота и лайфстайла на всички.
Отделили сме достатъчно страници, за да анализираме феномена Dior. Сигурен съм, че това издание ще бъде оценено далеч не само от читателите, които имат пристрастие към модата и нейната история. Но ще ми липсва мисълта, предвкусването за това какъв интересен брой сме в състояние да посветим на този велик французин. Вече го направихме и ще трябва да заменя тази журналистическа фантазия с нова. Дай Боже всекиму такива проблеми, нали?
Модната тематика в 154-ия ни том се допълва от историята на Юбер дьо Живанши и Одри Хепбърн. Надникваме и зад стените на Ермитажа – петербургския мега-музей, създаден преди 260 години, и изброяваме 15 от най-големите негови шедьоври.
Жени с голямо Ж, като Маргарита Михнева и Неделя Щонова, композитор-легенда като Стефан Димитров, топ-олимпиецът Белчо Горанов, футболният герой Димитър Димитров-Херо – списъкът на големите личности, гостуващи в юлския ни брой, е респектиращ. Интересна е и темата за „летящата чиния“ на Бузлуджа, която вече живее втори живот благодарение на младата наша архитектка Дора Иванова.
Но не пропускайте и репортажите ни този месец – за бункерите, с които е осеяна цяла Източна и Южна България и за пазарите, на които 20 000 българи най-редовно правят шопинг в Одрин. Специални благодарности за тях на Божидар Божков и Петър Бойчев.
Желая ви прекрасно лято!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
„Времето, което отделяш за своите обувки, никога не е твърде много“. Само един от знаменитите и вдъхновяващи цитати на Диор. Кристиан Диор.
Страхотен нов брой, господин Неделчев. Както винаги, без разочарования. 🙂 И както винаги- БИОГРАФ не изневерява на специалната си връзка с модата, която редовно ни представяте от различни ъгли и с много интересни истории.
За момента прочетох само интервютата с невероятния Стефан Димитров и колегата доктор Щонова. Единият от двамата най- известни лекари в тая страна. Другият е повелителят на веселите субстанции доктор Мирослав Ненков. Лекарски хумор. Така наричаме анестезиолозите- „колегата с веселите капки“. 🙂 Не знам. Мен ако питате, един лекар трябва да е при пациентите си. Не в телевизора. Но това е само една гледна точка. И далеч не е единствената. Нито пък единствено вярната, предполагам.
Видях материала Ви за новите стари Хали. Хубаво е, че сте го написал. Изговори се какво ли не за тоя ремонт. Полезно е да видиш гледна точка извън ракурса на обикновената реклама и/или обикновеното критикарство.
Кавър сторито за Диор ще ми остане за неделя. За десерт след работа. 🙂 Имам противоречиво отношение към модата. Аз съм малко като Анди Сакс. От първата половина на Дяволът носи Прада. Преди обувките Джими Чу, чантите и прочее. Струва ми се пълно безумие и „суета сует“ цялото това хвърляне на тирове с пари за нещо, което точно след три дни вече никой не забелязва. А и модата като индустрия има много тежки грехове. Непростими грехове, бих посмяла да твърдя. Всеки лекар ще Ви каже това, господин Неделчев. Вече дори не помня кога престанах да обръщам внимание на изречения като: „Не ми давайте лекарства, от които се пълнее!“ и прочее вселенски тъпотии. Претърпяваш спешна, животоспасяваща операция за руптура на аневризма- състояние, което принципно има към 85% смъртност. В хода на операцията откривам в мозъка още ТРИ аневризми. И ЕДИНСТВЕНОТО, което имаш да ми кажеш, след като оцелееш е, че не искаш да напълнееш от медикаментите, които ще ти помогнат да се оправиш? Сериозно ли. Това е само един пример. Не най- драстичният.
Това от една страна. От друга обаче модата е свят, който вдъхновява и променя животи. Дори аз не мога да отрека това.:) Преди години гледах един документален филм за Валентино и като омагьосана слушах как разказва за някакво мазе и някаква шевна машина. Едно мазе и една машина. Началото на една мечта. На една легенда. Модата е и това, нали така. Сигурно ще Ви се стори много смешно, но много добре помня точно какво направих с първите малко повече пари, които си спечелих в началото на следването си в Рим. Отидох в магазин на този същият Валентино, имаше разпродажба. Дни наред съзерцавах на витрината една най- обикновена червена рокля. Да, червеното на Валентино. Онова червено. Дълга рокля без ръкав с V образно деколте. Толкова. Влязох вътре и посочих една чанта. Дамата се усмихна: „А няма ли да пробвате роклята, която гледате от дни?“ Усмихнах се горчиво. „Няма да ми стане, госпожо. Дебела съм“. Жената зяпна. Но само за миг. После се усмихна. „Облечете я. Заради мен“. Така и не знам защо не отказах. Роклята заспа върху ми. Сякаш…сякаш беше ушита върху мен. Буквално. Не знам дали можете да разберете. Не е въпросът в роклята. А в усещането. Почувствах се…почувствах се красива. Неустоима. Способна да променя света. Предполагам, това също е част от невидимата магия на модата. Разбира се, на онази мода преди брандовете и големите корпорации. Модата от времето на гиганти като Диор, Живанши, Шанел, Баленсиага. Щом модата може да докосне дори човек като мен, значи наистина е вълшебна. С години носих онази червена рокля. Стои в една кутия на тавана. 🙂 Пазя я, да. Сърце не ми дава да се разделя с нея. Знам, че е смешно. Но е така. Ако имах тази възможност, бих носила рокли на Баленсиага. Неговият стил ми говори. В днешно време харесвам само разточителните източни приказки на Ели Сааб. А любимият ми парфюм е създаден от Живанши. Както казва мъжът ми: „Бутилка Амариж винаги ще отключи сърцето ти“. Е, зависи кой ми го подари този Амариж, но по принцип е прав. 🙂
Знаете ли кое е най- точното определение на красотата и стила, което съм чувала, господин Неделчев? Това на Джорджо Армани. Който, прочее, не прави дамски дрехи. Той казва: „Елегантността не е да се набиваш на очи. Елегантността е да се врязваш в ума“. Прав е. 🙂 Пак и отново, много благодаря! Прекрасен нов брой на любимото списание!
И на Вас прекрасно и хубаво лято! 🙂
ХаресвамХаресвам