Атавистичната омраза към Тръмп е същата като преди 8 години. Разликата е, че сега никой не я взима насериозно

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 31 януари

Какво толкова се радвате на този Тръмп, какво ще спечели България от действията му? Докато в Белия дом беше Джо Байдън, подобен въпрос изобщо не се задаваше – може би защото действията бяха много по-малко, а и не личеше той да взима реалните решения за тях. А не че не би могло да бъде задаван.

Каква е ползата за България от продължаващата война в Украйна, какво спечелихме от взривяването на газопровода Северен поток в Балтийско море, каква е файдата ни, че администрацията на дядо Джо в самия край на мандата му премахна американските визи за румънците, но не и за нас? Каква полза щяхме да видим от Камала Харис, ако, да не чува Господ, я бяха избрали за наследник на Байдън?

Енергичният почти до налудничавост Доналд Тръмп обаче е на мушката не само на онези, които имат „грантаджийски причини“ да слугуват на Демократическата партия и нейната политика. Тях човек няма как да не ги разбира – хората се борят със зъби и нокти за насъщния си. Какво друго да очакваш от тях – да обърнат палачинката спрямо човек, който ще им спре кранчето ли? Няма как да стане, затова нека им дадем правото на тази ясно мотивирана омраза. Но Тръмп е напълно безплатно мразен и от най-обикновените парии, от пионките на световния либертариат. Те не получават никакви грантове, а просто са старателно възпитавани, вече повече от 8 години, че извънсистемни хора като Тръмп (отскоро в този кюп е и най-успешният предприемач в света Илон Мъск) са най-голямата пречка пред победния марш на глобалния либерализъм. За един свят, в който вместо държави има „дълбока държава“, и вместо публична политика се упражнява изцяло задкулисна, подобни личности, притежаващ освен харизма, вече и реална власт, представляват наистина смъртна опасност.

Достатъчно е само да се видят физиономиите на дядовците от икономическия форум в Давос. Те изслушаха изявлението на Тръмп от видеостената в състояние на ступор, коленопреклонно му задаваха и въпроси. А после коментираха помежду си, че каквото и да правят и да им се иска, светът вече няма как да остане същият, какъвто е бил досега – даже и повечето му намерения да се провалят, както те тайно или явно ще стискат палци…

Всъщност, именно това е най-важното заключение, което дебелите глави у нас и по света отказват да проумеят – че сега е различно, не е като преди 8 години, когато цялата машина беше срещу Оранжевия Дон. Този път не само тя, но най-вече едрият капитал, американският естаблишмънт, е на негова страна. Вятърът на промяната вече не духа само в ексцентричната глава на Тръмп, а идва откъм далеч по-могъщи, мотивирани и уравновесени хора, които са осъзнали, че така повече не е можело да продължава. Това е качествено нов вятър.

Разбира се, на наша земя раздялата с илюзиите става много по-трудно и болезнено, отколкото в душите на опитните старци от Давос. Тях да не ги мислим, те ще вземат завоя, или поне ще се снишат за някой-друг мандат (най-вероятно се задават три), през който джендъризмът, еко безумието и имиграционният потоп ще бъдат стопирани. Супермилиардери като Джеф Безос, Марк Зукърбърг и дори зловещият Бил Гейтс вече се качиха на вагона на Тръмп – къде демонстративно, къде тихомълком. Трябва да си или финансово мотивиран, отчаян соросоид, или безнадежден глупак, за да продължиш да се облекчаваш срещу вятъра. Но у нас и от двете съсловия имаме предостатъчна наличност. У тях омразата срещу Тръмп ще остане атавистична, ирационална. Ще продължат да гледат на нея като на някаква културна, интелектуална самоидентификация, а не като на реално и логично политическо противопоставяне. Ще се утешават все така, че това ги прави да изглеждат по-умни и начетени от околните.

Да повторим пак въпроса-мантра – каква ще е ползата от България? Сериозно ли някой недоумява какво можем да спечелим, ако спре да бъде налаган безумният джендъризъм и на хората отново почне да се гледа според работата и заслугите, а не според самомнението им? Наистина ли са останали съмнения, че „зелената сделка“ е самоубийството на Европа, и то трябва да бъде стопирано възможно най-бързо? Още ли се намират хора, които ще оспорват антиимиграционната политика на Тръмп, особено на фона на това, че Байдън продължи да гледа на нас като на трета ръка хора, а допусна над 10 милиона нелегални пришълци от цяла Латинска Америка да изпълнят градовете с палатки и да погълнат милиарди долари за помощи? А със стискащите палци войната в Донбас да продължи до последния убит украинец и наемник дори не си струва човек да спори – това тяхното е болестно състояние, върху което здрав разум и аргументи не могат да въздействат. Каква ще е ползата за България? То просто не е имало как да върви към по-зле. И няма как да не стане по-добре, когато някой обявява стоп на безумието. Дори и една стотна от това, което Тръмп се заканва да прави, да се сбъдне, светът може само да спечели. Безумно е някой да задава въпроса каква полза имаме, ако отново станем, или останем, просто нормални…