Новият сезон тъкмо взе да става „нормален“, и продуцентите върнаха обратно евтиния сценарий и режисура

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 8 ноември

На фона на слаба конкуренция от скучни формати с изкуствено създавана еуфоричност, които зрителят забравя още докато не са изтекли финалните им надписи, „Биг Брадър“ отново е шоуто, което предизвиква най-голям отзвук и коментари в социалните мрежи. През годините този тип предавания постигнаха неочакван страничен ефект у нас – не като дават примери за подражание, а обратното – като сервират на публиката образи, на които тя да се подиграва. Да ги хейти на воля и така да намира отдушник. Доколко се постига катарзис и възпитателен момент от това, е отделен въпрос – изобщо не. Обикновено най-шумните хейтъри се надсмиват над типажи, близки до тях самите, тайно надявайки се по този начин да се дистанцират и издигнат в собствените си очи. Но е факт, че подигравките към риалити-героите и този сезон са се превърнали в нещо като национален спорт. Занимавка, която дори засенчва обсъждането на изборите у нас, в Америка и в Молдова.

Тазгодишната селекция от участници даде предостатъчно „материал“ за подиграване. Челните позиции са запазени за бургаския батка Виктор и тунингованата инстаграм-дива Теодора, известна повече като Беба. Татуираният фитнес-маниак и брюнетката с мигли като крила на пеперуда до такава степен олицетворяват масово срещан типаж мъже и жени, че досадата човек да ги гледа чак започва да прераства в снизходително умиление. Да, това е квинтесенцията на „Поколението Z“ в българската му версия – младежи, изпразнени от сериозно съдържание, функциониращи главно чрез образа си в социалните мрежи. Виртуално присъствие, създаващо митология, която бързо рухва в реалността, и изкуствени подобрения, които са ги превърнали почти в ходещи карикатури. Тези хора са навсякъде около нас, но чрез Беба и Виктор виждаме тяхната дестилирана версия и можем добре да осъзнаем нейната абсурдност…

За разлика от предишните издания, продуцираният от нов екип шести „редовен сезон“ на „Биг Брадър“ реши да не задълбава с настървение в конфликтите и скандалите между участници, или поне да не ги насърчава прекалено очевидно. Любовната история между Виктор и Беба е влудяващо клише, което изглежда лишено от смислена субстанция. Тя обаче се разгърна по толкова комичен начин, че просто няма как всичко това да е плод на предварителен сценарий и режисура. Доказа се за пореден път, че любовните трепети, пък макар и между толкова нелепи герои, могат да бъдат не по-малко, и дори по-интригуващи за публиката от постоянните скандали и агресия, на каквито се нагледахме в предишни сезони, а и в трите досегашни издания на „Ергенът“. Колкото и да се присмива и на участниците, и на цялото шоу, публиката този път не е обладана от станалата вече традиционна токсичност – особено, след като две от най-отровните съквартирантки скоропостижно напуснаха Къщата. В други издания на „Биг Брадър“ вероятно щяха да останат почти до финала…

И тъкмо когато фабулата на сезона се беше оформила от само себе си – при цялата си комичност и изобилие от „криндж“ моменти, продуцентите решиха отново да влязат в ролята на сценаристи и режисьори. „Изгонването“ на Петър Гришев, наложен в първите седмици от продукцията като непоискан от зрителите техен „агент Енигма“, и въдворяването му в предварително оборудван изолатор, намириса отдалеч на евтина постановка. Съшит с бели конци план за поддържане на интрига, която от самото начало е изкуствено създадена и неприемана от зрителите. Отзвукът от режисираната развръзка миналата събота беше почти стопроцентово негативен – нещо много рядко срещано в коментарите за подобни предавания.

Получава се така, сякаш продуцентите на шоуто не са доволни, че може да го приемат като истинско „риалити“, и предпочитат да се гледа на него като на сапунен сериал с предварително написана драматургия. А после ще се чудят защо им спада рейтингът, защо няма рекламодатели и защо всеки прави кофти гримаса, когато стане дума за „Биг Брадър“…

Тези дни в платформата за домашно кино „Прайм видео“ се появи един нов сериал – „Култ“, който разказва за пришествието на риалити-жанра във Франция преди 24 години. Заснет по напълно действителни събития (само имената на някои мастити медийни босове са променени), той разкрива как обществото възприема предавания като „Биг Брадър“. За разлика от България, където в първите години всички го боготворяхме, във Франция то е било посрещнато почти единодушно „на нож“ – и от пресата, и от интелигенцията, и от рекламодателите. Това не означава, разбира се, че не е било гледано – воайорските инстинкти на широката публика са непобедим фактор в забавлението от новия век. Но е интересно да се види нагледно какъв срам е пораждал риалити-жанрът в уж най-свободолюбивата и либерална европейска държава още от самото начало. Дори редакторите, работещи в него, до последно не разкриват даже на собствените си родители за какво точно шоу работят…

В България обаче не съществува ясно изразена обществена неприязън към никакво явление. Изключение може би беше само „енергийната напитка за шмъркане“, рекламирана от чалга певицата Диона. По всички въпроси, които би трябвало да са важни за обществото ни и да формират ценностната му система – култура, образование, наука, шоубизнес и политика – то е абсолютно примирено, всеядно и безкритично. Coach potatoes (диванни картофи), както казват американците.

Ето защо е логично, когато публиката задоволява само воайорските си инстинкти и намира отдушник в подигравките спрямо едно шоу и участниците в него, и продуцентите му да не се прицелват много по-високо от това. Българският „Биг Брадър“ сякаш предварително знае и се е примирил, че ще бъде мразен, и не се старае особено да си заслужи каквото и да било уважение. Затова и евтините сценарии и дразнещата режисура очевидно ще продължат.