…Нещо такова беше в геополитиката. Когато „геополитическите висаджии“ решат тайно, че някой трябва да бъде „изгърбен“, защото отказва да играе с тях и да си плаща рекета, първо пращаха моралните проповедници да обясняват колко е „лош“, „неморален“ и „заплаха за демокрацията“ нароченият за гърбене и бой. Решават, че трябва да махнат Милошевич, защото не им играе по свирката, и пращат първо лелките и чичовците, завършили специалности „пиар“ и „политически науки“, да четат високопарни морални проповеди – „Милошевич е злодей, враг на демокрацията, модерно превъплъщение на Хитлер, извършва етническо прочистване, нарушава човешките права“. След което идват „мутрите“ с мускулите и бухалките (самолетите F-16) и вършат същинската работа. В съзнанието на хората остава илюзията, че Милошевич е махнат, защото е „неморален“, и е махнат от леличките и чичковците, които са му чели морал. Същото беше със Саддам 2003, с Асад, с Майдана в Киев и с какво ли още не.
Знаменателното събитие, белязано от речта на Джей Ди Ванс, беше, че от този момент нататък „лелките и чичковците“ с бюрократски костюмчета и аура, които четат морални проповеди, вече НЯМАТ МУТРИ и МУСКУЛИ зад гърба си, които да превърнат техните морални заклинания в истинска и реална сила. Вече са просто едни безобидни и безсилни бюрократчета, които ти размахват пръст и ти четат морал, но които нямат никой силен зад гърба си.
Те в момента не знаят на кой свят се намират. Целият си живот са отдали на вярата в тази илюзия и сега отказват да приемат, че тя не съществува. Досущ като онзи японски войник, който в джунглата на Филипините през 60-те години още отказвал да приеме, че войната отдавна е свършила и загубена.
В момента са като някакви луди, които са се навели над празния кладенец и крещят разни заклинания по него и му четат морал. „Европа трябва….“, „Украйна заслужава…“, „Русия не бива…“, „трябва“, „ще“ – крещят лелките и чичковците, дълбоко вярвайки, че абстрактният им словесен морализъм има някаква реална сила и отказвайки да приемат новата реалност – че са безсилни, че са безобидни и импотентни, че са просто едни говорещи и четящи морал костюми.
Тихомир Чергов, Facebook
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Брюкселската- предполагам, и всяка друга- бюрокрация е зло, което бавно и полека метастазира и разяде идеята за Европа на можещите, работещите и справящите се. Това е факт.
Но като гледам този човек на снимката, Т. Чергов, изключително дълбоко се съмнявам, че е виждал Милошевич дори на снимка. За разлика от мен. Много е лесно да имаш някакви позиции и да говориш някакви неща, когато нямаш никаква идея какво говориш.
Този човек на снимката дали е чувал за Сребреница. За обсадата на Сараево. Няма нужда да питам. Няма смисъл. Само че аз ВИДЯХ обсадата на Сараево. Като студент по медицина и доброволец в екип на Лекари без граници и Червения Кръст. Май 1994 до септември 1995. Накрая ме евакуираха от там насила, против волята ми. Защото един куп „сериозни“ организации, воглаве с ООН официално заявиха, че „вече не можем да гарантираме живота и неприкосновенността на нито един медицински кадър в обсаденото Сараево“. Оставихме онези хора на съдбата им. Вместо да отрежем главата на тоя дебил. Милошевич. И не само неговата. Още пазя няколко „любовни послания“, които уж никой не знаеше какви самолети пръскат над обсадения град. В тия листчета с не много голям размер пишеше:“Ние знаем кои са лекарките и сестрите, които помагат на мюсюлманската измет. Знаем ви до една. Всичките ще ви намерим. И ще ви изнасилваме, докато дишате. А близките ви ще гледат, докато го правим. Ще направим това и със сестрите ви, дъщерите ви и всичките ви женски роднини. Защото помагате на мюсюлманите да живеят“. И вместо да види сметката на тая гнусна измет, „международната общност“ се изплаши! И натовари единиците останали нещо като лекари от Сараево на един американски самолет без опознавателни знаци и с тежко въоръжение включително в жива сила и ни махнаха от там. Казвам „нещо като лекари“, защото към оня момент истински лекар имаше един. Останалите бяхме студенти и специализанти. Защо един лекар ли? Защото останалите вече бяха избити. А нови екипи доброволци не идваха. По ред причини. Залагам си главата, че тоя човечец на снимката няма и представа от тия неща. Както прочее, и доста от широката „общественост“ няма идея от тия неща. Не иска да има. Така е по- лесно. Така се спи по- спокойно. От Обсадата мина доста време. Ние сме късопаметни, хората. Когато започна тоя фарс в Украйна, журналистите казаха: „Първата война в Европа от ВСВ насам!“ Моля? Първата? А войната в Босна, а. Няма такава война. Така е по- лесно.
Милошевич е зло. Чудовище. Изрод. Изрод, който почина на топло и спокойно в добре уреден холандски затвор. Вместо да бъде разчекнат между четири коня. Или обесен публично.
Хубаво е да сме демократи. Човеколюбци. Но е хубаво и да сме малко от малко наясно с някои неща. Със зверствата, извършени от Милошевич или някой като него примерно.
ХаресвамХаресвам
Зверства са извършвали и хървати, и босненци и косовари. Усташите са едни от най-жестоките хора, обитавали някога Европа, но не е политкоректно да се припомня това. За бандеровците в Украйна да не говорим. Гледайте полския филм „Волин“, ако не сте. За американците във Виетнам да споменавам ли? За чеченските зверства с отрязаните глави?
Въобще идеята, че само от едната страна на фронта има злодеи и зверове, сама по себе си е безумна. Вие сте интелигентна жена и съм сигурен, че не я споделяте.
Останалото вече е пропаганда и начин на употребата й – а в това Западът винаги е бил много по-напред. Впрочем, след като го екстрадираха в разрез с всякакво международно право, в Хага така и не успяха да осъдят Милошевич като хората – цели две години, при цялата му свирепост, която и Вие сте наблюдавали… Не е ли странно? По медиите и филмите е едно, а в съда се оказва съвсем друго…
А чисто принципно Чергов е напълно прав във всичко, и нелепият брюкселски елит тепърва ще нанася още вреди на целия континент.
ХаресвамХаресвам
Днес е един от онези дни, в които ми се иска да бях тракторист. Неметафорично.
Добър вечер, господин Неделчев. Или може би трябва да кажа добра- и спокойна- нощ. Все забравям, че по това време нормалните хора спят. Забравям. След часове като последните няколко е лесно да забравиш всичко.
Реших да погледна пак коментара Ви, защото сега…да кажем, че имам време. Пък и говоренето с Вас ме успокоява. Отразява ми се добре. Ако простите егоизма ми. Точно в момента това е абсолютен егоизъм.
Днес Онази ме победи. Не успях. Преседях последният час и нещо в тъмната празна и тиха операционна. Понякога това ми действа отпускащо. Е, след разговора с двама души, чиито живот току- що необратимо съсипах, трудно мога да се отпусна, но…Нали така се казва.
Аглая. Тя се казваше Аглая. Колко интересно име. Започва с първата и завършва с последната буква от азбуката ни. Чудесно красиво дете. Всички деца са красиви. Руптура на аорта. Линейката се забавила и…Така. Хем съм бясна на колегите от Спешната, хем като знам какво е при тях…
Извинявайте. Но наистина се чувствам по- спокойна, като говоря с Вас. Вие разбирате. Защо не свиквам с това. Защо за мен смъртта не е статистика. И, да- хората около мен, дори близките ми, не го разбират. За това не говоря с тях. Когато загубя пациент, и не само. А с Вас.
Разбира се, че сте прав! Дума да няма. В една война невинни няма. В нито една война. И двете страни вършат ужасни неща, никога не бих казала друго. Дадох примера със Сараево, защото стана дума за Милошевич. И защото имам някакъв опит в това отношение точно. Че безумни зверства извършиха всички, е напълно ясно на всеки здравомислещ и какво- годе обективен човек.
Признавам си напълно честно- за усташите съм чувала, но малко съм чела до момента. Казват, не били човешки същества тези. Толкова били жестоки. За бандеровците пак така- малко съм чела, повече съм чула. Но ще се постарая да поправя пропуските в обозримо време. Хубавото на историята е, че винаги има какво да научиш. Колкото и да е пренаписвана…
Ще гледам филма, благодаря за препоръката. Но трябва да ми се съберат поне три почивни дни. Искам да му обърна нужното внимание.
И за процеса в Хага сте прав. Две години. При положение, че уж всички знаеха колко ужасен е Милошевич. На телевизора е едно, в съдебната зала е друго. А в обсадения Сараево- трето. Този процес е още едно доказателство, че справедливостта не е право. А правото понякога, уви, няма нищо общо със справедливостта.
Имам му зъб аз на тоя гад. На Милошевич. Дано гори в ада. Заради него убиха Зоран Джинджич. Такъв жесток удар беше тази смърт за мен. И продължава все още да бъде в един известен смисъл.
И понеже стана дума за филм. Гледах Бруталистът. Ейдриън Броуди е актьор, който някакси никога не е бил сред любимците ми. Но след Пианисът отново ме смая. Този човек е толкова талантлив, че не знам такава дума, че да го кажа.
Гледах и Не затваряй очи. Това е важен филм за тези от нас, които не ходим в черквата само на Възкресение и Рождество. А за всички други мисля, че би бил интересен.
А понеже днес съм нощна смяна, след като поспя и след като занеса кокичета на паметника на Васил Левски, ще отида да гледам Мария. Прелюбопитна съм що за Калас е така нелюбимата ми А. Дж.
Както винаги, бъдете здрав. И благодаря. За всичко.
Знаете ли. Това е първият ми наистина съвсем ясен детски спомен. Кристално ясен. Аз съм малка. Много малка. Още не ходя на училище. Може би съм на 4. Сняг. Много сняг. Студено е. Дядо ме държи здраво за ръка. Да не ме загуби. А аз още по- здраво стискам кокичетата. Задължително кокичета. Много кокичета. Цялата градина на баба ми. За Апостола. И хората. Толкова много хора. Всякакви. Помня това толкова ясно. И прабаба ми, която всяка вечер заставаше на иконостаса в дома си, за да се помоли. В средата кандилото, отляво Света Богородица, отдясно Бог. Над кандилото- Левски. „Упокой Господи душу раба Твоего Игнатия, йеродякона и даруй ему Царствие небесно.” Всеки ден. До края на живота й. Всеки ден. Сега тоя иконостас е в моя дом. Не съм го пипала. Преместих го само, когато баба си отиде. Не е ли странно. Ние българите сме неспособни да се разберем за елементарни неща. Неспособни сме да се слушаме, да разговаряме. Но всички го обичаме. Носим го в сърцата си като светлината на живота. Всички. До последния човек. Необяснимо е някакси. Да бяхме го отървали от заптиетата, вместо да скланяме глава пред бесилото му…
ХаресвамХаресвам