Кога се напълнихме с толкова зомбита? Няколко шокиращи извода покрай истерията около един инфлуенсър-пътешественик
*“Треска за скорост“ – популярна компютърна игра от 90-те години. Speed е и съкратеното прозвище на популярния ютюб-инфлуенсър Дарън Уоткинс (ISHOWSPEED), който наскоро посети София. Същата дума се използва и като жаргон за наркотика амфетамин.
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 19 юли
Миналата седмица у нас се случи едно събитие, което би могло да мине и незабелязано, но предизвика фурор – и в реалния живот, и в медиите, и в интернет-пространството. Изненадващо в София се появи един тъмнокож „ютюб-инфлуенсър“, кандидат-рапър и пътешественик, който за броени часове събра около себе си тълпа от над хиляда младежи, преследващи го навсякъде из центъра на столицата.
Да, това събитие отекна надалеч и в няколко различни аспекта. Преди всичко – рекламно-туристически: покрай директното му излъчване онлайн, за България и тукашната действителност научиха над 4 милиона последователи на Спийд (ISHOWSHPEED, както е цялото прозвище на Дарън Уоткинс от Синсинати, щата Охайо). Това е в пъти повече от вниманието, което страната ни би получила от някой кратък клип по „Евроспорт“ или Си Ен Ен, платен от туристическото министерство.
Отделен е въпросът дали подвизите на лаещия като куче и вечно превъзбуден американец биха заинтригували някой зрител от родината му да се вдигне и да посети страната ни. Но не може да му се отрече, че се постара – игра хоро, облечен от глава до пети в народна носия, мина през жаравата на нестинарски огън, разговаря с улични минувачи (дори бе страстно целунат от Емрах Стораро – запазена марка на певеца – б.а.), снима се пред църквата „Св. Александър Невски“ и посети столичното кметство, където разцъка с футболна топка от Стоичков, побъбри с кмета Терзиев и се изтъпани върху парапета на балкона, поздравявайки екзалтираната тълпа, превзела улица „Московска“ под украинското знаме…
Отношението на Спийд към България беше добронамерено, но той трудно сдържаше учудването и дори шока си от сервилното възхищение, което предизвика с появата си. По същата причина едва прикриваше и снизхождението си. Държеше се така, сякаш ние сме Третият свят.
За сравнение – ден преди това американецът посети Румъния, където нито за миг не събра повече от няколко души накуп. На повечето места дори си нямаха и представа кой е този тъмнокож младеж с антураж от охранители и видеооператор, който обикаля насам-натам из Букурещ…
По улиците на София Спийд беше преследван от стотици обезумели младежи, готови на всичко, за да получат секунда внимание от него. Около колата му се струпваше екзалтирана тълпа, която удряше по стъклата и крещеше името му. Сигурно такова нещо не е прежиявал дори Майкъл Джексън в апогея на славата си, когато посещаваше Южна Африка, Сенегал и Тунис…
„Чувствам се като в някакъв зомби-апокалипсис, човече!“, беше шокираният му коментар от минибуса. Около него тичаха, караха колелета, тротинетки или коли действително някакви подобия на зомбита. Живи мъртви, излезли от снимачната площадката на холивудски хорър.
Това е едно цяло ново поколение, за което не само обществото ни като цяло, но дори и собствените му родители имат минимална представа – какви неща го вълнуват, какво може да предизвика интереса и възторга му. И то до степен да го преследват по улиците на София. Това са момчета със силно ограничена обща култура, напълно нехаещи за официалната медийна среда, или просто тотално игнорирани от нея. Утре същите тези младежи ще отидат да гласуват на избори, и ще се учудваме от решенията, които ще вземат пред урните. Или по-вероятно изобщо няма да гласуват.
Тълпите от зомбита в центъра на София, съпоставени с небрежно учудените от същия този Спийд румънци, са нагледен показател за степента на мозъчно промиване, достигната у нас. Стадните рефлекси тук са в апогея си. Всеки е готов да прави онова, което и хората до него правят. Интересите на цели прослойки хора, в случая младежи, са фокусирани изцяло извън традиционната култура и медийния мейнстрийм. Вината за това, разбира се, е и на последния, който е свикнал изненадано да върви след събитията, отразявайки ги сервилно и с учудване. Тези същите младежи правят цирковете около абитуриентските си балове пред същата катедрала, където подскачаше и Спийд. Пак те дишат балони до припадък по дискотеките, смучат вейпчета и наргилета, возят се на тротинетки по двама, изкарват двойки на матурите си по български, или пък посрещат Нова година на опашка, за да се натъпчат на някакво парти в Киноцентъра, което е продало 4 пъти повече билети от допустимото, а вътре бродят като призраци в търсене на тоалетна, в която да се надрусат.
Напълно игнорирано от предишните генерации, расте едно ново поколение от тикток-, инстаграм- и ютюб-зомбита, неспособно да фокусира вниманието си върху нищо за повече от няколко минути и дори броени секунди. Те вече не гледат цели филми, а 30-секундни техни резюмета в някоя социална мрежа. Държат се като герои от японска анимация или компютърна игра. Общуват помежду си не като хора, а като животни.
За всичко това лаещият Спийд, разбира се, не носи вина. Но появата му у нас извади наяве шокиращия поколенчески апокалипсис, който се задава.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Гледах кратък клип с опита за минаване през жаравата. И видях снимка с носията. Боже, каква гротеска! На мен поне ми се видя обида и оскърбление някакъв си нечленоразделен мамин Льольо да е облечен така и да му показваме нестинарството, сякаш е експерт от ЮНЕСКО. Иначе и аз като Вас не разбирам истерията, предизвикана от този индивид. Но вероятно всичко това е закономерно и дори нормално. Щом недоразумение като Криско може да напише автобиография в този момент от живота си, когато най- малкото не е на преклонна възраст и да има претенцията, че е постигнал кой знае какво- защо не и този субект от не знам къде си да е снисходителен към нас? Странностите на поколенията са видими- и лично за мен напълно необясними- далеч не само при аудиторията на този човек. Ако прежалите известно време, ще установите нещо, което аз забелязах случайно, но жестоко ме дразни. Защото това е висша форма на лицемерие и перфидно високомерие. Този свят е пълен с прекрасни успешни българи, които са като ходеща реклама за страната ни. И които УЖ са много горди с произхода си. Докато не отворите сайтовете и личните им страници. Които…нямат опция „Български език“!? Но иначе те са големи „патриоти“ и много „обичат“ България. Ето това е снизходително отношение в чист вид. Гарнирано с щедри дози високомерие и арогантност. И, да. Това ме дразни. Всяко лицемерие ме дразни. Борис Христов преживя в чужбина целият си живот и говореше български в чист книжовен вид. Даже малко старомоден като лексика. Гяуров и Гюзелев не надмогнаха мелодиката на италианския изговор, но нито един от двамата не си позволи да говори с „акцент“. А Соня Йончева не можеш да я слушаш повече от три минути с нейното маниерничене и „италиански акцент“. Ето това е снизхождение. И дразни. Поне мен. Липсата на покритие между това, което казваш и това, което правиш, винаги е дразнеща. Междудругото, не знам защо на този от ю тюб се решили точно нестинарство да му покажат. Пленете на мартеница би било достатъчно. 🙂
ХаресвамХаресвам
Лично аз автобиографията на Криско я харесвам – доста поучителна е и би била полезно четиво за феновете му. Друг е въпросът колко от тях са си дали труда да я прочетат. Срещу усилията на Спийд също нямам нищо – той това прави, това му е работата, сравнително уважително подходи към традициите ни. Но снизхождението си към тълпата зомбита му беше трудно да сдържа. Просто те бяха символ на националната ни дупедавщина, демонстрирана и във външната ни политика непрекъснато напоследък…
ХаресвамХаресвам
„Национална дупедавщина“. Едва ли може да се каже по- точно! Макар и не много красиво като изказ. Ето Ви още нещо за размисъл. Преди няколко месеца Самуел Финци издаде прекрасна книга. Автобиографична. В Германия. На немски език. В интервю за голям немски вестник по този повод отговаря така на въпроса защо книгата е на немски и ще има ли българско издание: „Не виждам никакъв смисъл да излиза на български език нещо, което биха прочели сто човека пряко сили.“ Сериозно ли. Сто човека!? Явно господин Финци е напълно убеден, че в България живеят милиони неграмотни, прости, тъпи същества, които нямат други интереси освен пряко биологичните си. Разбира се, негово право е да мисли така. В крайна сметка, минаха доста години от друго негово интервю, в което заяви, че не е български, а европейски актьор и „някаква си национална география на произхода“ нямала никакво значение. Това също е негово право. Да се самоопределя както сметне за нужно. Но да твърдиш, че има „сто човека“, които се интересуват от таланта ти и пътя, който си минал към успеха си, е доста високомерно и нагло. И възмутително. Възмутително е, защото в тази страна има много повече от сто човека, които винаги са ценели и подкрепяли таланта на господин Финци и работата му. Е, със сигурност са с един по- малко вече. Купих си книгата му от Берлин преди да видя онова интервю. Така и не съм я отворила. Няма и да го направя. Принципен въпрос. Щом толкова цивилизован и фин човек като Финци е способен на подобно пещерно високомерие, какво да кажем да хора, нямащи и половината от тази култура, образованост и цивилизационен пласт? Та и тази интернет звезда и подобните му и те така. Имал бил не знам си колко последователи. И? Създал си ваксина срещу рак? Открил си механизма на Арцхаймер? Знаеш как да победим Даун, Аспергер, Рейно? Създал си новаторски практики в медицината, които помагат на милиони? Не си. Тогава каквао звезда, какви три лева. Имам над десет патента за иновации в хирургията на мозъка и периферната нервна система. Спасила съм десет човешки живота само за последните три дни. Никой няма да дойде да ме учи на нестинарство. Това е скука. И добре, че е така. Винаги съм казвала, пак ще повторя. Настоявам да ме познават 500- те най- добри в моята работа в света. И винаги да ми вдигат телефона. А не да ме познават пет милиона скучаещи тъпи домакини, които не четат дори хороскопи. Обаче тия обърната и напълно сбъркани ценности ми идват в повече. А автобиографията на Криско ще я прочета. Щом казвате, че е поучителна. Кой знае. Може пък да науча нещо любопитно. Нищо, че не е варил кафе на покрив във Фалуджа. Нямах котлон, затова. Варих кафето на покрива. И не е играл табла с един от петимата най- важни имами на Мазар- И- Шариф. Три часа. Докато изтеглят ранени и тежко болни жени и деца от единствената функционираща( и цяла) болница в града. Взеха ме заложник в джамията. За да са сигурни, че никой няма да обстрелва, докато останалите изтеглят пациентите. Хирург заложник. Единственият хирург- жена в града. Защо това е важно ли? Защото в Афганистан жените ги преглеждат само жени. Затова. В онзи момент в Мазар- И- Шариф имаше пет. Аз и дамите, които обучавах. Нямаше как да позволя да вземат някоя от тях, така че…Играх табла и пих кафе с ясното съзнание, че може и да не изляза жива от там. Тогава още не знаех, че вътре в джамията никой нищо няма да ми направи. Оскърбително е към Аллах, голям грях. Защото гостът е неприкосновен. Дори да е заложник. Пуснаха ме да си ида. И, не. Не ме застреляха в гръб, щом напуснах джамията. Тия не са като ИДИЛ- те бяха наясно, че лекари им трябват и на тях. Живи лекари. Та така. Опит. Живот. Но ще прочета автобиографията на тоз младеж. Заради Вашите думи. И защото ако наистина се е създал от нищото и сам- това заслужава уважение. Без значение какво мисля за „музиката“ му.
Външна политика? Имаме ли такава напоследък? Не си личи…
Още една тема за размисъл. Встрани от темата. Някакво проучване на общественото мнение в Украйна. Четох в италиански вестник. С три наум. И все пак. Всеки четвърти украинец настоява за мир с Русия, дори ако: „това означава териториални отстъпки и отказ от Крим“. Забележително. Дори ако го четете с три наум.
ХаресвамХаресвам
Много повече от всеки четвърти украинец иска мир. Друг е въпросът колко биха признали това в публично допитване. Това са 25% твърде смели хора, наистина, а реално са много повече, но ги е страх. А пред Санчо Финци никога не съм изпадал във възторг – добър актьор, но не по-добър от Иван Бърнев, например, или от много други, които не са на германска сцена непременно. То страшната работа да си на германска сцена, наистина… Да го кажа и по друг начин – когато си кофти човек, актьорският талант не може съвсем да го прикрие. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ех, господин Неделчев. Всеки път, когато установя, че с Вас сме на едно мнение по някакъв въпрос, ми става тоолкова приятно. 🙂 Иван Бърнев е ЖЕСТОКО талантлив и много любим мой актьор. ВАСИЛ е филм, който гледах с едно и половина на ум, но той изтри всичките ми резерви. Много интересно се откроява и в ПОЕТИТЕ. Между всичките си все пак наистина изключителни колеги. Бърнев е актьор, който не винаги се вижда от пръв поглед, но като го видиш и го забележиш- не оставаш безразличен към таланта му.
Към Финци изпитвам възторг понякога- но към Ицко Финци. Колкото до Санчо- винаги съм отдавала дължимото на таланта му. Така е справедливо. Обратното би значело да падна до нивото на обикновен завистчия. Какъвто аз не съм все пак. Обаче и за немската сцена съм съгласна с Вас! ВСИЧКИ изродщини, перверзии и откровени глупости, които се случват в оперната режисура и постановки в последните трийсет и една-две години започнаха от Германия. „Минималистични“ декори, „съвременна“ режисура, „приближаване“ на изкуството до днешния ден. Превод на нормален език- грозни декори, схематични, отблъскващи костюми и ситуиране на действието в днешния ден поради откровен мързел и неизбродна тъпота. Принцеса Турандот, която е болна от СПИН медицинска сестра!? Сцена на реално изнасилване в Риголето. НАБУКО в рециклирани костюми втора ръка Кавали!? Всичко това дойде от проклетата Германия. Какъв Дзефирели, каква красота, каква вярност на епохата!? Когато филмира ТРАВИАТА с Доминго и Тереза Стратас, Дзефирели цяла година чете книги за Дюма, за епохата, за всеки детайл. Последният детайл в този шедьовър е консултиран със специалисти и експерти. Но това отнема време. Усилия. Пари. Къде по- лесно е да направим Виолета куртизанка в третокласен бордей. Ето това направи Германия с великата красота на операта. И тази зараза плъзна из цяла Европа. Из Америка дори. Само малко от италианските театри и тези в Латинска Америка отказаха да паднат в капана на тоя кошмар. Та разбирам, че вероятно нещо подобно имате предвид с фразата „страшна работа да си на германска сцена“. И, да. Талантът не е индулгенция- или извинение- за противен характер. Съгласна съм. Прочее, още един германски българин ми е много любопитен като типаж. Писателят Илия Троянов. Говори с такъв подчертано немски акцент, че наистина ми става смешно. Как да не се сети човек за покойния Виктор Пасков, царство му небесно, който също поназнайваше туй- онуй за Германия, но говореше безупречен български език. И не се държеше така, сякаш е хванал Бог за шлифера заради някоя и друга година в тази страна. Велик писател, винаги ще го твърдя. Германия, мръсна приказка е брутална книга. Една от без съмнение най- добрите български книги на 20-ти век. Разбира се, сърцето ми принадлежи на Балада за Георг Хених. Но Аутопсия на една любов по моето скромно мнение е Книгата на Виктор Пасков. Това е книга, която не се пише всеки ден. И не всяка национална литература може да се похвали с подобно едновременно гротескно и ювелирно платно на човешкия дух и живот. Тази книга е скандална и красива, страшна и пленяваща. Велика книга. Както отбелязах, велик писател. И той „немски“ българин. Но очевидно човек, наясно и с ценностната си система и със собственото си място в този свят.
Замислих се за това, което казвате. Че много повече украинци искат мир, но ги е страх. И все пак. Все пак, всички се молим мирът да дойде скоро. Ето, дори Байдън се оттегли. 🙂 Стават чудеса. Но не знам кое е по- лошо. Байдън или шантавата Харис. Тя е вариант на Килъри Клинтън. НЕ е правописна грешка. А казват, че Обама искал Белия дом за жена си. Ще видим. Но дано мирът дойде скоро. Поне този в Украйна. За Близкият Изток не смея и да се надявам.
За малко да забравя. Пациентът с невринома, за кого стискахте палци, се справи. 🙂 Вече е извън реанимация. Изписвам го след три дни. Успя. Справи се. 🙂
ХаресвамХаресвам
Eeee, много се радвам за човека! Дали сте му добра енергия, освен всичко друго, аз вярвам в тези неща!
ХаресвамХаресвам
Добрата енергия, хубавата вибрация са много важни. Ама много. Дори от напълно непознати хора. Отдавна съм се убедила в това. И най- хубавото е, че освен, че оцеля, нашият човек е точно такъв, какъвто си беше- ще може отново да свири пълноценно. Е, предполагам, че ще има един период от време, когато ще му се налага да репетира по- дълго и да свири по. малко, но…това да му е грижата, нали!? 🙂
ХаресвамХаресвам
Ще свири и хоро ще играе! 🫶
ХаресвамХаресвам
:-)))
ХаресвамХаресвам