Това определено не е моят жанр в киното, но когато се появява нещо от ранга на „Дракула“ на Копола, „Интервю с вампир“ на Нийл Джордън или „Франкенщайн“ на Кенет Брана (мога и „Клети създания“ да добавя в този списък) – не го пропускам. „Носферату“ на нашумелия режисьор-визионер Робърт Егърс (според мен една идея по-прехвален от необходимото, визирам най-вече The Northman от 2022-а) е римейк на едноименната класика от нямото кино, заснета от Фридрих Мурнау преди 103 години. Както и там, тук името на граф Дракула отново е друго (Орлок), за да се избегне търсенето на авторски права от наследниците на писателя Брам Стокър, автор на великия роман от 1897-а. Но историята за румънския кръволок, възкръсващ всяка нощ, си е все същата, и сега е разказана с впечатляващ замах и стил. Хареса ми и смятам, че трябва да се гледа на кино, а не от дивана вкъщи.

Никълъс Холт прави поредна силна роля след актуалната драма „Съдебен заседател №2“ на Клинт Истууд. Честната му физиономия пасва идеално на неговия герой Томас Хутер, който прави всичко възможно, за да спаси любовта на живота си от влечението й към тъмната сила. Лили-Роуз Деп, сексапилната дъщеря на Джони Деп и Ванеса Паради, която ни впечатли в сериала Idol с The Weeknd, прави най-силната си роля досега като обсебената Елена. Но няма да скрия, че Аня Тейлър-Джой, която е била първоначално предвиждана за този образ, щеше да се справи още по-добре тук (ако не беше предпочела да снима „Фюриоза“).

Но най-силно присъствие имат Бил Скарсгард (неузнаваем под тонове грим във вцепеняващия образ на Орлок) и Уилем Дефо като професор Еберхарт. Хитро решение на продуцентите е визията на графа-вампир да не бъде показвана нито в рекламния трейлър, нито в PR-материалите за филма – за да може от срещата с него зрителя наистина да го побиват тръпки.

Основното достойнство на „Носферату“ е, че е заснет в old school стил, без излишно маниерничене и с максимално уважение към класиката-първоизточник. Филмът е пълен антипод на (кой знае защо) все още модерните и гледани комиксови екранизации. Не е от класата нито на „Дракула“, „Интервю с вампир“ и „Франкенщайн“, но е максимално близък до тях, доколкото това изобщо е възможно в днешен Холивуд.