През старата година започнаха да се прокрадват горчиви истини, които ще се материализират в решителни промени през новата 2025-а

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 27 декември

Ако 2024-а беше времето, когато тежкият махмурлук на горчивите истини се прокрадна в мозъците на много хора, опиянени от заблуди и фантазии, то на 2025-а е отредено да бъде годината на окончателното изтрезняване. Не е нужно да си професионален астролог или врачка, за да прогнозираш уверено, че предстоят решителни промени в света, и то на всички нива – като се започне от цената на тока и системата за сметосъбиране у нас, мине се през продължаващата апатия на българина относно избирателния процес и демографията, и се стигне до войната в Украйна и отношението на западния свят към Русия и въобще към Изтока.

Дори и пословичният със своето късогледство и непукизъм нашенец започна интуитивно, някъде дълбоко в себе си, да осъзнава, че досегашният му живот няма как да продължи дълго по този начин. И че ако някой трябва да плаща за безхаберието, харченето на взети назаем пари и недалновидната външна политика, това най-вероятно няма да е друг, а той самият.

В същата ситуация са и отвикналите да разсъждават трезво западноевропейци. Засега те още са в процес на осъзнаване и осмисляне какво се е случило на изборите в Щатите и как влизането на Тръмп в Белия дом ще се отрази на войната и мира. И че войната в Украйна очевидно няма как да бъде спечелена от Зеленски.

Показателно е как на една конференция във Виена през ноември българският политолог Иван Кръстев (заслужава си да бъде по-често цитирано какво той говори по чуждестранни форуми) се опитваше да съобщи на аудиторията, че светът и най-вече Европа вече няма да бъдат такива, каквито сме свикнали да ги приемаме, а публиката отказваше да му повярва. „Какво ще стане, когато реформите на Тръмп в Щатите се провалят?“, попита го с почти религиозен патос един мъж от публиката. „Дали ще се провалят или не, е без значение – връщане назад няма да има“, отговори Кръстев, а повечето от хората в залата го гледаха като някакъв луд пророк.

Очевидно западноевропейците ще се опитат да живеят в заблудата, че „всичко ще се оправи“ и ще дойде някакво чудо. В главите на много от тях то вероятно е под формата на атентати срещу Путин и Тръмп, след което навсякъде в света безпроблемно ще се възцари бленуваният либерален глобализъм. За някои хора „прозорецът на Овертон“ се движи или прекалено бавно, или ще бъде преместен шокиращо рязко и в последния момент. Ако само допреди три години някой беше казал, че днес ще живеем във времена, когато ще е възможно съветски самолети с украински флагове да бомбардират севернокорейски войници на руска територия, щяхме да го обявим за луд, нали? Но е факт.

Също такъв факт обаче, който отначало старателно се премълчаваше от западната медийна машина (но през 2024-а започна да се озвучава), е, че Русия произвежда повече боеприпаси от Щатите и Европа, взети заедно. Западът днес вече е принуден да плаща цената на това, че години наред не просто се страхуваше от войната, а дори отказваше да мисли за нея. Дотолкова беше убеден в своята неоспорима хегемония.

Още един неудобен факт, от който някои хора ги боли глава, но скоро ще изтрезнеят – войната в Украйна не се води за територии, а за хора. Русия има нужда от тези „украинци“ в Донбас много повече, отколкото от земята и природните й богатства, в които толкова са се вторачили корпорации като американската „Блекрок“. Отстъпвайки им свои активи из цялата страна, властта в Киев се опитва в замяна да си купи вечното присъствие и загриженост на Щатите. Но къде тук остават хората, как гледат те на продължаващите кръвопролития? Днес всеки четвърти украински мъж е потенциален дезертьор от фронта, а натрапваното отвън снижаване на годините за военна мобилизация до 18 би имало ефекта на бомба със закъснител върху демографията на изстрадалата и стопяваща се нация. Кой има право да иска от Украйна да се самоубие окончателно?

Тук една скоба – България е най-бързо смаляващата се народност в историята на света измежду всички, които не водят никакви войни и не са жертва на някакво грандиозно природно бедствие…

Но да се върнем на неудобните истини, които ще прекрачат от 2024-а в 2025-а вече под формата на реални промени. От войната в Украйна все по-малко хора ще имат реална полза (но техният брой никога няма да стигне съвсем до нула). Същото важи и за санкциите срещу Русия, от които страдат най-вече „санкциониращите“ начело с Европейския съюз. Русофобията неизбежно ще започне да излиза от мода и това ще докара доста „криндж“ моменти на някои хора наоколо. Символично казано – репертоарът от постановки на Народния театър ще се видоизмени…

От преврата в Сирия печеливши ще бъдат главно Турция и Израел, и в никакъв случай Европа, колкото и да му се радват все още някои зомбирани от малоумна пропаганда хунвейбини на евроатлантизма.

Задълбочаващата се демографска криза в развитите страни е много по-сериозен проблем за бъдещето им от „екологичния апокалипсис“, заради който страни като Германия и Великобритания на практика вече са на прага на енергиен и индустриален колапс. Със „зелени сделки“ Старият континент сам ще се съсипе много по-ефикасно и от най-бруталната война, каквато скоро не му се е налагало да води. Нека отново тук цитираме Иван Кръстев от Виена, който си послужи със стар еврейски виц – за мъжа, който пътувал някъде без жена си и й пратил телеграма: „Започвай да се притесняваш – подробностите по-нататък“…

Европа днес е в апогея на ужасяващ парадокс – траен недостиг на работна ръка и драматичен излишък на имигранти от Третия свят – от който сякаш няма измъкване. Днес по улиците на шведски градове като Малмьо патрулират мюсюлмански отряди, а сигурността за гражданите там е по-ниска от тази в Багдад. В британската провинция действат шериатски съдилища, неподвластни на местната юриспруденция и държавните институции в Лондон. В Австрия днес има по-голям процент местни граждани, родени в чужбина, отколкото в Канада. Във Виена има италиански ресторанти, в които не работи нито един италианец и нито един техен служител никога не е бил в Италия…

Лекотата, с която богата Европа престава да бъде и богата, и въобще Европа, е твърде шокираща, за да продължи да остава неосъзната – дори и от нас тук, дето винаги последни научаваме реалните новини.

Демографските промени на континента, съчетани с войни, от които той е основният губещ, няма как да не доведат до драматични политически последици. Въпросът не е дали, а кога. 2024-а беше последната година, в която те все още бяха половинчати или едва загатнати. През 2025-а събития като тези в Румъния ще са много по-вероятни навсякъде из Европа. Не само правителствата в Германия, Франция и Англия ще го закъсат сериозно. Следващата страна, която може да се разтресе по неочакван начин, вероятно ще е Полша…

Колкото по-бързо махмурлукът от горчивите истини доведе до пълно изтрезняване у максимално голям брой хора – толкова по-добре. Ясно е, че някои все така ще настояват на опиянението от заблудите си, но те ще преживеят много по-голям и болезнен шок от неизбежните събития. Не бъдете сред тях.