Докато в българския тв ефир хора като Гого Лозанов настояват, че новоизбраното редовно правителство ни тика „към Москва“, във вселената на YouTube спор в две части (в столицата на Саудитска Арабия Рияд) проведоха двамата най-известни журналисти на Щатите и Великобритания – Тъкър Карлсън и Пиърс Морган. Апропо, и двамата вече окончателно се отказаха да работят за тв канали (въпреки че винаги ще се намери кой да ги приюти в програмната си схема) и се отдадоха изцяло на работа онлайн, което ясно задава посоката накъде ще се развиват електронните медии в обозримо бъдеще. Линейна телевизия се гледа и ще се гледа все по-рядко, и една от основните причини за това е, че тя се ползва с все по-малко доверие от публиката. То вече е направо екзотика, досущ като шарената папийонка на Гого в ефира на БНТ.

Разговорът (в първата част Пиърс задава повечето въпроси и са много по-миролюбиви един към друг, във втората – Тъкър, и дуелът става страховит) е фундаментален и много интересен по един куп причини. Покриват широк диапазон от теми – най-важните за света днес. Отношението към Зеленски (Морган му се възхищава, Карлсън му се подиграва) и Путин (Морган го ненавижда, Карлсън го смята за умен и полезен за държавата си, но също за диктатор), войната в Украйна, ситуацията в Израел и Газа, имигрантската вълна в Европа, свободата на словото в САЩ срещу тази на Острова, за или против ядрените удари (оказа се, че Морган ги „оправдава морално“, дори и те да са били насочени директно към цивилно население, както е било в Хирошима и Нагасаки)… След яростен спор по всяка от тези точки накрая двамата се обединяват поне около една теза, че политиката на западните лидери в наши дни като цяло е безумна и насочена срещу собственото им население.

Никога не сте виждали и двамата в такава светлина, особено Тъкър. Той никога не е говорил толкова много и толкова разпалено, и никога не е бил провокиран да защитава така своите възгледи, вместо да задава въпроси с характерната си учудена и насмешлива физиономия тип „Милен Цветков“. Ясно се вижда не само колко са различни като характери (един открит, позитивен и преобладаващо весел мъж, който обича само своята страна, но не мрази нито една друга, срещу един предимно навъсен, заядлив и трафаретен русофоб, който не обича достатъчно родината си, но още по-малко обича каквото и да било друго), но и от колко различни общества идват.

Карлсън без никакви задръжки и скрупули осъди политиката на своята държава в исторически план, по почти всички ключови въпроси. Ясно се вижда, че той идва от среда, в която свободата на мненията е наистина свещена. Обратно – Морган показа не само готовност да подкрепя правителството си дори по въпроси, по които е трудно да бъде подкрепено (включително и монарха си, на когото Тъкър буквално се подигра и изсмя), но и че пристига от едно видимо нездраво, отровно болно общество, в което вече никой, включително премиерът, не се бори срещу проблемите, а само ги обявява като неизбежна даденост и търси причини и врагове някъде навън.

Особено показателен беше спорът относно отношението към нелегалната имиграция (Тъкър против, Пиърс за). „Ние сме най-толерантната към всички етноси и малцинства нация!“, гордо заяви Морган. „Тогава защо, както сам ти казваш, имате сериозен проблем с убийствата след наръгване с нож?“, го попита Карлсън. „Ами просто имаме проблем с убийствата с нож…“ беше единственото, което Пиърс можа да каже в отговор…

Англичанинът Морган се обяви против притежаването на оръжие от американските граждани, разпалено защити въоръжаването на украинци с автомати, за да продължат да избиват руснаци и съответно да умират от тях (както и да се избиват помежду си в Киев), бомбардировките над църкви и училища в Газа и навсякъде другаде, вкарването на хора в затвора за изразено политическо мнение… Американецът Карлсън заяви, че Крим от 300 години е бил и ще бъде руски, защото там живеят предимно руснаци, които с 97% са гласували на референдум, че искат да бъдат управлявани от руско правителство. Морган опита да го контрира с аргумента, че въпреки тайното гласуване, тези хора са пуснали такива бюлетини само и единствено от страх – така както в Русия гласували за Путин…

Пиърс оправда обожанието си към Зеленски с това, че той е показал смелост при руската инвазия и е отказал да избяга. Тъкър го контрира с това, че той всъщност е диктатор – не само защото в момента управлява нелегитимно и без проведени избори (войната например не е пречела на Рузвелт да обяви избори в САЩ навремето), а и защото директно избива своите политически опоненти. „Лично познавам хора, които се е опитал да убие“, каза Карлсън, „обаче вече знам, че ти си падаш по диктатори. Впрочем, и двете наши държави открай време са подкрепяли и ще подкрепят диктаторски режими“…

Но единодушието на двамата към финала, че Западният свят не се управлява добре, че никой не се грижи за здравето на затлъстяващото население и дори се приемат все повече мерки то да бъде намалявано (противно на призивите на хора като Илон Мъск), че кабинетът във Великобритания е преживял тотален срив в одобрението, е истинската поанта на разговора, който горещо ви препоръчвам да изгледате внимателно.