Колко много се промени светът от Олимпиадата в Токио досега: някои изводи от игрите в Париж
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 16 август
Почти бяхме забравили, че заради ковид-пандемията предишната Олимпиада в Токио се проведе с година закъснение. Светът около нас се променя с толкова бясно темпо, че 3 лета вече ни се струват цяла вечност. Днес той изглежда коренно различен в сравнение с онзи от 2021-а, и наскоро приключилите игри в Париж онагледиха това по най-красноречив начин.
Само допреди 3 години бяха немислими толкова много неща, които сега видяхме, и които едно отчетливо оформено и шумно малцинство около нас настоява, че са съвсем нормални. На откриването на игрите имаше травеститско шоу и ЛГБТИ+ nропаганда. Боксьорки с мъжки хромозоми се биеха срещу жени на ринга…
Някаква налудничава кака от Австралия се изяви по комичен начин в новия олимпийски спорт брейкденс. Правото й да се изложи така пред цял свят било отредено, задето имала теоретични разработки, свързани с тази дисциплина. Какъв триумф на новия либерален ред, какъв блестящ симулакър! Ако човек иска нагледно да види накъде се е запътил този свят, достатъчно е да му пуснат видео с изпълнението на Рейчъл Гън на подиума. Ето натам се е запътил – към тоталната лудост, официализирана като новото нормално. Трябваше да я пуснат да се кълчи и на церемонията по закриването.
Междувременно за България спечелиха медали предимно спортисти с нетипични за нас имена. Направиха го по триумфален начин, без никаква доза късмет или съдийска помощ, и ни заляха с положителната си енергия, ентусиазъм и любов към втората им родина. Това обаче не попречи настървени тв репортери после да ги изпитват по български, да ги карат да правят дефилета с националния ни флаг и да рецитират химна – истински криндж фест! Беше нещо като алкохолен тест с дрегер – ще успеят ли да го издържат, за да успокоят патриотите пред екраните в родината и най-вече разтревожените репортерски души?
Междувременно активисти на либералния интернационал ликуваха от липсата на български фамилии сред медалистите ни. За тях това било тържество на цивилизацията над патриотичното варварство. Особено куриозен е случаят с украинския борец Семьон Новиков, който си е чист етнически руснак от рускоезичния град Харков. Тукашните „фактчекъри“ и грантаджии усърдно побързаха да му сменят името на Семен (нищо, че на родния му език това означава семенна течност и надали родителите му биха го кръстили точно така) – само и само да изтъкнат, че баш сънародник на Зеленски (упс, всъщност и той не е съвсем украинец – б.а.) ни е донесъл така жадуваната първа титла в Париж. Освен, че и треньорът на Новиков е руснак, той реално никога не е бил обект на киевска гордост. Там си имаха свой фаворит в същата категория – афроукраинеца Жан Беленюк (носител на бронз сега в Париж), а Новиков беше изправен пред угрозата да не играе на Олимпиада. Киевските власти хем не се нуждаеха от него, хем не го пускаха току-така да си смени гражданството и да намери поле за изява в братска България. Наложило се бизнесменът Гриша Ганчев, отколешен меценат на родната борба, да го „откупи“ за 10 000 долара и да го спаси от изпращане на фронта, където (подобно на много други днешни украинци) щеше да е принуден да се сражава срещу хора, които не приема за врагове. „Изобщо не съжалявам, че не се състезавам за Украйна“, казвал е неведнъж Семьон, на когото родните киевски подлоги наложиха своеобразен „възродителен процес“. Сега беше принуден да добави нещо от типа „Зная колко обичат руснаците в България, надявам се сега да заобичат и украинците“. Както се казва – дипломатичен, но ясен.
Другият ни златен борец – Могамед Рамазанов – пък си е руснак от Дагестан. Той си даваше интервютата на чист руски, а нашите телевизии го превеждаха, заглушавайки говора му. Сакън публиката да не осъзнае какъв човек е натръшкал канадец, американец и персиец, за да триумфира с титла за България. Нали руснак в наши дни е мръсна дума. Само преди 3 години в Токио не беше чак така…
На тази Олимпиада руските спортисти успяха да пробият „по втория начин“ и да се докажат – сякаш напук на отвратителното лицемерие на МОК, което лиши страната им от официално участие. За Израел нямаше никакви санкции. А и нали тези игри са били замислени като антитеза на войната и политиката – заради тях още в древността враговете временно са сключвали примирие, та да се сбият на арената…
Олимпийските ни успехи в Париж са неоспоримо доказателство за още едно – България днес е от „белите държави“. Страна, чийто трибагреник с гордост биха развявали спортисти от най-различен произход. Няма нужда да го премълчаваме, нито да правим гримаси от криворазбран патриотизъм. Разстоянието между родните градове на двама от бронзовите ни медалисти – кубинеца Хавиер и Кимия от Иран – е почти 12 хиляди километра. България се превърна в глобален спортен фактор, но това не прави двуличието на френската олимпиада по-малко и по-търпимо.
А въздействието на цялостната символика, заложена в нея, е съвсем отделен и не по-малко тревожен въпрос. Дали тя ще остане в историята като „сатанински обред върху руините на европейската цивилизация“, както патетично я окачествиха някои анализатори, или ще бъде приета само като пореден изблик на френски снобизъм и ексцентричност и бързо забравена – това не променя същността на фактите. А те са, че само в рамките на един олимпийски цикъл, дори само в рамките на три календарни години (колко дълги се оказаха, наистина!), светът се придвижи в доста неприятна, тягостна и мрачна посока.
Една пандемия, една украинска война и един близкоизточен конфликт попиляха целия олимпийски дух на миролюбие и братска любов между хората. Дори самият шеф на олимпизма Томас Бах внезапно хвърли кърпата и заяви, че повече не желае да заема този пост. „Новите времена изискват нови лидери“, каза германският адвокат. Поредна дипломатична формулировка за нещо, което може да се каже и с по-ясни думи – светът отива все по-към зле и вече дори най-великото спортно събитие не е в състояние да го извади, дори поне за кратко, от низходящата му траектория.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Подозирах и аз, че няма как човекът да се казва „семен“, но както и да е. Права съм била като гледам. Иначе да му е честито златото, разбира се. И на него, и на всичките ни шампиони. С риск да скандализирам Вас и не малко други хора, господин Неделчев- никога не съм разбирала прехласването пред спортисти, рекорди, медали. Никога не съм разбирала това. Да, гледам футбол. Копа Либертадорес, Копа Америка, италианското и испанското първенство. Вече не гледам Шампионска Лига- там парите убиха футбола отдавна. Да, имам един шкаф отличия по стрелба- бях капитан на отбора по стрелба на университета си. И обожавам да гледам фигурно пързаляне. Особено ако фигуристите са руски! Но не разбирам този телешки възторг. Спортистът не е пожарникар. Планински спасител. Лекар. Това е просто човек, избрал спортна кариера. И осребряващ избора си повече от добре. Да са живи и здрави всички медалисти, но в повече ми идва всичкото това повтаряне, дитирамби, възторзи. Яд ме е за гимнастичките. Много. Една грешка ги лиши от златото. Дано на следващата олимпиада успеят.
Знаете ли, господин Неделчев. Докато четях статията Ви, през цялото време си мислех за един особен момент от КОВИД кошмара. Мисля, че колегите Ви от държавната испанска телевизия се погрижиха чрез международния видеообмен целият свят да види този момент. А именно. Някъде в разгара на ада, особено в Италия и Испания, когато умираха по 500-600 човека всеки ден, в Барселона мисля имаше поредната пресконференция на един от най- реномираните институти по вирусология на Испания. Към онзи момент ръководен от професор микробиолог. Когато тя приключи изложението си и даде думата за въпроси, журналистите започнаха да я нападат. В хор. Един през друг. Защо никой не е предвидил това. Защо лекарите на знаят какво става. Защо, защо, защо. Тя ги изслуша напълно невъзмутимо. Без да трепне. И когато те замълчаха, тя каза:“ Годишният бюджет на моя институт е седмичният бюджет за почистване на Сантяго Бернабеу. Годишната субсидия за иновации при нас е заплатата за два до три месеца на Роналдо или Меси. Нова апаратура нямаме от пет години. Нови щатове за лаборанти- също. Защото заплатите ни за около 1000 евро. На месец. Така че вървете да питате за лекарство и ваксина Меси. Той има достатъчно пари за проучвания и проби. Ние нямаме“. Затова си мислех, докато четях статията Ви. Как завърши историята в Испания ли? Ами Реал и Барса направиха дарения на тази конкретна лаборатория. Барса проведе мащабна благотворителна кампания, която за един месец осигури пари за ново оборудване. До ден днешен двата клуба плащат месечни стипендии от около 3000 евро на четирима млади специалисти, които лабораторията обучава. С условието да работят там поне три години след стажа си. Та предполагам, спортът заслужава уважение. Но тези нереални пари, които се изливат там, са нонсенс. Спортът е важен. Много важен. Възпитава характер и дисциплина, учи те да губиш и да имаш търпение, да се сработваш с други хора. Не на последно място има отношение към общото здраве. Но няма сила на света, която да ме убеди, че един медал може да струва четвърт милион. Срещу 5 000 „стимул“ за златен медалист от олимпиада по математика. Това е несериозно. И обидно в известен смисъл.
ХаресвамХаресвам
Съгласен съм за парите в спорта и прекаленото величаене на спортистите. Но ако не са те, ще е нещо друго – стадото има нужда да изразява телешки възторг в някаква посока. Иначе на успехите на нашите се зарадвах искрено, най-вече заради начина, по който бяха постигнати. И на онзи сребърния турчин в стрелбата също се зарадвах, на Дуплантис в овчарския скок също. Обичам да гледам спорт, дори и като фон вкъщи, защото ми харесва усещането за напрежение във въздуха, това, че някакви хора са се напрегнали някъде там надалеч, а други ги гледат със затаен дъх.
ХаресвамХаресвам
Турчинът обра всички точки, нали!? 🙂 Във всеки смисъл на думата точки. В едно интервю прочетох, че ръката в джоба му осигурявала по- добър баланс, пък обикновените му очила- ми бил си свикнал с тях!? Е това се казва „аз само минавам за малко“. Дуплантис също го харесвам, тоя неговия спорт е много сериозна работа. Като малка много ме беше яд, че не мога да скачам овчарски скок. От къде знам ли? Пробвах. Много жестоко се разочаровах. От себе си. 🙂
Не бях се замисляла за стадото и телешкия възторг. Въпреки че е близо до ума.
Иначе аз и спортът имаме дълга, противоречива, но все пак относително „любовна“ връзка. 🙂 Покойният ми дядо, царски офицер, ме е качил на кон преди да се държа на собствените си крака. Ако щете вярвайте, но не помня времето, когато не съм яздила. Вероятно затова никога не съм имала страх от тези изключително умни, красиви, благородни и определено своенравни животни. Мит е, че избираш кон. Конете избират ездача си. Те знаят защо. И никога не грешат. Докато бях достатъчно здрава, преди да ми сменят колянна става след първата мисия в Афганистан, яздех два пъти седмично. Задължително. Прочиства мозъка, прояснява мислите, поправя перспективата на мисълта, дава ти радост, простор и усещането, че владееш света. Поне докато си на гърба на коня. 🙂 След като ортопедът ми забрани да яздя- защото едно падане можеше да ме инвалидизира- започнах да плувам. Ама не за рекорди. Така, за кеф. За тонус и за форма. Колело не карам, представете си. Не мога. Изпитвам ужас само от мисълта. Никога не се научих, не преодолях тоя страх. За мой срам. Стрелям, още не мога да свикна, че съм офицер от резерва, а не действащ лекар в армия. Да Ви кажа честно, едва ли някога ще свикна с това „о.р.“ пред чина и името ми, но това е друга тема…Какво още? С белите спортове се нямаме, защото милата ми мама реши да ме прави малката Петра Попангелова пряко волята ми и след първото падане със ските нямаше сила на света, която да ме качи пак. Като малка умирах да гледам слалом и ски скокове. За фигурното пързаляне вече Ви казах, обожавам. У нас само кучетата и аз не караме ски. За кучетата не е доказано. Мъжът ми качи децата на ските едно по едно много рано. Тогава умирах от ужас, но сега съм му благодарна. Да имат по една настинка и някаква пневмония преди първи клас и това е. Един аспирин не са изпили. Спортът е важен. Ама ако е по собствена воля и ако не е подплатен с фармация. Тогава няма смисъл. А за гледането вкъщи само ще Ви кажа, че заради любимия ми Милан точно три телевизора съм счупила…Последният беше една огромна плазма. Може би трябва да спра да гледам отборите, които харесвам. 🙂 А като лекар ще Ви кажа истинската тайна на добрата форма. И това не е шега, сериозно говоря. Покойният ни патриарх дядо Максим сподели това в едно интервю преди много години. Три прости правила. И доживя почти до сто. И как не. Не е толкова важно да се тича, да се ходи по фитнеси и прочее. Но е задължително поне час и половина дневно да се ходи пеш. Спокойно, нормално да се ходи. Час и половина. Поне 4000 крачки. Никакво хранене след 20.00, съответно на ръста и килограмите средо по литър и малко вода, без концентрат алкохол, чаша вино само веднъж седмично, никакво кафе след 11.00- даже капучино. Един ден в седмицата само постна храна, един-само плодове и чай. Но това само за напълно здрав човек. И не по- малко от седем часа сън. Тези правила гарантират прекрасно общо здраве. Докато бях напълно здрава ги спазвах безпрекословно. Сега само това с чая и плодовете не- някои особености на здравето ми не позволяват. Но ходенето пеш и въобще движението прави чудеса. Дори да не си олимпийски шампион. Така че в крайна сметка и аз ще се подпиша под твърдението, че спортът е здраве. 🙂
ХаресвамХаресвам
Да, съгласен съм за тези правила, брат ми, откакто въведе 5000 крачки дневно (спазва ги без изключения), спря да се оплаква от всякакви други болести. Храненето е още по-важно (той не го спазва, но аз – да). За съжаление, имам дни, в които няма как да навъртя 4000 крачки, заради работа най-вече, но среднодневните ми крачки от последните месеци са над 6000, близо показват данните от смарт часовника (а и не го държа постоянно на ръката си), така че не съм толкова зле… 😉
ХаресвамХаресвам
6000 крачки!? Браво, Вие сте си отличник от всякъде! Заслужавате всеки лекар да Ви похвали и повярвайте ми, това не е никаква ирония. Що се отнася до работата, сте напълно прав. В професия като Вашата по напълно независещи от Вас причини понякога просто няма как да се ходи толкова. Като гледам обаче, намерил сте начин да компенсирате това. По отношение на храненето хората масово пропускат нещо, което според мен е определящо и всъщност решава успеха или провала на един хранителен режим. Съществува (неизтребима) заблуда, че с плодове и зеленчуци се слабее, с месо и тесто се пълнее. А това не е вярно. Организмът на всеки от нас работи различно. Заради различния режим на метаболизъм, хормонален баланс или дисбаланс, специфики на професионалното натоварване и изхабяване. Затова човек следва да се консултира с диетолог за тия неща СЛЕД преглед при еднокринолог и СЛЕД изследване на основните хормони и кръвната захар и щитовидната жлеза. Защото всичките ядове с килограмите от там започват. Ама малцина го знаят. Затова би следвало всеки човек с добро общо клинично здраве на всеки шест месеца да минава през лаборатория за холестерол, кръвна захар и общ хормонопрофил.Другото нещо, което хората или не знаят, или не следят е проста кръвна картина, която да покаже нивата на хемоглобин и желязо в кръвта. И поне веднъж годишно изследване на феритина. Става с вземане на кръв, просто трябва да се каже, че се гледа и за феритин в общатата ПКК. Това е „депото“ в организма, което складира желязо, което организмът ни да използва в критични ситуации. Нарушенията на хемоглобина и желязото и феритина показват еднозначно състояния като миелом, левкемия, Хочкинов лимфом, остра желязодефицитна анемия. Някои от тези състояния, ако и да са тежки, са напълно преодолими, но други са животозастрашаващи. И това също е пряко свързано с храненето. Принципно, по стандарт, мъж под 65 без никакви хронични състояния и без сериозни проблеми като хипертония например следва на има хемоглобин над 140. Това Ви го казвам като ориентир. Защото аз така сама си хванах развитие на някаква анемия. При рутинна ПКК на контролни изследвания за проследяване на онкологичен проблем видях, че хемоглобинът ми е 78. При жена под 65 трябва да е не под 120. И отидох при специалист, изследвах се допълнително. Решихме нещата в зародиш. Като първо променихме храненето. Така че това е наистина важно. Плюс ходенето. И аз като Вас- по разбираеми причини има дни, в които просто не мога да го направя. Обаче пък има и дни, когато из коридорите на болницата и до 10 000 стигам. 🙂 Важното е да се движим, нали така? Защото здравето е и наша лична отговорност. А ако случайно и не пушите- наистина браво на Вас! 🙂
Както винаги, бъдете здрав и успешна и усмихната нова седмица!
Такъв странен ден. Излязох от тежка спешна операция сутринта и първото, което разбрах е, че си е отишъл Ален Делон. Подейства ми като шок. Разстройх се, ама много. Знаете ли какво каза операционната ми сестра? За протокола- тя е на 28. Каза: „Шефе, последният истински мъж напусна този свят“. Мда. Странна неделя. Всеки лекар по тоя свят беше наясно, че е въпрос на време. Човекът не беше добре дълго време. И все пак. Все пак…ще си позволя да споделя с Вас това, което написах на едно моя приятелка в Монпелие. Тя Ви е колега, журналист. Пише за класическа музика и работи в радио. Та, днес написах на Франи(от Франсоаз): „Любовта на живота ни си отиде“. Тя ми отговори: „Мразя, когато си права.“ Мда. За един мъж всички тия емоции сигурно не са много разбираеми, но…днес всяка нормална, истинска жена по тоя свят изгуби част от сърцето си. Убедена съм в правотата си. Е, поне филмите остават с нас. И корицата на БИОГРАФ. 🙂 Брой 120, септември 2021. Десетгодишният юбилей. Помня го. Не веднъж съм го препрочитала. Сигурно тази вечер пак…
Още веднъж, успешна седмица и благодаря. Както винаги, удоволствие е да „поговоря“ с Вас. 🙂
ХаресвамХаресвам
Хм, тези съвети за феритина трябва до си ги принтирам 😀 А за Ален Делон тепърва ще сядам да пиша, дори ще използвам и цитата от вашата операционна сестра. Но няма да се отказваме и от Селин Дион за септемврийския „Биограф“… Поздрави и успешна седмица!
ХаресвамХаресвам
А така. Селин Дион. Ето сега вече моят мъж ще Ви стане първа дружка! Не че до сега не е харесвал нещата, които пишете и въобще целия БИОГРАФ. Обаче Ники е абсолютно и непоклатимо убеден, че няма такава супер, ултра, хипер велика певица като Дион. Той я обожава. Нищо лично срещу мадам Селин, но. При наличието на Уитни, на Шаде, на Тина и на абсолютната ми любимка Шер- мааалко трудно мога да я призная за най- най. Има обаче нещо в Селин Дион, което наистина изключително уважавам и което според мен е вдъхновение и пример за много жени по целия свят. За мен тоже. И това е нейният дух, невероятният й характер. Не може да се каже, че животът винаги е бил добър с нея. Дори само заради заболяването, заради което изгуби съпруга си или заради това, с което самата тя се бори с такова достойнство и сдържаност. Така че аплодисменти за Селин, въпреки убеждението ми, че не може да стъпи на малкия пръст на Шер и Уитни.
Колкото до Ален, първо- моята операционна сестра много би се зарадвала. Косара е умно и работливо същество. Ако успеем да я задържим и да не й махаме от Терминал 2- ура! И второ- може да цитирате и мен. 🙂 Нима не съм права, че изгубихме любовта на живота си жените по тоя свят!? И нещо, което със сигурност ще Ви накара да се усмихнете. Сигурна съм, нищо, че няма да видя. Аз съм на 12, мама на 35. Седим и гледаме Борсалино. Като залепена съм за екрана, не мигам даже. Мама- която е заклет, тотален поклонник на Белмондо и винаги е твърдяла, че ТОВА е истинският френски актьор- седи до мен. Гледа в екрана с нещо средно между съмнение и пренебрежение. И в един момент казва: „Толкова пък да е красив, бе. Чак пък толкова! Иде ми да му счупя носа. Че да заприлича на нормален човек“. Ален. Да му счупела носа. Защото, видиш ли, бил твърде красив. Мама, която някога си научила френски език, за да…напише писмо на Белмондо!? Какво пък. Хората са учели чужди езици и по по- шантави причини. Очевидно майка ми споделя мнението на една камара продуценти от началото на кариерата му, които до един му казвали: „Твърде красив сте, няма да стане“. Радвам се, че ги е опровергал. Иначе си мисля ето какво. Биологията като истинска жена е изключително милостива към вас, мъжете. 90% от вас наистина са като класно вино- с времето все по- хубаво. Което си е нормално. Не раждате деца, не кърмите, няма патологични- или пък нормални- бременности, няма стрии и прочее. За мъжете времето тече различно. За добро или лошо. Помня изключително ясно момента, в който отчаяно и съвсем наистина се влюбих в Делон. И никоя сили на света- включително легендарният ми хладен, подреден разсъдък и добре шлифован интелект- не можеха да променят това. Два филма, които гледах в разстояние от около осем месеца. Първият беше Техеран 43, вторият- За кожата на едно ченге. Никога в живота си- дори като напълно луда тийнейджъърка- не съм си падала по актьор, певец или нещо такова. Ама никога. Ноо…Никога не казвай никога, нали така. Техеран 43 ми подейства странно. Беше като някакво своего рода откритие за мен. А след За кожата на един едно ченге вече нямаше спасение за мен. Знам колко налудничаво звучи. Повярвайте ми, знам. Не случайно разказвам това на друг човек за пръв- и последен- път в живота си. Нещо в този мъж просто…просто ме пречупи. Ама не в смисъл да ме нарани или нещо такова. Не. Просто едно такова усещане, че няма как да останеш над нещата. Никога в живота си втори път не съм изпитвала такова нещо. Беше толкова странно. За не малък период от време не можех да гледам филмите му. Просто не можех. И понеже съдбата обича да си прави странни шеги с нас, когато отидох да следвам в Италия, въпросната ми приятелка, за която Ви разказах-Франсоаз, ме заведе във Франция да ме запознае със семейството си. И баща й ни заведе на театър. Енигматични вариации, Ерик Еманюел Шмид. Много хора намират тази пиеса за истинско бижу,аз също- гледала съм нейни варианти в цяла Европа. Но малцина знаят, че той я създава за двама точно, конкретно определени актьори. Мишел Пиколи и Ален Делон. Онази вечер във вече далечната 1997- ма на Ален Делон партнираше актьор с фамилията Юстер. За жалост не помня първото му име. Всъщност не помня почти нищо от онази вечер. Нали разбирате, нали си представяте гледката. Един малък камерен театър някъде в Париж. Едно 23 годишно момиче от Изтока, което все още се опитва да свикне със Запада. И изведнъж се оказвам в една малка, красива зала на някакви си няколко метра от Ален Делон. Няма да ми повярвате, но наистина не помня нищо от онази вечер. Освен гласа му. Този глас, който всъщност ми „изигра“ цялата история. Безумно е как почти без да се движи в и без това минималния декор, само с гласа си този човек създаде светове пред очите ни. С часове не можех да се върна в реалността след като излязохме от онзи театър. През онази вечер разбрах защо този мъж е нещо много повече от изумителна красота и сексапил. Защото той не разчиташе на това, за да порази публиката си. Използаше външния си вид, вероятно. Но не на него разчиташе. А на внушението на таланта си. Гледала съм тази пиеса десетки пъти, любима ми е. Но никога повече не можех да я гледам „извън“ спомена от онази вечер в Париж. Никога не съм говорила френски език наистина добре. Но чета прекрасно. И като ми се говори, съм ок. Разбирам всичко. Затова когато технологиите на правиха така, че книгите и библиотеките „влязоха“ в джоба ни, още докато работех в чужбина, преди много години, се абонирах за аудио масивите на Националната Библиотека на Франция. Просто там има стотици и стотици часове записи с гласа на Ален. Александър Дюма, Вийон, Рабле, Аполинер. Френски преводи на бисери от световната литература. Обичам да го слушам. Успокоява ме. Колко хубаво, че и филмите му, и стотиците часове аудио книги остават с нас. Така и той остава с нас, нали. Нямам търпение да видя какво ще напишете.
И още нещо за феритина. И за желязото принципно. Повечето лекари ще Ви кажат- зелени храни. Броколи, коприва, прочее. То много хубаво, но ние не сме преживни животни. Те имат огромни стомаси и възможност да усвояват желязо постепенно и дълго. Нашият стомах е малък и не следва да бъде претоварван в никаква посока. Затова повече качествено червено месо. Телешко основно. Профилактично може да редувате броколи със спанак и коприва. Последните две може и като смути- ако не ги ядете по принцип. От известно време взимам едни витамини, копривени листа. Ще питам още днес хематолога, който ми ги предписа дали са само за хора, които са диагностицирани с анемия като мен. Ако не е проблем да се пият за профилактика от здрав човек- ще Ви ги напиша. Подозирам, че не е проблем, защото това са витамини и се купуват без рецепта. Забелязах, че действат доста добре на чернодробната функция. Повишават оборота на почистващата функция и организмът изхвърля ненужни вещества и токсини по- бързо. Но ще питам. Не съм специалист и не смея на своя глава да дам подобна препоръка. Все пак съм обикновен хирург. И не само феритина. Проверявайте веднъж годишно, казах Ви. ПКК, ЦРП, хемоглобин, желязо, щитовидна жлеза, кръвна захар, основните хормони. За мъжете- плюс тестостерон. Всяка лаборатория прави това. Избягвайте Кандиларов. За препоръчване е ЦибаЛаб или Рамус. Кандиларов имат системни глоби за нарушение хигиената на работа, затова. Досадно е това с изследванията, но често е животоспасяващо. Нямам идея на каква възраст сте, но ако сте над 50- на пет години веднъж колоноскопия и гастроскопия. Отвратително е, знам. Но е важно. И веднъж в годината туморни маркери за колон. Извинявайте, по навик. Всъщност исках да кажа дебело черво. Ужасно е всичко това и досадно, но…само за наше добро. Ако пушите- кардиолог на шест месеца и съдов хирург всяка година. Заради плаката по съдовете. Която далеч не винаги е само и единствено от холестерола. Ако съм била полезна с нещо, мога само да се радвам. Колкото повече превенция- толкова по- малко лечение. Златно правило.
Поздрави! 🙂
ХаресвамХаресвам
Ох, последните съвети доста ме стресираха, но думите за Ален Делон ще помисля дали няма как да ги използвам някъде, благодаря 🙂
ХаресвамХаресвам
И аз Ви благодаря, господин Неделчев. За вниманието и търпението, които винаги проявявате към мен. Можете да използвате каквото прецените- нали си говорим, споделям някакви неща и така.
Колкото до съветите- без „ох“. Моля. Чудесно знаете, че целта НЕ е да Ви стресирам, а да опитам да съм полезна. И, простете въпроса ми, но нима поне половината от всичко това не чувате и от личния си лекар!? Ако не, това не говори добре за колегата. Не се шашкайте, ами се грижете за себе си. Както винаги съм казвала- И като дипломиран психолог!- егоизмът не е недостатък, той е елемент от инстинкта за самосъхранение. Недостатък, и то чудовищен, е егоцентризмът. Сигурна съм, че правите разликата и без помощта на терапевт. 🙂 Просто се грижете за себе си. Че кой ще се грижи любимият БИОГРАФ да е все така вълнуващ и интересен!?
Питах моята хематоложка за капсулите с коприва днес. Те дори не са класически витамини, ами хранителна добавка. Производител Nature`s Way, капсули Nettle Leaf. Пият се по две капсули дневно, по време на хранене. Не са противопоказни с едновременен прием на други лекарства, включително за хипертония и антибиотици. Час след приема без кафе, алкохол и газирани неща. За профилактика при здрав човек една опаковка два пъти годишно е достатъчна. Но все пак аз съм хирург- консултирайте с личен лекар или хематолог. Да знаете, при хематолога трябва да имате актуална кръвна картина с показатели на хемоглобин, желязо и феритин. Дори за консултация трябва да я имате. Иначе ще Ви накара да я направите. Те нищо на сляпо не казват. И така трябва. Ако прецените да го направите, в лабораторията кажете, че Ви трябва пълна ПКК с желязо и феритин. Обикновено става за час- два.
Поздрави! И още веднъж, благодаря. 🙂
ХаресвамХаресвам
Имам една добра и една лоша новина по темата. Добрата е, че пия доста добавки и се храня сравнително здравословно или най-малкото умерено. Точно екстракт от коприва не съм взимал, но пия редовно мултивитамини с желязо, хлорофил, масло от черен кимион, екстракти от бамбукови листа и боров прашец, магнезий също. Лошата е, че досега никога не съм имал личен лекар 😆 Но другия месец ще ходя специално до Русе, за да се запиша там…
ХаресвамХаресвам
Не мога да преценя това за личния лекар шега ли е или да. Но не допускам да се шегувате с такова нещо. Не разбрах обаче- защо, за Бога, в Русе чак ще се записвате при личен лекар!? За протокола. В далеееечната 1979- та година Русе беше първият град в страната ни, който видях извън родната ми София. Дядо ми показваше България систематично и по план. Не помня много от първата си среща с града на Дунава. Освен усещането. Това странно чувство, че виждам картичка от Виена. Малко места в нашата мила Татковина наистина са ми на сърце, но Русе е едно от тези места. Не съм стъпила там от 20 години обаче. Подизирам, доста различно е от последните ми спомени. И все пак. Все пак, Русе е градът на толкова първи неща в тая страна. Малката Виена, нали така.
За останалото- браво на Вас. Умереното хранене е винаги здравословно- дори ако ядете пържени тиквички с кисело мляко. 🙂 И все пак не го правете. Моля. Нещата, които пиете внимателно ги прочетох и си харесах едно- две. Ще са ми полезни. Още веднъж, благодаря! 🙂
ХаресвамХаресвам
Ами в Русе просто ще се запиша при лекарката-ветеран на брат ми. В София е истинска мъка да се ходи по доктори и направления и не ми се иска, имам сериозни задръжки срещу всичко това…
ХаресвамХаресвам
С неудоволствие и огорчение се налага да приема доводите Ви и да се съглася с Вас! Мъка е в София. Дори ако познаваш читави лекари! Пак е мъка. А „лекарката-ветеран“ на брат Ви със сигурност ще се погрижи добре за Вас, когато се налага. И дано се налага по- рядко. Защото както сме я подкарали, след има- няма пет до осем години едно кръвно няма да има кой да премери. И това не е метафора. Лекарка. Колко рядко чувам тази дума. 🙂 Нали обръщението е все „докторе“ и за мъж, и за жена. Но пък звучи хубаво. „Докторе“. Може да Ви се види смешно, но още изпитвам трепет, когато ме наричат така. След толкова години в професията.
Прочее, докато слушах По света и у нас тая вечер, се сетих за Вас. Нали често пишете по въпросите на туризма. Чух репортаж за работници от Шри Ланка и не знам къде си, които просто избягали на третия си работен ден. Нещо такова. Мили родни картинки!
ХаресвамХаресвам
Кризата с работната ръка тепърва ще връхлети. А в Русе здравеопазването е на сравнително прилично ниво за мащабите на града, така че ще видим.
ХаресвамХаресвам
В здравеопазването кризата с работната ръка отдавна вече ни е връхлетяла. И ни е отвяла. И това нито е прекалено, нито е метафора.
ХаресвамХаресвам