Изборите от 27 октомври ще са просто едно скъпо социологическо проучване, но това няма да спре цирка и клоунадата

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 13 септември

Поредната предизборна кампания стартира успоредно с новия телевизионен сезон, където ще се конкурира с най-различни риалити формати. Символиката и паралелите този път са по-силни от когато и да било – никога не е имало политическа надпревара, в която повечето участници да влизат само заради единия сеир и едната реклама. Готови да участват въпреки осъзнаването, че крайният резултат няма да им донесе нищо съществено. Част от тях са в листите просто за отвличане на вниманието – да оберат някоя друга десета от процента на хейта, който иначе може да отиде не където трябва. Друга са там просто от лична суета и нереална самооценка. Понякога и трите неща накуп.

Още отсега е ясно, че тези избори отново ще са „предпоследни“ и няма да имат реален ефект за държавното управление. Ще бъдат нещо като поредно социологическо проучване за електоралните нагласи – с тази разлика, че финансирането ще е директно от републиканския бюджет, а не от някоя партия или фондация.

Шансове за парламента според повечето анализатори имат между 6 и 9 формации, като за съставяне на правителство, особено ако са влезли повече от 6, ще са нужни минимум четири. Вероятността да се получи нова „сглобка“ е близка до минималната, колкото и силен да е външнополитическият натиск – а той надали ще е по-силен, отколкото е бил при предишната парламентарна конфигурация, например. Трябва наистина да стане някакво чудо и кампанията да протече в коренно различен, напълно непознат досега тон, за да очакваме евентуално разбирателство между 3 или 4 от бъдещите парламентарни групи и съставяне на стабилен кабинет.

Бойко Борисов очевидно осъзнава това по-добре от по-неопитните си колеги и отсега се опитва да наложи по-дипломатичен тон на комуникация и пропаганда. Доколко това ще му помогне, за да се разбере с 2-3 партии след изборите – е отделен въпрос. Както и дали наистина го иска. Но най-малкото ще е длъжен да покаже, че опитва.

Изборите в Америка са само седмица след нашите и пазарлъците относно съставянето на евентуален кабинет ще текат изцяло в контекста на това кой ще вземе властта там – Доналд Тръмп или Камала Харис. Със сигурност позициите на Борисов и ГЕРБ пред Тръмп, с когото са имали личен контакт, са по-солидни, отколкото пред тези на съперничката му от Демократическата партия. Но какъвто и да е изходът за Белия дом на 5 ноември, той няма да намали абсурдите на българските избори от 27 октомври.

Окрилени от успеха на „Величие“ при предишния вот, сега на нисък старт са още формации от този калибър – представители на новия, т. нар. „контраелит“. Това са рожбите на ъндърграунд политиката, която тепърва ще ражда нови подобни създания, след като статуквото на досегашния „естаблишмънт“ вече на 6 поредни вота не успява да измъти нищо смислено и функциониращо.

ГЕРБ за пореден път са в ситуацията хем да искат победата – ей така, за авторитет и международен престиж, хем да не се натискат особено да вземат изпълнителната власт.

ПП-ДБ стискат палци да имат по-висок резултат от онези 7 процента, за които сами си признават на вътрешни събрания, че са реалният им постоянен електорат у нас.

За ДПС времето е разделно и вече всички са наясно, че тази партия никога няма да функционира по досегашния си модел.

При „Възраждане“ ситуацията е близка до тази на ГЕРБ – хем желаят победата, хем с поведението си по никакъв начин не показват, че искат да поемат отговорност с изпълнителна власт. Условието им да не се коалират с никого на практика още дълго ще ги държи надалеч от реалното управление – в удобната роля на вечна опозиция, която години наред се услаждаше и на хората на Христо Иванов и генерал Атанасов.

Какво да кажем за БСП, която уж въздъхна с облекчение след раздялата си с Корнелия Нинова? Уж вече обединена с отломките на куп отлюспени формации и лидери, новата левица не без основание трепери да не би сега да получи още по-нисък резултат от този по времето на своята злополучна лидерка. Достатъчно е да остави изхабените си лица от близкото минало отново да тръгнат по градове и села и да агитират за червената идея както в „доброто старо време“. Ще подействат на електората като тамян на дявола…

Хората на Слави Трифонов също ще треперят до последно ще влязат ли в парламента или не – утехата им ще бъде, че това народно събрание със сигурност също няма да просъществува дълго.

Още повече басове се ловят относно съдбата на „Величие“ – ще ги бъде ли изобщо и възможно ли е отново да са вътре, въпреки отлюспването на Полковника и други фигури от досегашната им парламентарна група. Всички анализатори, които побързаха да ги отпишат от следващия конвент, пропускат да отговорят на един важен въпрос – към кого биха пренасочили гласовете си досегашните им избиратели. Защото едно е сигурно – те не са от хората, които ще се откажат от пускане на бюлетина. Дали ще предпочетат „Възраждане“ този път? По-скоро не, но да видим.

В риалити-цирка на българската политика този сезон особено активен ще е Радостин Василев с неговата ПП МЕЧ, тип „лидерска“. Бившият спортен министър на ИТН признава в интервюта, че намирането на „излаз в парламента“ е основен приоритет за формацията му и ще стиска до последно палци това да се случи. Отделно от официалните изяви е възприел тактиката да внушава на електората, че едва ли не е новият любимец на Румен Радев и се готви да управлява държавата като негово протеже. Особена гордост за Василев е прозрението, че на избирателите трябва да се създава усещане за почти сигурно взимане на властта – иначе няма как да ги убедиш да си дадат гласа за теб, само и само да ти слушат речите от парламентарната трибуна. Винаги е забавно да се гледат хора, които си вярват дотолкова, или поне създават внушения за това – всеки продуцент на риалити-формат би искал такъв участник в шоуто си.

Какво да кажем за „Ние идваме“ – формацията на някогашното „отровно трио“, което напоследък се свежда главно до дуото Бабикян-Хаджигенов? Останали очевидно без електорална база, и по-важното – без спонсори, те обявиха неучастие в предстоящите избори. Куриозно беше как в предаване по една кабеларка адвокатът, включвайки се от купето на  колата си, съобщи тъжна новина за Бабикян, който пребиваваше в студиото на водещия – че най-вероятно няма да участват и в следващите избори, когато и да са те. Явно му е било неудобно да му го каже извън ефир – сигурно е щяло да доведе до сбиване или други проблеми.

Като говорим за телевизиони куриози от политическото риалити, няма как да пропуснем изявата на друг адвокат в същото тв студио – неговата основна грижа беше не толкова да изтъкне аргументи в защита на своя клиент, колкото вместо прякора му Вълка да се употребява „господин Гайтански“. Вероятно не е получил хонорар за нещо повече, или пък просто няма какво друго да добави покрай оплакването от лошите условия в ареста.

На фона на цялата тази клоунада, която след броени дни ще ни атакува от билбордовете и от тв ефира, как да се учудваш, че и Волен Сидеров е решил да се присъедини в риалити сезона? Той поне вече има солиден брой последователи в ТикТок и основателно се надява част от тях да гласуват за него.

Същото далеч не може да се каже за много други кандидати за вота на 27 октомври. Повечето от тях ще са в листите на олимпийския принцип – че е важно да се участва. Остава хората сами да си отговорят на въпроса кой и защо харчи пари и време за кампаниите им.