Заглавието Last Breath звучи клиширано, но в случая съвършено приляга на сюжета. Ако този филм не беше по действителен случай, а някакво холивудско съчинение, щеше да изглежда като страшна небивалица и да буди присмех. Но историята от 2012-а за дълбинните водолази и спасяването на един от тях, който остава на дъното на Северно море без кислород за дишане, е съвсем истинска и вече е била разказвана в документален филм от същия режисьор – Алекс Паркинсън – през 2019-а.
Игралната версия е поредно доказателство на твърдението, че Уди Харълсън се снима само в хубави филми. Тук той е най-опитният от тримата, които се спускат с барокамера на 90 метра дълбочина, за да поправят някакъв тръбопровод. Играе ролята с типичното си чувство за хумор и самоирония, с емоционални нюанси също, а и има прилика с първообраза си, който също е показан в документални кадри на финала на филма.
„Последен дъх“ е майсторски заснет, половината от действието му се развива нощем и под вода, а напрежението е почти от началото до края. Фактът, че всичко това наистина се е случило, и че въобще има мъже с такава професия, превръщат традиционното холивудско зрелище в нещо по-специално. Филмът буди интерес дори само от познавателен аспект – човек гледа всичките тези процедури и технологии със зяпнала уста. И нито за секунда не може да си помисли, че всичко това е нечия глупава фантазия.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Имам атавистичен, неистов, неизразим, непреодолим ужас от вода. Колкото и да обичам морето. Водата ме плаши ужасно. Така че тоя филм задължително ще го гледам. Понеже сте отбелязал, че е по истински събития. Само не разбрах, извинявайте. Този човек, когото Харълсън играе във филма- той оцелява ли? В онази, истинската ситуация? Оживява ли?
ХаресвамХаресвам
Харълсън е един от спасителите на младежа, който оцелява, неясно за науката как и защо. Много интересен филм, от който се научават много неща.
ХаресвамХаресвам
„неясно за науката как и защо“? Значи младежът е оцелял от и в състояние, несъвместимо с живота? Колко такива случаи съм виждала, само ако знаете. Ама е чудесно, че е оцелял. Разбира се. И браво на Харълсън, че е помогнал в спасяването. Както вече отбелязах- филмът влиза в задължителната листа.
ХаресвамХаресвам
Половин час е бил без кислород за дишане на дъното на Северно море. Вероятно е изпаднал в някаква особена хибернация, неясни остават причините за магическото му съживяване. Реална история, по която първо е имало и документален филм от същия режисьор. Показват и реалните герои в края на този. Харълсън много си прилича с неговия човек.
ХаресвамХаресвам
Половин час без кислород на дъното на море!? Много, много рядко срещана хибернация ще е това. Но ето, оцелял е човекът. Слава Богу. И документалния филм ще опитам да гледам. Това е епична история за силата на човешкия дух очевидно. Както и поредното чудо, което медицината може да регистрира, но не и да обясни. Въпреки че да Ви кажа…била съм в пълна кома известно време. Не медицинска, поради травма. Вярно е, че беше за много малко. Само десет дни. Хора се събуждат след години, знаете. Три неща помня изключително ясно. Виждах всичко, чувах всичко, разбирах всичко. Все едно гледах отстрани. И ме беше ужасно яд, че не мога да отворя уста да кажа, че съм добре. Сума време после се забавлявах като влезе някой при мен и аз: „О, Вие ми сменихте системите преди пет дни. Носехте бежови обувки с цветни пеперуди“. Нали се сещате как ме гледаха. Ужасявах ги. Второто, което помня е мястото, на което бях. В подробности го помня. Най- красивото, най- вълшебно място. И трето. Няма тунел. Няма светлина. Но ги има тези, които си изгубил. Виждаш ги. Говориш с тях. И Този, който е Алфата и Омегата. Началото и края на живота. Помня събуждането. Помня какво чух преди това. „Не е времето ти. Не сега“. С месеци след това възстановявах какво съм видяла там. С месеци. И е странно колко ясно помня всичко. Все едно е било вчера. Та мисля си, този човек, там, на дъното, може да е преживял нещо такова. Половин час без кислород. Това е…всичко друго, но не и медицински обяснимо.
ХаресвамХаресвам